нужно ми е да ми кажете дали съм права.с майка ми работим на едно работно място ,но тя си живее на село,а пък аз си живея в града. има навик без да ме пита да ми носи разни работи в торби да си нося в къщи.казала съм й че не искам да ми носи,защото ме ангажира да се прибера веднага след работа и още повече като пътувам със служебен транспорт да ангажирам колегите си с моите продукти.
така се случи и вчера.донесла ми багаж,но го сложила на седалката на колата.колегите ,помислили че е чужда и я сложили в друга кола.тръгнахме си и аз се опитвам да се свържа с майка ми но не мога.през това време почти си бяхме стигнали в къщи.като се свързах с нея и я попитах къде е торбата ,всички се обърнаха да ме питат дали това е било мое.не стига всичко ,ами колежката си търсила нещо да си постеле,защото не била сигурна дали е чисто отдолу.побеснях и й се навиках сериозно.сега ми е ужасно обидена.не ме е яд за друго,а за това че съм й казвала сто пъти ,да не ми носи без да ме предупреди.обърква ми често плановете така и ми проваля кафето след работа.и не си взима от дума.кажете ми ,аз ли съм лоша.тя си мисли че го прави за добро.но в същност не е така.пък може да вдигне телефона и да ме предупреди нали.сега се чувствам виновна,но пък този път няма да се извиня,искам да й е за урок да не прави така.
Виж целия пост
така се случи и вчера.донесла ми багаж,но го сложила на седалката на колата.колегите ,помислили че е чужда и я сложили в друга кола.тръгнахме си и аз се опитвам да се свържа с майка ми но не мога.през това време почти си бяхме стигнали в къщи.като се свързах с нея и я попитах къде е торбата ,всички се обърнаха да ме питат дали това е било мое.не стига всичко ,ами колежката си търсила нещо да си постеле,защото не била сигурна дали е чисто отдолу.побеснях и й се навиках сериозно.сега ми е ужасно обидена.не ме е яд за друго,а за това че съм й казвала сто пъти ,да не ми носи без да ме предупреди.обърква ми често плановете така и ми проваля кафето след работа.и не си взима от дума.кажете ми ,аз ли съм лоша.тя си мисли че го прави за добро.но в същност не е така.пък може да вдигне телефона и да ме предупреди нали.сега се чувствам виновна,но пък този път няма да се извиня,искам да й е за урок да не прави така.
Представям си синът ми ако някога ме навика и побеснее....това 6те ме съсипе като майка. 
Да не дава Господ 
Майката си е майка 
и затова носи на своя глава. Това са майките, не могат да си хапват/радват/наслаждават на нещо без да го споделят с децата си. 
Аз от рейса до колата докато й избутам куфара ми изтръпва ръката, а тя го мъкне по спирки, граници и пак не се отказва. По скоро аз се отказах да й се карам, щом това й носи удовлетворение (тази сутрин даже отворихме едно бурканче с мармалад от ягоди, от нейните 
) Като си тръгваме ние от там пак се опитва да ми пробута нещо такова из куфарите. Наскоро пък споменах, че ми се яде лютеница Олинеза, кой ме дърпаше за езика, нито съм приритала нито нищо, след 2 седмици пристигна колетче и вътре познайте- лютеничка 
Виж със свекървата е друго нещо. Тя се чувства засегната до живот! 
