Проблема е там, че Детелинка е доста палаво малко инатче и понякога ни е много трудно да излезем наглава с нея или да я накараме да направи, това което ние мислим за правилно.
Въпросът ми е предизвикан и от поведението на съпруга ми напоследък.
Пръво бяхме на гости в един негов познат и тъй като малката не можа да стои на едно място и шари напред назад, като падна с един стол и други подобни чавекът бил казал "Ама ти никак не слушаш" по неин адрес.
Аз пък как ли съм я пропуснала тая реплика .
Сега вчера и днес мъжо срещал свои познати на които се оплаквал колко ни е непослушно детето и как аз не мога да се справя с възпитанието му и то си прави каквото си поиска. Познатите му (от женски пол) с деца на около 20 и над тези години се умилявали, колко послушни били навремето техните деца и как непослушанието на нашето се дължи на това, че много му се обръща внимание и на това, че не го наказваме достатъчно, за да се научи на дисциплина.
Направо пощурях като слушах всичко това. Беше ми обяснено, че тъй като аз съм оставила малката да ми се качи на главата той е решил да потърси "компетентата" помощ на хора с опит и стаж като родители.
Не мога да кажа, че Детелинка е цвете, сигурно има много по-опслушни от нея. А и си признавам, че аз доста често и отстъпвам пред магариите, но не мисля че е толкова лоша, че да тръгна да се вайкам от нещастната си съдба пред хората.
Така че въпроса ми е как се определя, кога едно дете е послушно.