Задължителни часове по религия?

не мисля, че би ограничило тези неща. твърдо "против" задължително въвеждане, "за" избирателно. както и "за" всякакви извънкласни занимания - пеене, рисуване, спортове и т.н.

Задължително да ги карат да играят на въздух. Деца са.

Не. Според мен задължителното изучаване на религия е анахронизъм. Ако родителите разчитат часовете по религия да възпитат у децата им морал и добродетели, те просто прехвърлят своята задача на училището. Иначе няма лошо в това да се учи религия с познавателна цел.

 Аз лично не одобрявам, особено пък от 1-ви клас, при това задължително.
 Иначе вероучение в по-горен клас, може би в основното училище и то с изучаване на световните религии, а не само на Християнството съм по склонна да приема, но пак много зависи от това как точно е поднесена материята и не ми се вярва, нашата образователна система да задоволи моите изисквания.

Против съм да е задължително, но съм ЗА - да е избираемо (тогава сигурно бих насърчила децата да се запишат).
Идеята е добра, но при условие, че не се абсолутизира една конкретна религия, а децата получат възможност да научат повече за другите религии. Нека християнството има превес, но не само православието, а като цяло - нормите, морала и етиката. Още повече, че има много деца с родители с различни религии или изповядващи различни течения на една и съща религия (аз съм православна, съпругът ми е протестант, но взаимно уважаваме религиозните си разбирания; децата ни са кръстени като православни, но искаме след години изборът да е техен).

Бе, какви религии, хората ги
вълнуват версаче, мерсаче,
хенди, менди, секс и хазарт,
те ще им говорят за ценности.
Ега па не ги заслуша някой!
Иначе религиите са хубаво нещо.
Вместо Партията, например.

Против, против, против.
Харесвам свободолюбиви деца.

А защо вместо час по религия
не засилят часовете по правопис!
Като при франсетата!
Контролни до спукване.
До зрелостния изпит!
Да, май ще пиша, където трябва!
Идеята, осъзнавам, е прекрасна!

НЕ! Може "История на религиите" като свободноизбираема за гимназистите. Аз съм изучавала в СУ, много е любопитно.

Така Лиске,
Само контролни до спукване!!!
 

определено съм за
и за контролните съм за

Чудех се миналия месец, когато дъщеря ми ме попита за Бог, какъв е и що е, чудех се откъде и хрумна подобна тема в главата. Тя ми разказа за един батко, който говорел в градината така...
Паникьосах се - какво става в тази градина, какъв е този навлек, дето зарибява децата още толкова малки.
След поредния разговор по темата, разбрах, че всъщност този батко бил 4та група 
Но така пък си поговорихме по темата и си изяснихме, че засега е достатъчно просто да си остави баткото да и говори, как щял Бог да я накаже, че била лоша...

Ето, именно затова трябва да има такива часове, за да правят децата разлика между вяра и разни фанатизми и простотии.

  Е да, но тогава излиза, че тея часове трябва да почнат още от детската градина, ако очакваме Мин. на Образованието да играе някаква роля в разясняването на тези основни понятия.
 
 

 MamaZ, а според мен родителите трябва да полагат основите.
Децата носят достатъчно тухли-четворки в раниците си, за да има там и още един учебник.  

Да, ама смятам, че 2-3та група детска градина са още малки за религии. Просто приемат нещата за 100% истина.
А въпросния батко - вероятно в къщи родителите са го подготвили по темата, което не е гаранция, че представите му не са изкривени.
Смятам, че 4 клас е добро като възраст за запознаване с религиите. Иначе е твърде рано за да могат децата да преценят сами до каква степен да вярват.

Голямата ми дъщеря ходи веднъж седмично на часовете по религия. В предучилищна група е. Това, което е запомнила, е защо се празнуват Коледа и Великден. Аз на това се и надявах - да ги запознаят с християнските празници и традиции.
Но тя ходи по желание. Задължителните часове са отживелица.

Аз съм против задължителните часове, и за избираеми, например "история на религиите", а не само Християнство.

Ако дойде някой фанатик като едно отче от Сливен, дето анатемосва наляво и надясно ( и има 6-7 деца засега ), да ми тормози детето - не, благодаря!

И аз съм за варианта на Кифлата. Това е обща култура, която би била интересна и полезна, независимо дали си вярващ или не. При това действително в малко по-напреднала ученическа възраст, за да може материята да се осмисли.

Абсолютно против

Вярата е част от личната сфера
Личната сфера е отговорност на родителите, не на училището

Аз съм за пълно разделение на държавата и църквата
Пречи ми, когато президента се кръсти в църква, тъй като е президент на всички българи, не само на православните

Мисля,че  часовете  по  религия  не  трябва  да  са  задължителни,а  избираеми.Мнението  ми  е,че  трябва  евентуално  да  се  въведат  в  основното  образование  5-8клас  и  да  се  преподават  всички  религии.

Трябва да се учи не само в 1 клас, а и в горните класове, защото никой няма срам и страх от нищо, да не говорим от Господа. Не съм вярваща, но това, което става в училищата е ужасно.

С Кифлата съм съгласна. А понеже не вярвам на образователната ни система и съм твърдо против някой друг да избира в каква религия да възпитава децата ми - твърдо Нье.

Принципно за всяко нещо е така, но мен лично - убий ме не мога да покажа нищо от балета на дъщеря ми, колкото и грижовен родител да съм. Така, че ако няма подобни занимания в градината/училището тя няма шанс с родител като мен по отношение на спорта. Да - в случая балетът си го е избрала тя, но ако няма задължителни предмети в училищата, в повечето случаи децата ще повторят на 100 % родителите си. Т.е, ако детето ми не спортува в училище, няма как да го прави вкъщи, защото аз не я карам. Съответно няма шанс да я запиша в спортно училище, примерно, ако то само не се запознае някъде другаде с това, не прояви интерес, талант и пр.
Що се касае за възрастта - дъщеря ми вече знае някои основни неща от Православието, главно по отношение добро и зло, а още няма 5. Така, че неминуемо зависи от начина, по който родителите се отнасят към темата. Но нека не лишаваме децата си от възможността да бъдат по добри от нас в някои сфери.
Друг е въпросът за начина, по който ще им се поднася материята, за липсата на достатъчно добре и правилно подготвени преподаватели и т.н. Но не ми се ще да превръщаме темата в поредния религиозен спор.

Само да припомня, че според Конституцията, традиционната религия в България е източноправославното вероизповедание. На който не му харесва, че Президента се кръсти, да не го гледа, или пък да не почива по Великден и Коледа в знак на протест.  

Точно така. Аз съм учила християнство в гимназията, в часовете по култура (и точно в такъв аспект). И е много интересно (и не само християнството), но от познавателна гледна точка, а не като възпитаване на някакви морални норми, което според мен е работа на семейството, а не на училището.
Впрочем, по мое време имаше часове по морал и право, които донякъде имаха такива функции. Безумно досадни и смешни бяха.

Аз съм "За". Ще й бъде интересно и полезно.

Според мен е абсурд да ги въведат като задължителни. Като избираеми може.

Но ако е като избираеми - да е История на религиите - множествено число. Така мисля аз.

Ама излишно се палите, бе хора...
Нали ви казах, че най-малките ги занимават с празници и традиции. Изобщо не са им говорили за морални норми и подобно.

Корнишонко, мислиш ли, че часовете по религия ще оправят нещата? Преди 20-30 години "религия" беше забранена дума, и все пак положението в училищата не беше такова.

Е, трябва да признаеш, че точно тези два празника не са изключително източноправославни, така че позволи ни да не бачкаме в празничните дни, но и да не гледаме кръстния знак на другаря президент.

Да, и? После? Във втори, трети, пети клас? Хайде няма нужда
Традиции е едно, религиозното тълкование, което варира чувствително от религия до религия - съвсем друго.

А аз да припомня, че според същата Конституция имаме свободен избор на религия.
Задължителното вероучение определено ограничава тази свобода.

Бу, съгласна съм за История на религииТЕ, но се съмнявам, че на практика ще е така. Имам поглед върху такива часове и такъв преподавател, вярно е, че там се мешат богословите и погледът върху религията не е какъвто аз и ти си представяме, че трябва да е. ( Да не обобщавам, де, има и обективни и талантливи преподаватели в тая област)

Истината е, че няма такива часове, които да възпитат толерантност у децата ни. Това си е наша работа.

Парадоксът е там, че като избираем предмет ще го предпочете дете, което е вече е възпитано в подобна посока. Т.е няма да има нужда от подобно изучаване, защото родителите са си свършили работата.
Говорим за другите деца... Защо те да нямат шанс да изберат своята посока? По тази логика би трябвало и някои основни предмети да са избираеми.

Именно, де - за избор става дума. Никой не въвежда часове по източно православие.
Как да направи едно дете избор, ако не му се предоставя?!

Не искам да звуча агитационно, или каквото и да е. Аз възпитавам дъщеря си в това, което вяравам и чувствам. Притеснения нямам, поне докато не забегне с някой кришнар .
Всеки трябва да има право на избор. Включително и децата ни. Най - вече те.

Също според Конституцията

Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.

(2) Религиозните институции са отделени от държавата.

След като училището е задължително,
не може да имаш задължителни часове по религия

История на религиитЕ,
 може да е част от част от часовете по история

Избират родителите, не децата. Ако аз не съм източноправославна, откъде накъде някой ще вменява насила на моето дете тази религия?! Избор като е, да бъде наистина такъв!

А защо трябва да прави религиозен избор дете в 4 клас!?

Ех, изпревари ме Даф.

Според Конституцията:
Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.

Защо има задължително изучаване на чужд език, тогава?!

Бу, въвежда се изучаване на религиите, не предмет по източноправославие, именно да не вменява никой и нищо насила у децата.

Не одобрявам и не ми се обяснява защо.

Добре - ако съм атеист и държа детето ми да НЕ бъде възпитавано в религиозност?!

Против, ама много. Бих одобрила идеята в часовете по роден край или вариантите им след първи клас да залегне запознаване с традициите и празниците на основните етнически и религиозни групи в страната (а защо не и в ЕС  ), но съм против да има отделни часове по религия. И без това хайванчетата са пренатоварени, къде ще ги вместят тези часове - ще ги компенсират за сметка на българския език. А в горните класове повечето ученици просто ще "манкират" тези часове.

В интерес на истината, аз съм много против въвеждането точно на този предмет в училище. Според мен е редно да има избор между няколко вероизповенания, които децата наистина да могат да избират.
Всичко останало е някъв буламач, който по - скоро ще им обърка главите.
Нооо, това е положението. В крайна сметка всичко опира пак до семейството.

Ма те си сега си учат религиозните празници като Коледа и Великден - по литература. Учат ги като част от културното наследство. Само че учат само християнските празници. Ако се обърнем назад във времето - бих искала да учат и тракийските и славянските празници. Или приемането на ИЗточноправославната религия от Борис 1, обединявайки държавата чрез религиите според историята, която се учи в училищата е пак акт на задължително налагане на вяра.
Аз бих искала да учат тракийските празници - пак е културно наследтво - нали тракийски селища откриват историците по нашите земи? Искам и славянските празници да учат - те са се натресли на траките, после пък прабългарите - така и не разбрах защо под "корени" разбират прабългарските а не тракийските - и техните празници да се празнуват, пак по избор.

Защото обучението по език или математика е част от публичната сфера,
обучението по религия от личната

И смяташ ли, че не се отразява на публичната сфера? Наистина ли? Дори и при членовете на Ал Кайда?
Хайде, да не изместваме темата. Ако имаме добра връзка с децата си, не виждам как липсата или наличието на някаква форма би ни притеснила чак толкова.

И аз така

Мхм. Освен това силно се съмнявам, че за едно мюсюлманче например ще има практическа полза от изучаване на исляма в училище, нито пък е вероятно дете в началния курс изведнъж да реши на базата на тези часове да се присламчи към зороастризма.

По-вероятно е подобни часове да придобият характера на замаскирано вероучение.
Определено не ща детето ми да каканиже молитви.

Ако е сравнително изучаване на религиите с цел обща култура, това въобще няма място в основното училище. То предполага детето поне да е влязло в пубертета.

Вероизповеданието не се учи в училище. Дори не му е мястото да се предлага там. Вярата не е въпрос на научаване и за нея не могат да ти напишат обективна оценка. Дори и да те запознаят с различните вероизповедания, пак не е редно да те изпитват и да оценяват отношението ти към тях.
Искам часове по история на изкуството, на цивилизациите и на религиите. Искам часове, в които децата да обсъждат последствията от неспазването на правилата - за движение по пътищата, за обществен ред, за безопасен секс... Искам онези часове, в които някой родител или баба/дядо споделя с децата вълнуващи преживявания от професионалния и/или личния си живот - не е задължително да са свързани с партизанското движение. Искам децата ми да виждат в училището И вдъхновение.

Между другото, докато си обсъждаме, някой има ли идея какво евентуално би влязло в учебния план по религия? Да знаем за какво говорим все пак...

Ъъъ. Добре, ти си представи как си да речем, да речем... мюсюлманка или будистка. Но детето ти живее в източноправославна държава, заобиколено от църкви и на това отгоре в часовете по религия - разбираемо - се набляга на християнството. Каква връзка точно ще поддържаш и как ще му обясниш нещата? И защо трябва изобщо да се налага това? И същия сценарий изиграй, ако си представиш, че си атеист.

Янита е права. Училището има твърде много кусури, за да се хванем точно пък за часовете по религия. По-скоро трябва да са по общуване.

Или - по-добре - представи си, че си християнка в Иран и детето ти задължително трябва да изучава религиите в училище, като естествено се набляга на исляма (учи се първо, има най-много часове, учителят е арабин и си личат предпочитанията му и т.н.)

По НТВ миналия месец бяха поканили Директора на дирекция "Вероизповедания", един източноправославен поп и за съжаление не помня кой беше третия. Но определено нямаше представител на исляма, на будизма, на мюсулманството, и на другите, различни от Християнство религии.

Но защо говорите само за празниците. Празниците са само върхът на пирамидата. Ако изучаваш една религия, първо опознаваш историята на съответния народ(и) и общност(и), след което можеш да извлечеш практически ползи за бъдещето. Знаете ли защо, например, са тези нескончаеми тълпи поклоници в Мека и Медина. Ами наскоро четох, че при мюсюлманите има нещо като таблица за опрощаване на греховете. Ако си посетил Мека - 1000 точки, Медина - 500, Йерусалим - 100 (може да бъркам в цифрите). Освен, че тези неща са интересни сами по себе си, могат и да помогнат практически в комуникацията с представители на съответните общности (в бъдеще).

В училище трябва да се учат науки.
Ако някой има интерес към балет, фигурно пързаляне, художествена гимнастика, на всички ли трябва да наложат индивидуалните интереси?

Ако подходиш по този начин - по физическо учат не само един спорт- учат и баскетбол, и футбол, и гимнастика, изобщо всичко, за което има възможности съответното училище

Не.

Аз казвам какво учи моето дете. Пък как е другаде...
Преподава им едно момиче от Центъра за работа с деца - нищо общо с църквата.

Нека да направим разлика между понятията "религия" и "вяра".
Първото не води непременно до второто. Аз имам основни познания по различни религии, но изборът и вярата ми се свързват само с една. С повечето съм толерантна, някои осъждам и т.н.
Само за пример - дъщеря съм на абсолютни атеисти, никога и никъде не съм учила каквото и да било за религиите. В училище щяха да ми намалят поведението, защото си купих кръстче от Бачковския манастир.
Т.е. - колкото и да спорим пряка връзка и зависимост между нещата няма. Така, както за един родител, който мечтае детето му да стане лекар - и в курс по химия от детската градина да го запише все тая, ако детето не ще. И обратно.
Доколкото зная, ще се изучават основите на религиите, които в крайна сметка са еднакви! Принципите за добро, толерантност, търпимост и себеразвитие са еднакви от будистите до старостилците чак.
Нека да обсъдим самата програма, като излезне официално.

Връзката с Ал Каида нещо не я схванах???

Най-ми допада френската система, в която училището е напълно разделено от религията.

В Белгия, където учи детето ми, във всички държавно субсидирани училища има задължително обучение по религия или морал.
Имат избор между 5 религии + „атеистичен морал”.
По морал, говорят и правят разработки свързани с толерантност, насилие, расизъм, движение по пътищата, рекет и тн.
Миналата година известно време говореха за история на атеистичните движения и история на религиите, но това е много малка част от обучението.

Да, но това е избор, който си направила сама в някаква по-зряла възраст.

Тоест ти не би имала против учителят да е мюсюлманин и ако евентуално поради факта покрай обучението за религиите по принцип повечко набляга на исляма, който в основата си и като цяло страшно си прилича с християнството?

Против съм.
Моят син обаче е вярващ християнин.  Покрай Коледа и Великден му разказвах за християнството. Водила съм го и в няколко манастира. Аз и баща му (неверници мръсни) се дивим на иконите, дребното обаче пали свещи.  И се моли!
Обичал Исус Христос, заяви по Великден, нищо че не носел подаръци като Дядо Коледа.
Казах му, че всеки сам избира със сърцето и ума в какво да вярва и кого да обича.
И така, ние си имаме един православен християнин у дома.
Напира и да го кръстим (заради кръстницата-вълшебница от "Пепеляшка", нали изпълнява желания.  )

А тикви в градината ще садите ли? Или ще се ограничите само с белите мишки 

на Кронки жена му, точно това имах предвид. Спортуват се различни дисциплини, а даже има и деца освободени от часовете по физическо - по нужда или защото не ги кефи. С религията този избор не си го представям.  

Истината е, че започнах да проявявам интерес към религиите, когато започна да ме вербува една от първите, появили се секти в Пловдив. По - късно неин член се самоуби, скачайки от  Английската гимназия. Бях ученичка, казах на майка ми, че някакви хора ме канят на разни сбирки, по повод на това, че Бог ме обича  . И тя каза - ок, отиди. Никой нямаше никаква представа нито от религии, нито от нищо по онова време.
Така, че да - религия се избира, но вярата или я имаш, или не.
Пак се връщам към профанизирания пример - почти 100% съм сигурна, че дъщеря ми няма да стане известна балерина, ходейки на балет, но се надявам да закачи другите хубавини от него.
Същото е и с религиите - едва ли децата във 2-ри клас ще хукнат да се кръщават или обрязват, но ако някой ги срещне и им каже, колко ще е хубаво да се самоубият или убият в името на някъв бог, все нещо ще им светне в главичките.  

Задължителни - не, нека да са по желание.

Ако, толкова много се притеснявам, ще я пратя в манастир. Но с оглед на това, че вече съм закъсняла( имайки предвид 3-те бр. гаджета, които върти едновременно), не ми остава нищо друго, освен да отговарям на въпросите й, и да я оставя да направи своя избор в живота си. 

Правилно те разбрах, подхода ти ми хареса
 

100% против.Голямата ми дъщеря-5г ходеше на детска градина в Южна Африка.Там изучаваха религия.Въпросите които тя започна да задава направо ме изплашиха.Според мен това е тласък към сектите.

Не мисля че е същото.
Както казваш - момчето се е самоубило. Дори е било по-голямо

Против съм. Тази дума "задължителни"  дразни. 

Че откъде- накъде? Нека всеки сам си избира кога и в какво да повярва и какви ритуали да спазва, ако има желание за това е убеден в правилността на избора си. Пък и кому е притрябвало задължително изучаване на конкретна религия? Вярата нито се учи, нито се преподава, нито се приема по задължение. Пък ако не вярваш в положителните страни на която и да било религия защо да я изучаваш?
Часове по морал и етика, по право и философия са друго нещо. Там се хвърля по- широк поглед върху различни учения, стилове, религии и атеистични правила за поведение в обществото. Това за мен е по- полезно в едно светско училище. Ако човек иска- може да запише и религиозно такова според собствените си виждания.
Също така и горепосочените учебни дисциплини следва да се изучават в по- горни класове, в средното образование, когато интелектът и психологията, пък и личния морал на човека е що- годе формиран.

Аз съм ЗА.
Не мисля, че е задължително да им се представя като "единствената истина", може материалът да бъде поднесен като "История на религиите", като се подберат по-интересните моменти.
Например за първи клас да се наблегне на празниците, това, което символизират и това, което се прави на тях.
Все пак е обща култура, която е хубаво децата да придобият.
Не мисля, че като получат тази информация, това ще ги направи непремено религиозни фанатици или че в изпитната форма ще участва и факторът вярват ли или не. По-скоро мисля, че тази друга гледна точка ще ги научи да си задават повече въпроси и да не приемат всичко за чиста истина.

И аз имам две християнчета в къщи, само дето Момчил дълго време викаше "Крис Кристос", като видят икона винаги спират да се помолят ето така  .
  Димана на скоро при споменаването на нещо, че  и аз го искам, но пък нямам пари за него, ми вика "Помоли се на Господ, той ще ти го даде", на мама християнчето 

Защо мислиш така?
Литературата не е наука, тя е изкуство. Според теб в училище не трябва да се учи литература?
Училището в този му вид е създадено с цел да подготвя кадри предимно за производствената сфера и затова е наложен стереотипът, че математиката е по-важна от музиката.
Този тип модел има голям проблем в днешно време, защото прецаква насърчаването на креативност у децата и стимулира шаблонното мислене.
Такъв модел вече не е актуален за днешните условия на живот.

Защото съм изтървала и изкуство. 
И физкултура трябва да се "учи".
 

 

Сина ми в първи клас и без подобни специализирани науки учи за тези празници и обреди, което и за мен е ей- така, от обща култура. Пък що се отнася до занимания с морални норми учението на посочените в предходния ми постинг дисциплини е по- широко обхватно и по- плодоносно /тъй да се каже/, особено изучаване на основи на правото, да речем, понеже така или иначе си опира до всеки, за разлика от конкретната религия и конкретното й подразделение. В тези дисциплини се обръща внимание не на една, а на редица "гледни точки" и за мен лично това е било много по- полезно от изучаването на една единствена религия. От изучаването на морал, етика, философия и право съм си изградила свой собствен мироглед.
Самата религия, също според мен де, не се състои от изучаване на библейски сказания като една приказка и учене на празници, за това не са нужни часове по вероучение.

Точно там е разликата между вероучението и религията. В часовете по религия, ти учиш за религията, а не те карат да вярваш безрезервно на ученията й.
Мисля, че за първи клас обучение по философски дисциплини като основни на правото, етика и морал не е много подходящо. Всъщност много от религиозните притчи в повечето религии са възникнали именно за да могат да бъдат обяснени определени морални норми с конкретен пример. Философията изисква способност за теоретично и абстрактно мислене, което децата в първи клас все още не са развили.
Струва ми се, че много родители подхождат към обучението по религия като към нещо притеснително, понеже самите те не са вярващи и се опасяват, че това обучение може да "зарази" децата им с вяра и от това те да се повредят.

Много, ама много съм против.
И как го сметнаха това повече от 2/3, като тук е повече от 50% против.

Даже тук 3/4 са против, като гледам процентите.

Просто не са се допитали до форума 
Най-вероятно са анкетирали такива хора такива, които се водят представителна извадка, поне така би трябвало да бъде.
А дали е било така, кой знае.
Мен лично ме учидват резултатите от 'офоциалната анкета' и тукашната ми се струва по-адекватна на представите.

Истината не е при стадото, все пак. То народът години наред го доказа с гласуване я за НС, я за кметове, я за общински съветници, та аз не си сверявам часовника по мнението на мнозинството.
Ако сте чели наистина постинга ми, много ясно съм изразила позицията си, че такива предмети не следва да се учат нито в първи клас, нито в който е да е от класовете в основното училище.  Изрично съм посочила, че това е нормално да става в класовете на следващата образователна степен, в средното образование.
Също много ясно и категорично заявявам, че сина ми няма да посещава каквито и да било часове по религия или вероучение, които са ми натрапени на мен, на баща му или на него самия отвън. Не желая съзнанието му да се изкривява в определена насока. Малките деца са много лесно манипулативни и това далеч не е защото аз, да речем, не съм вярваща. Само дето определени канони не ми харесват и не се каня да ги съблюдавам. Не желая някой непознат да ми определя мирогледа на децата. Като ще учим "Религия" нека поне да е "Религии"- история на различните религии, наблягане на приликите и разликите. Но това да не се случва при малките деца, в никакъв случай!
За пример само ще кажа, че в нашия град имаше учителка, която именно в основната степен, дори беше начален клас /ІІ-ІІІ/ се опита да въведе нещо подобно без знанието и съгласието на родителите. Беше някаква евангелистка. Естествено, че я уволниха. Аз не вярвам и не желая светското училище да занимава децата ми с каквото и да е извън учебните дисциплини, които се преподават и в момента. Ако имам желание- и аз и той, има други начини и места за изучаване на това, което ни интересува. Аз не натрапвам нашите интереси, виждания и вярвания на останалите родители и деца, не желая останалите да правят това по отношение на мен и семейството ми.
Смятате ли, че 7 годишния ми син ще направи разлика между вяра, религия, вероучение? Аз съм сигурна в отрицателния отговор на този въпрос.

на фона на толкоз безмислици, които се учат, съм ЗА. Нека отпаднат те и да "сторят" място за религия, но по-скоро вероучение да е.

От 1ви не,мисля ,че не е подходящ точно този момент.

А за вредата на лъжата, а?

Именно де, това имах предвид, като дадох примера с учителката в началните класове, дето си беше евангелистка по душа... Пък има и по- фрапиращи примери.

Малко встрани от темата, но в контекста на последните реплики:
Кое вероучение ще научи децата на вредата от сектите?
Кое е секта? Евангелистите къде са?

А има ли изготвени учебни планове, които всъщност да коментираме, защото май не е много ясно какво всъщност ще се опитат да вкарат в учебната програма? Дали пък на онези анкетираните им е било разяснено?

За задължително въвеждане на вероучение, но не в първи клас разбира се.

Моето дете изучаваше вероучение /Благонравие се казваше предмета/ от първи до трети клас като задължителен предмет в чилище.
В нашето семейство не сме вярващи, бабите и дядовците също, приятелите също.
Мога да ви кажа от личен опит, че това повлия изключително положително върху психиката на детето /вече е голямо и не е вярващо/. От една страна получи обща култура за религията, а от друга изучаването на притчите като приказки повлия много на възпитанието - почувства се желанието за доброта, за помощ, за състрадание. Много се радвам, че беше задължително, защото и аз като някои тук бих се колебала, а сега никак не съжалявам. Идваше един отец да им преподава.

Не одобрявам задължителното  въвеждане.
За тази цел има свободноизбираеми предмети -
нека всеки родител преценява сам за себе си и за детето си.

Против съм задължителните часове по религия, но съм за "История на религиите" в часовете по история в гимназия.
Преди две години в списъка за задължителна литература на сина ми имаше  "Библия за деца".  Странно ми се видя.

Против съм.

Пък у нас имам именно такава /"Библия за деца"- малка червена книжка с картинка отпред, текст на всяка страница от по 2-3 изречения и големи картинки/, и то си я взех от Инспектората, когато работех там. Трябва да Ви кажа, че беше протестантско издание, превод от английски /буквален/, американско издателство. Не, че е лошо, ама утре ще излезе евангелистко, в други ден- съботянско, до следващата година- католическо и т.н.
На мен ми е не само странно, но и изцяло неприемливо да се дава това нещо като задължителна литература. Като ще гледаме на Библията като на приказка, що да учим Религия или Вероучение? Именно това е и една от причините, поради които не приемам такъв тип обучение.

Добре, де.
Защо "религия", наместо "Етика и морал"?

Твърдо против промиването на детски мозъци.

В класа на детето ми нито едно дете не стана вярващо.
Всички са си едни нормални деца, с правилни разбирания за морал, отговорност, помощ, доброта.
Така че това с промиването на мозъците е един изтъркан израз.

И все пак.
Защо религия, а не етика и морал?

Мола те преди да се изкажеш за деноминациите прочети повечко, основните доминации в християнството са католици, протестанти, православни.
Евангелистите, съботяните, баптистите ...са протестанти.
Не се притеснявай всички деноминации четат една и съща литература и вярват в едни и същи истини.
А Библията е една, няма протестантска, няма православна, има няколко превода, защото е осъвременяван езика, но са правени въз основа на Славейковия превод....(говоря за българския)
Ученето на Религия или вероучение е необходимо, за да бъде задоволен по някакъв начин копнежа по свръх естественото. Всеки си задава въпроса "Кой е Бог?" и ако на този въпрос отвори примерно страницата на сатанистите в Интернет ще бъде привлечен като магнит....На децата им е необходима здрава основа, защото колкото и да отричаме вътре в сърцата ни винаги нещо ни подсказва, че има Бог и децата ни трябва да бъдат насочени на правилното място на търсене....защото ще потърсят в Интернет...ще послушат някой от "дивата" компания към която искат да принадлежат....преди това да се случи,ние трябва да им поставим основата, за да не ги лъжат....

При тях се предметът се казваше - Благонравие. Една прекрасна българска дума.

Не съм изчела отговорите до сега, но ще споделя моя 
Аз съм за обучение по религия, но не мисля че трябва да е задължително - нека бъде избираем предмет и който има желание да го посещава. Аз лично, ако бях ученичка щях. ще се радвам и моите деца да го посещават. Но задължително - не. насила хубост не става. Но е хубаво децата да се запознаят с християнството, поне от обща култура 

И аз точно това исках да кажа, но нямах толкова добър пример за даване

Ще се самоцитирам от предната страница:

Мисля, че за първи клас обучение по философски дисциплини като основни на правото, етика и морал не е много подходящо. Всъщност много от религиозните притчи в повечето религии са възникнали именно за да могат да бъдат обяснени определени морални норми с конкретен пример (под формата на приказка) - точно този начин на представяне на нещата е най-достъпен за децата.
Философията изисква способност за теоретично и абстрактно мислене, което децата в първи клас все още не са развили.

И още по темата, покрай това, което разказа Лали.
Децата учат математика и биология в училище, но моралните норми са нещо, което сме свикнали, че трябва да прихванах от самосебе си. Всъщност те имат ниждата да бъдат научени и на това.

Не съм прочела някой в темата да предлага обучение по философия, да речем, в първи клас. Даже нещо повече- в основното училище. Писанката беше за средните класове и то горните такива, които са далеч след първи, все пак.
Що се отнася до разновидностите в дори само християнската религия те не са едно и също, източниците и тълкуванията не са еднакви. В противен случай нямаше да ги има. Аз, специално нито съм се "изказала за деноминациите", нито имам такова желание, пък не ме и вълнува. Не упоменавам нито "деноминации", нито "доминации", не ги обсъждам. Напротив, визирам разнообразието именно за да покажа, че го има. И хич, ама изобщо не притеснява кой от тях какво чете и в какво вярва, защото не смятам да се причислявам към когото и да било. Пък това, че вярвали в едно и също и четели едно и също даже не го и вярвам, ама никак.
В една наша фабрика, напр., имаше и спор между евангелисти и съботяни /дето все били едно и също, тъй като все били протестанти/ по техни си въпроси, даже се и обиждаха.    Това само като пример, не че има значение особено за мен.
За мен е важното светското училище да си остане светско, а ако има кандидати за придобиване на друг тип знания си има специални училища. Виждала съм къде се събират в неделя напр. баптистите, чувала съм къде ходели и кога пък съботяните, даже близо до  в къщи имаме "Евангелска църква" с голяма светла сграда. Та не се каня да им преча на хората- нека се събират, нека си учат, нека си обсъждат, нека да си спорят по между си. То самите ние сме свидетели, че даже уж единното православно християнство май не е съвсем единно.
Бих се притеснила наистина обаче ако някой реши от мое име в кое клонче /или даже поредна вейка/ на коя религия да учи детето ми.
Пък копнеж по "свръхестественото" може да се задоволява по редица начини. Защо, напр., да не учим астрология, будизъм, ако щете спиритизъм, хиромантия...
Пък здравата основа ако не се получи в семейството от възраст до преди 7 години едва щи се получи в светското училище.
Морал и етика могат да се преподават, разбира се, защо не? И по мое време се учеха достатъчно поучителни приказки, разкази, романи. Не е нужно задължително те да бъдат от Библията и то пречупена през призмата на конкретен разказвач.

Чудно ми е колко души са питали и кои - сигурно 10 подковани служители на МОН...
Не, не и не! Философия на религиите - да, поне от 7 клас, за да има някакъв смисъл. Отказвам да си давам детето  на такъв предмет, сигурно ще ни изхвърлят от всякакво училище ((

Сега друго се светнах.
Например в ИНСТРУКЦИЯ № 2 от 23.06.2003 г. за провеждане на обучението по учебен предмет "Религия", в чл. 11. "Учители по учебния предмет "Религия" могат да бъдат лица, които притежават висше образование от областта "Хуманитарни науки" - професионално направление "Религия и теология", начални учители, завършили обучение в курс по религия в богословските факултети на висшите училища в Република България, или лица, завършили Висшия ислямски институт.".
Ей, дано като направят предмета задължителен в нашето училище да не се паднат от последните...
Пък от друга страна за желаещите- защо не? Нали така? Няма лоши неща и там, я! Може пък на някои децата да са с по- разностранни интереси.
Не съм срещу религията, изобщо! Срещу задължителното обучение съм. Това не е предмет за изучаване.
На мен лично по- ми допада сегашната ситуация. Напр. ППЗНП, Чл. 4. "(1) Светското образование не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини.
(2) В светските училища религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В светските училища могат да се изучават религии в часовете, определени за задължителноизбираема или свободноизбираема подготовка. Обучението по учебния предмет "религия" се извършва съгласно инструкция, издадена от министъра на образованието и науката."
Та става въпрос за религиите, т.е. за изучаване основите не на една, единствена, без право на избор, и по този начин наистина мирогледът се формира по- свободно и обективно. Не виждам необходимост от промяна.