Тинейджърите

Флаш никога не казвай никога. Иначе, тука сме с побелели коси и на билкови успокоителни, не на нас тези с "няма да позволя това или онова". С този тон, по-добре си направи тема "Супер майки на тийнейджъри" или просто изчакай да ти дойде до главата.
Така не бяха ме ядосвали в този форум

Сериозно ли те ядосах?
Само защото нямам бели косми поглавата си и сина ми не си позволява даспори на висок тон? Аз се слагам в графа нормални...
Изтривам си мнението, поднасям извиненията си за фалшивия тон в темата и ...това е. Няма ме.   

И ние сме там с двата крака.Опасявам се че е.Моят син чака да стане на 18.....

Мило Алексче, ти също много ми помогна 
Благодаря на Бог, че те има!!! 
И на форума, че те открих!!! 


Сийййййо, знаеш че те обичам 

За алкохола си напълно права - това и правим 
Ама пусто нали искат да опитат сами 

Виж за дрогата работата си е страшна!!!
За сега единствено моля,
ако иска да опита - да ми каже - лично ще я купя 

Абе май се моля, да не каже купи - че ще я втасам тогава 

Писах и за наргилето  - разреших 
Даже сега скандализирам Алекс  - щерка и иска 
Ама аз поставям условия 
Може наргиле - веднъж седмично - лично зареждам тютюна - и никакви други цигарки!!!
Дано сработи!!! 
Поне на рождения ден на моята щерка работеше 


Лелееее направо ти завидях 
ЕВАЛА!!!
Аз съм в графата "СУПЕР ГОТИНА" 
И кво от тва 
Стискай си палци да е винаги така - късметлийка   

Здравейте! Аз имам едно въпросче към вас. Хипотетично!
1.Дъщеря ви ви споделя, че е бременна.
а) иска да задържи бебето и да го гледа с момчето
б) иска да задържи бебето, но без момчето, защото то не иска
в) иска да абортира и момчето това иска
г) иска да абортира, момчето категорично не е съгласно
д) родителите на момчето не знаят
2. Синът ви ви споделя, че момиче е бременно от него.
а) той си иска бебето, но момичето иска да абортира
б) той не иска бебето, но момичето го иска
в) и двамата искат да си го гледат
г) и двамата са съгласни да го махнат
д) родителите на момичето не знаят
Какво правим? Как ще реагирате? Какъв съвет бихте дали? Ще говорите ли с отсрещните родители
Държа да ми отговорят всички. 
Най-интересно ми е, какво ще кажат майките на момчетата. Моля, разкрийте цветущо какво бихте направили с палавниците.   

Бой, глад и стрижка, разбира се! И на двамата! Заключени в мазето докато навършат 50 години! (Всеки в негово си мазе, да не сме луди да ги заключваме заедно!). А бебето ще си го гледаме със сватята и ще се жалваме по форумите колко е проста и задръстена другата. Само с кърменето как ще я нагласим, не знам, ще викаме Бу на помощ май. 

Сега сериозно. Много неща мога да кажа/напиша, но знае ли човек как ще постъпи, когато се сблъска с такъв проблем? Пази боже, викам аз, и сексуално ограмотяване, и повечко презервативи, и други контрацептиви, защото съм категорично против деца да раждат деца, особено когато нямат нито психическата, нито финансовата готовност да ги отгледат. Предполагам, че въпросът ти включва невръстни и незрели младежи, нали?

То не е едно въпросче, а много
а, б. Ако иска да си проваля живота на 18-неин проблем (щерка ми е на 18г., а сина ми на.... 16 месеца). Те сами не могат да се оправят
по следващите точки-аборта си е сериозна манипулация (ако може така да се се изразя). Важно е да ЗНАЕ как да се предпази, а не после-'оле мамо".
На въпроса за разговор с родителите на момчето-зависи от доста неща.
Моето мнение е: ако иска да си провяля живота....
Доста съм крайна в мнението, но НИКОГА не бих принудила/заставила дъщеря ми за аборт.
Големия ми син е на 9 год. Не знам как бих реагирала, но бих говорила с майката на момичето.
Евентуално разделяне на разходите за детегледачка.

Ако дъщеря ми забременее,и не е правила нищо,което да увреди бебето,ще направя всичко възможно да го роди,вместо да абортира,като предложа помощ,доколкото можем.Тя е на 18,има си приятел,водят полов живот и въпреки,че аз лично им купувам презервативи,хапчета,все пак не мога да надзиравам как се употребяват,нали,та затова винаги си имам едно наум за евентуален фал.Да пази Господ,че е още такава зелена тиква,каква майка ще ми бъде  !Мъжът ми беше на мнение,че ако се случи,трябва да абортира и му завихрих такъв скандал,че беше принуден да си промени мнението!Аз имам аборт.Физическата болка беше незначителна,но не знаех какъв гроб ще се отвори в душата ми,не спира да боли.Бих направила всичко,за да спестя това на дъщерите ми.Естествено,бих уведомила "таткото" и неговите родители с цел да получа колкото е възможно повече помощ-не за мене,а за бебенцето.Да се карам на дъщеря ми...станалото-станало,нищо не се променя.Дано не ми се налага да си блъскам главата и в тази стена.
Ние също минахме през алкохола и цигарите.След една бурна нощ,прекарана над тоалетното гърне,доста се отврати от алкохола.Предпочетохме вместо конското,да й обясним грешките с алкохола,как се пие,какво се пие и по колко.При това сме родители,които пият по една бира само с приятели.За цигарите бях бясна,защото и без това белият дроб й е слабото място и ми е боледувала често,дълго и тежко.Нямаше смисъл да й разправям как загубих работа и кариера да се мъкна по тубдиспансерите и санаториумите,докато я измъкна от калта.Описах й бъдещето й в най-грозни краски,наблягайки на нещата,които най-много я плашат и я подлагах на този тормоз постоянно.Мисля,че вече не пуши или поне мнооого рядко,за гъзарлък.Ама и на малките победи се радвам!!И да пази Господ от наркотиците-проверявам за симптоми за всеки случай,но засега,да чукам на дърво,нищо обезпокоително не съм забелязала.

Бива си го въпроса ти ... дума да няма.
Много подточки има обаче.
Аз съм мама на момче. Така че донякъде съм в "по-изгодната позиция" 
Лошото при мен е че аз страхотно обичам децата и ако има шанс бебето да се роди съм за него. Бих поела
1. Да го осиновя и гледам като свое - ако родителите на момичето и самото то не го желаят, но нямат против то да се роди /или пък е късно за друго действие/.
2. Да помагам в отглеждането ако решат да го гледат двамата / това пак е много хипотетично/ щото ако и двамата са на по 16 .... как точно ще се грижат за дете....
Тъй като все пак от момичето зависи много /тоест дали иска да задържи детето/ - защото ако иска да направи аборт освен да се опитам да и обясня какви последици би имало и да се опитам да я разубеждавам не мога да направя друго.
Зависи пак от момичето ако решението му е да задържи бебето - разговора с родителите и е неизбежен няма как.
 

Чета, чета, чета и направо се чудя, как всички сте толкова демократични.Чудя се аз ли съм попаднала на единствената отвратителна майка на момче.Ето случая - забременях на 21, обаче приятеля ми беше на 17.От майка му първо получих няколко предложения за аборт, получих обиди и простотии от рода на каква уличница съм, каква курва и тн., и че ако не направя ДНК тест на детето още преди да се роди, тя щяла да ни раздели завинаги!Успя да ни раздели за 2 месеца и то по отвратителен начин, заради който и досега синът и(приятеля ми) избягва общуване с нея!
В продължение на 9 месеца слушах заплахи, простотии и всевъзможни глупости за това каква съм!Когато се запозна с детето, което е като клонинг на баща си, спря да ме обижда.Негативното отношение към всичко свързано с мен и детето обаче си остана...
Та ... чудя се как толкова демократични майки има, пък аз на такава драка да попадна

Много зависи наистина и от човека, но много зависи и от това какво си преживял за да имаш собствените си деца. Лично за мен това е причината, всяко дете има правото да бъде родено и да бъде щастливо. Друга тема е че съм против неволните зачевания по принцип - човек трябва да има деца когато ги иска за да им даде щастието което заслужават.
п.с. не си единствената познавам много жени като майката на приятеля ти... за жалост

А,в никакъв случай не изгарям от желание да стана баба на 30+,след като съм майка на неконтролируема пубертетка  Говоря в случай,че забременее "без да иска".При свършен факт какво да правиш,а да обиждам,особено както свекито на bloodywhite ,не ми е в стила.Освен това семейството е за подкрепа,не само за парти.Но определено няма да й спестя разговор как ранното майчинство би променило живота и стеснило възможностите й.

Аз съм в по-изгодната позиция защото вече съм на 40 и ако синковеца ми реши да стане баща на 18 теоретично ще съм си на възраст за баба    друга тема е че изобщо не се чувствам такава. Мамка му .... /извинете за израза/ ама аз все още се надявам че мога да стан мама още веднъж ........
Да според мен този разговор трябва да се води периодично още преди да е станало късно, тоест още в началото да се обясни до какво би довело това събитие.
Но според мен най-важното е да ги ограмотяваме овреме за начините за предпазване.

Всичко това + че ще ги удуша собственоръчно за начало (особено синковеца)!



И с това съм съгласна! Дано не ми идва до главата! Не знам как ще реагирам...

"Разговор" е моята рецепта за избягване на нежелана бременност. Говоря с децата от малки и откровенно, като се старая според възрастта да е степента на откровение. Споделих им, че съм правила аборт по желание и това е моят най- голям грях. Синът ми(18) си има приятелка, която определено е много отговорно момиче. Е, не сме спокойни(вероятност от грешки винаги има), но мисля, че са сведени до минимум. Моля се тези преходни години да минат без проблеми в това отношение.