Ох, не искам секцио....

Спокойно, има още 6 седмици. Бебето ще се обърне до тогава, ще видиш. Някои бебета се обръщат в последния момент, дни преди да дойде денят на появата им на бял свят.

Не се притеснявай излишно. Предаваш го на бебо така. Може и да се обърне. Да ти кажа аз съм раждала секцио(по мед.показания) и не съжалявам. Ако имам второ и него бих така го родила. Горе главата. Много си се шашнала!

Бебка се обърна в началото на 9 месец, а аз обратно на теб - исках секцио! Настрой се за леко раждане и с нагласата, че каквото само дойде - това е най-доброто! 

За твое успокоение моето бебе се обърна последните дни на 8 месец или началото на 9 месец.Така че имаш още време и сега не трябва да се притесняваш. Всичко ще е наред.Толкова жени са родили със секцио и са се оправили.

Мила спринг,
аз от 20 седмица знаех че бебето е в краково седалищно положение.От тогава всеки месец съм ходила на видеозон да гледат дали се обръща.Последният беше в 37 седмица и ми казаха че бебето изобщо не показва признаци за обръщане и че ми назначават секцио за 12 Февруари а термина  ми беше за 22 февруари.Един месец и аз бях като теб- не можех да спя или ако успеех да задрема само виждах как раждам и тем подобни.На 11 Февруари трябваше да ходя за предоперационен преглед- рутинните кръв, урина, налягане и т.н.Акушерката ме натисна ниско долу и ме пита защо ще раждам с секцио? Аз и викам защото бебето е седалищно.Тя бая се замисли пипа пак и извика лекарката- донесоха видеозон и като погледнаха детето беше кефалик с главата надолу чакащо мама да почне да ражда........Щях да полудея тогата от нерви защото тъкмо бях свикнала с мисълта за операцията, бях изчела целият интернет за + и -.Вдигнах кръвно - на другият ден когато трябваше ми правят секциото ме пуснаха  в къщи да чакам за вагинално раждане.Родих един ден след термина ми.Не се притесняваи от секциото мила- в моят случаи щях сигурно да имам по-малко шевове ако бях родила с операция , но КАРАИ..... да ми е живо и здраво бебчето.
Дори и да се наложи операция тя в България маи е толкова ежедневна практика че едва ли ще е проблем.А при секцио слагат същите упоики  само  се казва спинална  а не епидурална и те дуржи малко повече на легло отколкото епидуралната....няколко часа повече.
 Един съвет - тук казват че ако искаш бебето да се обърне вземаи един парцал и коленичи на пода с разтворени крака( като жаба), навеждаи се напред и бърши пода.Така се стимулирало бебето да се обърне.Незнам дали ще помогне не съм пробвала, но съм сигурна че едва ли ще навреди.А и друго какво са ми казвали да сложа едно замразено грахово зърно на вурха на корема.Бабини девитини- но ОПИТАИ ако искаш.
Мисли позитивно и всичко ще е ОК.
Вили
 

Първо не се шашкай, някои бебета се обръщат по-късно.
Добре са те посъветвали да потърсиш в интернет упражнения за обръщане. Освен това, ако имаш късмет да намериш опитна акушерка - акушерките също знаят трикове да накарат мързеливеца да се обърне.
Стискам палци да се разминеш със секциото (и аз имам фобия от операции и те разбирам прекрасно).

Не се шашкай. Аз родих секцио и съм толкова доволна. Преди ме плашеха , но сега на всички мои познати препоръчвам секцио. Защо трябва да се мъчим и бебето и аз. Все пак може да присъства и таткото. Първите 3дни  след раждането са по-трудни на до седмица се оправяш. Успех! И все пак дано родиш както ти желаеш. Мисли позитивно.

Съвсем наскоро ipm роди седалищно бебето си - трето по ред - естествено и много бързо. Дано скоро да опише раждането си, ще е интересно.

Ако искаш, ела на срещите на "естествените" (виж в Календар на събитията, тази събота също има среща, или ми пиши. Доведи и детето, има хубава площадка и децата ни си играят.) Там често си говорим за раждането и естествено, не сме фенове на секциото, макар че ако се налага - налага се. Понякога е неизбежно. Но доста по-рядко, отколкото в момента се случва.

И аз съм раждала по двата начина.Предпочитам нормалното, но имах много леко раждане.Втория път  бебето беше седалищно, но се обърна в осмия месец.Е, пак се наложи секцио, но по други причини.Не се притеснявай, може в последния момент да се обърне.Пожелавам ти да стане това, което искаш.И секциото не е толкова страшно, просто възстановяването е малко по-продължително.

Всички те успокояват, че няма страшно от раждане със секцио. Аз пък ще ти кажа, че няма страшно ако родиш седалищно. Второто си дете родих така. Имах малко околоплодни води и бебето нямаше място да се обърне. Хубавото в случая беше, че е било с дупето надолу, а не с крак или ръка. Раждането протече, по бавно. Когато напредва главичка и при второ раждане, по бързо се получава нужното разкритие. При такова раждане задължително се прави епизотомия, за да излезе главичката.
Аз исках секцио, но двама АГ-та независимо един от друг казаха, че мога да родя така. Много се тревожех. И на мен така ми се обясняваше, че няма страшно от секциото, а аз се притеснявах по-скоро, че не ми назначават такова раждане.
Не съжалявам и за миг, че им се доверих и го родих нормално.
Успех! И мисли позитивно

Недей да сепритесняваш,така самопсихически сенатоварвашиизмъчваш.Най-добрата миприятелка до полседно беше седалищно и бебка й, се обърна впоследния момент. Вярва,че и твоетоще сеобърно.Само спокойно,защото кактосеувстваш ти така и бебчо в теб. Всичко ще бъде наред!ПОжелавамти едно чудесно нормално раждане без усложнения:) 

е и аз искам нормално, но нестана...оказа се че бебето неслиза и нямаше някаква причина за това, като ме отвориха се оказа че главата е обърната с лицето напред и няма излизане. секциото минава доста бързо и лесно поне при мен, самата операция зарастна бързо и ако небеше се закачило някакво нервче щях да съм супер. на другите мами болката мина към 3-я ден. този начин е много по безопасен за бебето но си е операция. така или иначе е важен резултата и бебето независимо как ще родиш 

И аз не исках секцио, но се наложи по ред причини, в последния момент. Тогава знаех, че това е най- доброто за бебето и за мен в този момент. И сега го знам. Възстанових се бързо и не съжалявам. Само дето до последно бях с настройка за нормално раждане, поради, което ми беше доста криво после. Но, сме живи и здрави, най- важното е да стане така, че бебето и ти да сте добре и нещата да минат възможно най- леко. Стискам ВИ палци!