Имам нужда от емоционална подкрепа.

  • 1 440
  • 23
Другарчета, обвзело ме е едно състояние - мъчно ми е, че не прекарвам достатъчно време с малкия, чувствам се виновна, че ходя на работа, а той на ясла.
 Sad Липсва ми да сме по цял ден заедно, да излизаме. Виждам го само вечер когато съм втора смяна (през седмица) и ми е гузно и гадно, и виновно.

Винаги съм била перде, непукист - учудвам се  от себе си. Дали е "криза на работещата майка"?
Виж целия пост
# 1
Мисля, че е нормално да се чувстваш така... Но такъв е света, в койото живеем - всеки трябва да работи, за да оцеляваме... А и не можем да сме винаги с децата си, защото те имат нужда от въздух  Crazy Прекарвайте пълноценн времето, в което сте заедно и той ще бъде напълно щастлив!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 2
Ох, разбирам те напълно, аз така като трябваше да ходя всеки ден на лекции почти по цял ден, а вечер да превеждам, че няли трябва и да се яде, направо ми идваше да ревна, че съм лоша майка и не зарежа всичко и не седна да си гледам детенцето...
Не зная, просто не зная как да те успокоя, но ще следя темата...
Виж целия пост
# 3
Ако това ще те успокои, аз се чувствам зле от това, че по цял ден сме заедно, накрая си писваме и се караме  Sad Мисля, че важните игри, които играем, отнемат много по-малко време и че трябва да тръгва на градина. Това пък е наше решение по начало да си го гледам до 3 години....

А и по всички книги пише, че дори и да прекарваш малко време с детето си, ако това време е пълноценно, детето ще се развива доволно и щастливо. Остава да прецениш какво значи пълноценно  Mr. Green

Успех Simple Smile
Виж целия пост
# 4
И аз така се чуствам,ако това ще те успокои.И да,май е синдром на работещата майка.Първо се дразнех че сме по цял ден заедно и взаимно се изнервяме,сега пък се дразня че не и обръщам внимание....То и аз не знам какво искам.Но съм сигурна че като свикнат на ясла ще им бъде забавно и няма и да се сетят за нас.
Споко,ще отмине   Hug  Изживей си ги тия чуства и си свиркай  Hug
Виж целия пост
# 5
Имаш и моята емоционална подкрепа!Скоро всичко ще премине,особено ако оползотворявате добре времето си,когато сте заедно!Успех!  bouquet
Виж целия пост
# 6
Имаш и моята подкрепа. И аз докато бях в къщи накрая бях изнервена страшно и мечтаех да се върна на работа. Сега като ми се случи да се върна към 8 вечерта и се чувствам като че съм изоставила малката. Но не е така, веднага наваксваме дори и за кратко време. Дори и за половин час да е вечер важното е, че и двете сме поиграли, "разказала" ми е как е минал деня, показала ми е всички нови щуротии и танци и накрая доволно е заспала. Така, че нямаме избор - работещите майки съчетават няколко дини под мишница...на аз не съжалявам.
Виж целия пост
# 7
Хм, знаеш ли колко майки познавам, които уж по цял ден стоят у дома само за да си гледат децата? А децата са оставени пред телевизора. Дори на разходка не ги водят. Забрави за някакви други занимания.
Разбира се, че най-важно е пълноценно прекараното време.
Виж целия пост
# 8
Аз не съм в твоето положение, но мога да си представя колко ти е мъчно   bouquet Вярвай си, че избора ти, който си направила да работиш е най-добрия за теб, за детето ти за цялото ви семейство  Peace След като вече си взела това решешние недей да се терзаеш, че лишаваш от нещо детето си
Виж целия пост
# 9
Това, че си го родила не значи, че си най-интересния за него човек на света. Моят син си прекарва много добре в яслата и си умира от скука в къщи. Иска да прави все нередни неща, само му се караме, не се поддава на никакъв вид обучение и си е мъчение за всички ни. Едва го издържаме когато си е в къщи. Изобщо не се чувствам гузна, че го пуснах там. Той е такъв тип, че за него сред хора е най-добре. А и там няма забранени неща, никой не му вика и дори не се оплакват от него - явно там е съвсем друго дете, а в къщи само реве и капризничи. Най-интересното е, че там си играе и е спокоен. А само като ни види, че идваме да го вземем и на секундата почва да реве. Не мога да разбера защо го прави. newsm78
Виж целия пост
# 10
"А само като ни види, че идваме да го вземем и на секундата почва да реве. Не мога да разбера защо го прави. newsm78"

Оплаква ти се, душицата. Мъчничко му е било, липсвала си му, дори и да не е ревал. Бил е напрегнат несъзнателно и като те види плаче. Така емоционално се разтушва.
И на мен ми се случва, независимо, че съм голяма. Mr. Green
Виж целия пост
# 11
Върджи, не се коси толкова. Наистина е кризата на работещата майка.  PeaceНяма как, трябва да работим, за да им подсигурим нормален живот. И при нас е същото- дребният на градина, ние с татито на работа. Виждаме се за няколко часа вечер. И днес с това тъпо отработване, пак няма да е с нас, а с баба си... ooooh! И на мен много ми липсва човечето въпреки, че много скоро след раждането се върнах на работа. По тази логика аз съм още по-лоша майка... Embarassed
Виж целия пост
# 12
Знам как се чувстваш и аз бях така! 3 год. си бях в къщи с малката. Когато започнах работа направо на моменти откачах. Даже ми се е случвало да се обаждам в ДГ да чуя как е  Embarassed С времето осъзнах, че за  дъщеря ми  така е по-добре. Сега използвам всяка свободна минута да прекарвам с нея и е още по-хубаво Peace
Имаш и моята подкрепа  Hug   bouquet
Виж целия пост
# 13
Имаш и моята емоционална подкрепа  Hug

И ще разбереш, че си взела правилното решение - като отидеш да го вземеш някоя вечер, а той ти каже "Не искам да си тръгвам, не съм се наиграл"
Виж целия пост
# 14
Ето тук обсъждаме този проблем и подобните му:
Изпитвате ли чувство на вина
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия