Може би защото не съм абсолютно всеотдайна натура, но нито децата ми пречат на кариерата, нито кариерата на децата. Някак си и през ум не ми е минало, че живота ще ми се промени из основи, като тръгнах да раждам - е, той се променя, естествено, но изобщо не е в смисъл на катаклизъм...
Виж целия пост
Как решихте, че искате да промените из из основи живота си?
- Публикувана: 22 апр. 2007, 23:26 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2007, 12:47 ч.
# 16
26 апр. 2007, 03:12 ч.
Orchid, на колко години си? Питам те единствено, защото в България жените мислят за деца понякога много рано. В САЩ жени с хубава работа започват да се замислят за деца след 30 година, много често чакат до 32-33. Забременяват, раждат и след 2 месеца са на работа. Това 1 година да си гледаш детето и да имаш хубава работа тук го няма.
Отделно около мен имам много примери за жени с по 1-2 аборта преди да имат дете. Води се за съвсем нормално и май никои не се стряска толкова. Поне привидно. Важното е че след това имат здрави деца.
Разбира се има и двойки, които решават да нямат деца, но това е решение и на двамата. Ти казваш, че мъжът ти иска непременно дете... Според мен трябва да се помъчите да намерите компромис двамата. Защото ти звучиш много стресирана и аз го разбирам...все пак ти искаш да имаш своя професионален живот. Не се отказвай от дете, явно искаш след като си преживяла два аборта. Отстоявай свободата си, мъжът ти ще те разбере като види че ти държиш на професията си. Така и двамата би трябвало да сте доволни.
Виж целия пост
Отделно около мен имам много примери за жени с по 1-2 аборта преди да имат дете. Води се за съвсем нормално и май никои не се стряска толкова. Поне привидно. Важното е че след това имат здрави деца.
Разбира се има и двойки, които решават да нямат деца, но това е решение и на двамата. Ти казваш, че мъжът ти иска непременно дете... Според мен трябва да се помъчите да намерите компромис двамата. Защото ти звучиш много стресирана и аз го разбирам...все пак ти искаш да имаш своя професионален живот. Не се отказвай от дете, явно искаш след като си преживяла два аборта. Отстоявай свободата си, мъжът ти ще те разбере като види че ти държиш на професията си. Така и двамата би трябвало да сте доволни.
# 17
26 апр. 2007, 08:03 ч.
Orshid, не е лесно да вземеш такова решение. И даже след като забременееш и видиш положителния тест и чичко доктор ти потвърди новината-все още не осъзнаваш както точно се случва. Говоря от позицията на жена, която е готова веднага да забременее с второ. 
Дори и това да се случи, сигурно пак ще изпитвам един сладък ужас в началото.
Има и друг момент. Възползвай се, докато мъжът ти ИСКА. Щото обикновено те са по-трудната част за обработване, вервай ми.
А кариерата...хм. кариерата. За там не мога да говоря. Не съм адвокат, супер лекар в супер болница, който да трябва да е нон стоп в час с новостите. Не съм и мениджър средно ниво и нагоре. Просто май умишлено виаги съм търсила такъв тип работа, че да не страда общата работа от моята липса. Експерт, но само подизпълнител.
Иначе това:
Е много вярно.
Виж целия пост
Дори и това да се случи, сигурно пак ще изпитвам един сладък ужас в началото.Има и друг момент. Възползвай се, докато мъжът ти ИСКА. Щото обикновено те са по-трудната част за обработване, вервай ми.
А кариерата...хм. кариерата. За там не мога да говоря. Не съм адвокат, супер лекар в супер болница, който да трябва да е нон стоп в час с новостите. Не съм и мениджър средно ниво и нагоре. Просто май умишлено виаги съм търсила такъв тип работа, че да не страда общата работа от моята липса. Експерт, но само подизпълнител.
Иначе това:
Orchid, на колко години си? Питам те единствено, защото в България жените мислят за деца понякога много рано. В САЩ жени с хубава работа започват да се замислят за деца след 30 година, много често чакат до 32-33. Забременяват, раждат и след 2 месеца са на работа. Това 1 година да си гледаш детето и да имаш хубава работа тук го няма.
# 18
27 апр. 2007, 02:31 ч.
Всъщност за дете да имаме не сме стигали до решение,стана от само себе си
А ти orchid ,моля те не се отказвай от бебе а и съпругът ти иска...това което се е случило/абортите/ ги забрави и гледай напред. Не си единствената жена която е преживяла аборти.Е много мами тук ще ти споделят за това. Бебето ще ти донесе невероятна радост,щастие и увереност в живота.Ще си имаш наследник/ца .Какво по-хубаво от това 
Виж целия пост
Може би въпроса ми е неуместен, предвид заглавието на форума, но моля ви, кажете ми как стигнахте до решението, че искате да забременеете и да имате дете?
Сигурно съм ужасен егоист, след като въобще си задавам този въпрос.
Имах два спонтанни аборта един след друг и след втория желанието ми да имам дете, се изравни с нула. Направо се мразя за тези си думи. Тук чета как някои мами, едва родили, вече искат отново и съвсем се комплексирам. Съпругът ми не спира да иска бебе сега и веднага.
Само че аз не искам, имам чувството, че ще ми трябва дооооста дълго време, за да върна желанието си. Аз съм работеща жена, градя кариера, той също, но неговата няма да пострада от ново попълнение в семейството ни. Споделих му, че бих могла да продължа да работя и веднага след едно евентуално раждане, но той не дава и дума да се издума. Една майка трябвало поне година да гледа собственото си дете.
Моля ви, споделете ми как се решихте да промените из основи живота си? И не ми се карайте много, моля ви
наистина съм ужасно объркана..
Сигурно съм ужасен егоист, след като въобще си задавам този въпрос.
Имах два спонтанни аборта един след друг и след втория желанието ми да имам дете, се изравни с нула. Направо се мразя за тези си думи. Тук чета как някои мами, едва родили, вече искат отново и съвсем се комплексирам. Съпругът ми не спира да иска бебе сега и веднага.
Само че аз не искам, имам чувството, че ще ми трябва дооооста дълго време, за да върна желанието си. Аз съм работеща жена, градя кариера, той също, но неговата няма да пострада от ново попълнение в семейството ни. Споделих му, че бих могла да продължа да работя и веднага след едно евентуално раждане, но той не дава и дума да се издума. Една майка трябвало поне година да гледа собственото си дете. Моля ви, споделете ми как се решихте да промените из основи живота си? И не ми се карайте много, моля ви
наистина съм ужасно объркана..Всъщност за дете да имаме не сме стигали до решение,стана от само себе си
А ти orchid ,моля те не се отказвай от бебе а и съпругът ти иска...това което се е случило/абортите/ ги забрави и гледай напред. Не си единствената жена която е преживяла аборти.Е много мами тук ще ти споделят за това. Бебето ще ти донесе невероятна радост,щастие и увереност в живота.Ще си имаш наследник/ца .Какво по-хубаво от това
# 19
27 апр. 2007, 17:28 ч.
Да си призная аз въобще не мислех и не исках деца до 28 год. си възраст,чудех се откъде им идва на другите жени такъв ентусизъм за деца.След това нещо се случи от самосебе си вътре в мен и най-голямото ми желание беше да имам дете,аз го определям така сякаш ми се пробуди някакъв природен инстинкт и докато не го задоволих не се успокоих.
Сега след 3 месеца мога да кажа,че е по-трудно от това,което очаквах,но пък с съпруга ми се чувстваме вече наистина семейство,а относно мъничето бих дала всичко ,за да виждам винаги усмивката на неговото личице.
Не го мисли толкова,когато настъпи момента съм сигурна ,че ще бъдеш най-любвеобвилната мама на света.
Мен апетита за бебе ми отприщи запознанството с една 3 годишна русокоса принцеса на име Преслава от Варна-страшно красиво и живо дете.
Виж целия пост
Сега след 3 месеца мога да кажа,че е по-трудно от това,което очаквах,но пък с съпруга ми се чувстваме вече наистина семейство,а относно мъничето бих дала всичко ,за да виждам винаги усмивката на неговото личице.
Не го мисли толкова,когато настъпи момента съм сигурна ,че ще бъдеш най-любвеобвилната мама на света.
Мен апетита за бебе ми отприщи запознанството с една 3 годишна русокоса принцеса на име Преслава от Варна-страшно красиво и живо дете.
# 20
28 апр. 2007, 12:47 ч.
ми аз от ученичка едва ли не исках да имам дете .Аз също съм с два аборта,вторият с близнаци в 5-ти месец.Изживявам го много тежко,но това не спира желанието ми час по-скоро да забременея отново.Да страх ме е да не стане пак нещо,но този страх само би ме отдалечил от мечтата ми за дете,така че го изолирам и давам път на по-оптимистични мисли.
Аз само не разбрах при теб коя е причината за нежеланието.Ако е кариерата(поне аз така разбрах),то ти сама трябва да решиш ,кое ти е по-важно.Но се замисли,че времето си минава,а виждаш че децата не стават всеки път по поръчка.
Ако пък е заради абортите,то явно още не си емоционално готова за това-тогава изчакай колкото е нужно.
Виж целия пост
Аз само не разбрах при теб коя е причината за нежеланието.Ако е кариерата(поне аз така разбрах),то ти сама трябва да решиш ,кое ти е по-важно.Но се замисли,че времето си минава,а виждаш че децата не стават всеки път по поръчка.
Ако пък е заради абортите,то явно още не си емоционално готова за това-тогава изчакай колкото е нужно.
Препоръчани теми