За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.

За отбиването на кърмачето Мими. Дневник.
Мими.
Началото.
Март. Мими суче, когато заспива, когато е болна или нещастна.
Аз имам здравословни проблеми. Отлагам лечението заради кърменето. Трябва да отбия Мими. Виждам, че е готова да се справи. Доста често пропуска вечер да си поиска да суче и заспива.
Много съм раздвоена. Трябва да я отбия, а сърце не ми дава. Да сложа край на прекрасните мигове по време на кърмене...Няма да е днес.
Една вечер докато сме си легнали гушнати и тя ми бърбори решавам да подхвана темата. На нея и се спи много. Иска да суче.
Аз и казвам: "Няма вече мляко, миличка"
Тя пита: " Къде е млякото"
аз: "Мими го е изяла".
Беше разстроена от нещо друго, спеше и се и правеше магарии. Не реагира никак на това, че няма мляко. По- скоро се направи, че не ме е чула. Казах си "Направих грешка, избрах неподходящ момент. Тя дори няма да помни какво съм и казала." Дадох и да суче. Явно няма да е днес. Може би няма и да е скоро.
На сутринта Мими стана в прекрасно настроение. Погледна ме дяволито и ми каза: "Няма Мляко- Мими го е изяла." Денят си продължи както обикновено. Тя на ясла, аз на работа.
Развитието.
Няколко дни подред Мими си поискваше да суче вечер, за да се увери, че нищо не се е променило. Кърменето значително намаля. През деня като е в добро настроение се шегува : "Няма мляко- Мими го е изяла"
Започна да се буди нощем разтревожена, но не иска да суче.
Мисля че преживява промяната в живота си.
Започна да става нервна и тъжна по- често. Капризничи. Не иска да ходи на ясла- нещо, което не и се случвало до сега.
Разболя се. Толкова тежко не е преболедувала до сега. Стана още по-капризна. Аз не и отказвам кърмене, ако пожелае.
Опитвам се да компенсирам с четене на книжки и гушкане. Понякога като, че губя контакт с нея.
Определено преживява отказването. Но само мисълта за него. Защото аз и давам да суче винаги, когато поиска.
Започна да иска все по- рядко обаче.
Все по- рядко повтаря, че млякото го няма. Все по- рядко иска да проверява къде са любимите и "цици"  . Заиграва се с дядо си и баща си. Търси компанията им за четене на приказки вечер и компенсира кърменето с неща, които тя си измисля и желае.
Мими спря да суче. На две години и осем месеца.
Отбиването продължи един месец.
Финал.
Месец след това Мими е весела и жизнерадостна както обикновено. Разбра, че нищо не се променя след като вече "Няма мляко- Мими го е изяла".
Аз.
Началото.
Март. Мими суче, когато заспива, когато е болна или нещастна.
Аз имам здравословни проблеми. Отлагам лечението заради кърменето. Трябва да отбия Мими.
Не искам да я отбивам. Обожавам да държа малкото телце отпуснато в пълно доверие в ръцете ми. Обожавам да заспива на гърдите ми спокойна. Не искам да свършва това. Май аз не съм готова...
Развитието.
Кърменето на второто ми дете ме научи на нещо много важно . Да се доверявам на детето и да не правя нищо против волята му. Че като изчакам нещата сами идват по местата си и няма нужда да се терзая дали ще се случи нещо и как точно. Научих се да не изпитвам съмнения, когато детето ми покаже как трябва да стават нещата. Мога да побутна процесите, но децата решават в крайна сметка дали са готови. За хранене. За махането на памперсите. За говорене. За всичко. Аз- родителя само трябва да се науча да се вслушвам в сигналите.
Послушах Мими.
Финал.
Здравословният ми проблем е решен.
Чувствам удовлетворение. Защото и аз си дадох месец да свикна с мисълта за отказването. Сега не тъгувам. Спокойна съм както Мими. Нищо не се е променило. Просто следва естествения ход на нещата.
Начало. Ново.