Сега се сещам и друг случай. Една приятелка докато бяхме в малките класове 1-4 беше паднала и си беше избила 2 зъба. Правиха й ги, не знам какво направиха, но стояха криви. Преди 1-2 години тя за първи път се занимава с момче, много се харесват уж, обаче момчето беше от ромски произход. Въобще не му личеше, беше бял, светлокос. Момчето имаше много добри качества, но моята дружка все си търсеше някакви оправдания да не излиза с него, да не се сгаджосват, защото родителите й щели да бъдат против. Един ден аз съм у тях, той й пише и я кани на разходка. Тя вече се чуди какво да измисли, за да избегне излизането и ми казва "Оооф, ама той е много ушат...", аз вече се чудя как да я убедя, че момчето не е лошо, изстрелвам "Е, кво? На него пука ли му, че си зъбата?"... В първите секунди не се усетих, помислих, че ще се сърди, но тя го прие на майтап и все пак излезе с него и станаха гаджета след това.