Нещо смешно, което сте казвали без да се замислите ІІ

Покрай великденските поздрави се сетих...
Точно на Великден срещам един възрастен комшия, ама на почтенна възраст, побелял и т.н.
Спирам и най-почтенно заявявам "Христос Возкресе", а той се обръща се към мен и така сериозно ми отговаря "О, най-не обичам да ме лъжат!". След облещената ми физиономия, се засмя и допълни, че от дете така го лъжат, ама той не се хващал...
От къде да знам, че има възрастни хора, които не са побъркани на тема "традиции" и са с чувство за хумор по въпроса
Сега осъзнавам, че не е баш по темата, моля да ме извините.

Което ме подсеща, че като малки с братовчедка ми имахме котета с имената Тобър и Руди, прекръстени от баща ми на ТодЪр и Груди

Няколко стари истории:
1) Това се случи през първия януари след като бяха въвели винетките (новите още не бяха отпечатани, имаше известно напрежение по въпроса). Возя се аз в такси и си говорим с шофьора, ей така, незначителни приказки за полицаите, за пътищата в страната, да минава времето. И аз:
-Полицаите искат ли ви винетки, минетки?

2) Късно вечерта на Коледа. Всичко живо спи, но майка ми, сестра  ми и аз сме в празнично настроение и не ни се ляга. Седим си в хола и си говорим. Телевизорът работи като фон, някоя от нас го превключва отвреме-навреме. По БНТ дават „Лебедово езеро“, а по някакъв френски канал тече опера от Верди и понеже е на италиански, отдолу вървят френски субтитри. Коментарът на майка ми:
-Браво на французите! Сетили се хората да го преведат, да може да разбере човек какво се случва. А нашите- нищо!
-Ама, мамо, по БНТ дават балет!
А тя пак, иска си субтитрите, че иначе не разбирала... 

Запознавам приятелка с мъж, който не говори български. Аз се справям с италианския и превеждам в двете посоки. Наложи ми се за малко да се отдалеча, връщам се и веднага подемам да превеждам, обаче срещам сериозни затруднения да разбера какво казва човека. Обръщам се към приятелката ми:

- Май говори на някакъв диалект! Не му разбирам съвсем какво казва.
А тя се смее:
- Какъв диалект бе! Разбра, че знам английски и водим разговора на английски.

А моя английски е доста разклатен но подела да превеждам даже и не разбрах че смениха езика.

- Тая има крака до коленете! (демек дълги крака)
- Спах цяла нощ, без да мигна.

Вчера с ММ закусихме късно и след това чак вечерта хапнахме. При което аз исках да му кажа нещо,свързано с храненето и изтърсих:
Тази вечер на обяд...

Благодаря за весело прекараните часове, а дори не съм до половината. Да прибавя и наши смешки, не е чесно само аз да се смея с вас! Баща ми е на опреснителен курс по руски и трябва да се представят с няколко думи пред учителката, на руски. Идва неговия ред, казва си името и заявява -У меня три дочки (Аз има три дъщери). Учителката впечатлена казва Три, молодец (браво)! -Да, мая жена завут Дочка и две дочки (Да, жена ми се казва Дочка и две дъщери). Всички колеги с години го питаха как са му трите дочки (той спецялно се бил подготвил за представянето). Леля ми се казва Елени, не Елена. Едно време линиите на телефоните много се бъркаха та неин познат набирайки номера ѝ попада при дуплекса - съседа -Търся Елени. а от другата страна - Елените са в гората господине. Сама съм в къщи и се звъни едновременно на вратата и по телефона. Тичам аз до вратата и се провиквам Ало. От другата страна приятелката ми се залива от смях - Не на мен, вдигни си телефона! Тръгваме от баба ми (бог да я прости) и майка ми си търси очилата. Намираме първи, втори, трети чифт на баба ми, която също се е включила в търсенето. По едно време майка ми се усеща -Майко, ти как виждаш?  Поглеждаме я, а тя сложила очилата на майка ми и търси с нас! Кръстих се малко големичка в Гърция и ми обясняват, че трябва да регистрирам кръщенето в граждански отлел за да е валидно. Отивам аз с пълното съзнание, че най-голямото регистрирано кръщене ще е на дете на 3 или 5 годинки. Затова съм се подготвила: - Добър ден, кръстих се АЗ, идвам да регистрирам МОЕТО кръщене, НЕ на бебе! Служителят поема хартийката, гледа секунда две и се обръща към мен - На колко години е бебето? - На 29! отговарям аз. В този ден работа не свърших, трябваше пак да ходя. Мъжът ми не говори български, но най-редовно праща целюфки на тъща си, когато си говоря с нея по телефона. Тя горката през мен от телефона чува Какво ми каза мъжът ти Цървул ли! А тя най-редовно го пита Иска ли да го направи закуска. Той първо я гледаше, не можейки да реши шегува ли се или бърка изговарянето (на гръцки), със задна мисъл дали не е попаднал при канибали. Сега ѝ позволява Да го направи закуска! Братовчедка ми от Гърция се срамува да говори на български и моли мен да ѝ поръчам Ена кафе (Едно кафе). Аз се обръщам към българина и му викам -Ена кафе. Тя втрещена - Разбра ли те? аз не разбрала какво съм казала отговарям - Да, ето отиде да го прави! тя настоява - Ти му каза Ена кафе! мен естествено си ми звучи много нормална фразата, изключвайки факта че е трябвало да я преведа междувременно, но той човекът трябва да се е нагледал на доста откачалки и се ориентира по думата кафе . Весел ден и от мен, и приятни изцепки! Те са захарта в живота ни, без тях щяхме да сме като солени скумрии        

Някои от историите са смешни, но поне да бяха различните истории на нов отделен ред. Така не мога да разбера кога е свършила едната и кога е започнала другата

Аз изцепки редовно имам, но сега се сещам за една култова от ученическите години.

Работя аз лятото като сервитьорка в близко до града крайпътно заведение. Една вечер имаме гости, приятел на баща ми, който от дете не ме е виждал.
Та разпитва ме той кой клас съм, какво правя през ваканцията и т.н, на което аз най-любезно отговарям: "Ами, работя. Стриптизьорка съм в едно крайпътно заведение."
Трябваше да е сервитьорка, ама..
Иначе човекът съвсем хладнокръвно го прие, даже смотлеви едно "Ами... че то хубаво, какво".
После се поправих, ама и до ден днешен му помня физиономията.

Ивелина, може ли така да ги напъхаш едно след друго отделните истории?! Не изискваме правилен правопис и пунктуационни знаци, които няма да е зле да присъстват, ама си затваряме очите за това, но едно след друго написано всичко.... Не става.

Мира, много смешен гаф! Че и колко достоверно се е получило, че е в крайпътно заведение!  😁😁😂

и теб ще замете някой модератор.

Ооо, ама вие сте го прочели цялото. Аз стигнах до Елените и се отказах
Това със стриптизьорката е култово! Представям си физиономията на човечеца

Темата е страхотна!!Изчетох я цялата и много се смях,наистина много
За да не е спам:
Аз тъй като работя с клиенти и всеки ден идват много хора,а работното ни време е от 10:00 до 21:00,много често сутрин им пожелавам "лека вечер",а вечер-"приятен ден".


Преди години като деца се събирахме всеки ден да играем.И така,играем на криеница и едно момченце идва да се крие при мен,а да уточня моето скривалище беше ТОП,бях много горда,че съм го ОТКРИЛА
 Та това момченце се намърда в моето скривалище и аз супер сериозна-"Ако обичаш всеки гьол да си знае жабата!!!"   Много бързо ни намериха....


Баща ми една вечер,който мрази буби-застанал до прозореца и пуши.По едно време като размахал ръцете и : Абе тука много мирисалки беее ужас (Явно от прозореца влизаха миризливки и му нарушаваха спокойствието)


Пак баща ми преди няколко дни,само че майка ми ми разказва:Изкъпал се човека(да уточня имаме куче ,което много обича да си играе с него) и тя започва да му се бута в краката и да му се катери и той нарежда : Ако обичаш,не ме закачай къпена съм!!! (Къпена означава къпана,ама защо в женски род не ми е ясно )

Преди няколко дни майка ми ми обяснява сигурно 10 минути за някакъв мъж, обаче аз изобщо не се сещам за кого ми говори. Накрая й писна и изтърси "Онзи бе, с плешивата коса"

Току- що се обадих на един клиент по телефона. Клиентът се казва Светозар, но моя милост не знам защо така се обърка ... Нарекох човека СветоФар. За щастие той или не усети лапсуса, или беше твърде възпитан, но не реагира. Е, то и аз вднага се извиних и повторих името правилно.