Как да го науча да заспива сам?

Наистина според мен е много мъничък още и просто има нужда от гушкане и да усети топлина.Моя мъник в началото си заспиваше без проблеми в кошарката,но баща му го научи много да го гушка и така да го приспива,но после го премествах,защото ме беше страх да не му направим нещо-и двамата спим много дълбоко и всеки мята ръце,крака,обръщаме се...Според мен после той самичък ще си нагласи режима.И аз съм ги чувала тези неща от сорта-не го гушкай,не го приспивай на ръце и т.н.,но винаги съм слушала вътрешния си глас.Според мен нещата стоят така-мъничкото човече е било 9 месеца в корема ти,където му е било тесничко към края,но много уютно и то се е чувствало много сигурно.И изведнъж то излиза от там,няма я вече топлината,има един голям чужд за него свят който го плаши.И разбира се,че то се чувства най-сигурно в прегръдките на мама и тате и най-защитено.Не го лишавай от това,той е твърде мъничък,за да предявява каквито и да е претенции или просто да капризничи.
Децата сами си нагласят режима.Моя син се будеше през 2 часа през ноща първите 2 месеца.Не съм го лишавало от нощно хранене както ме съветваха,защо да си мъча детето като е гладно?После самичък започна да си спи по цяла нощ,беше свикнал по едно време да спи само в количката, после и от сам се отучи-не сме го насилвали-когато пробвахме в кошарката и не искаше просто пак го връщахме там,докато един ден не си заспа там и сега си е свикнал.
Всяко нещо с времето си,пък и всяко детенце е различно.Желая ти успех и много щастливи могове с мъника  

Голямата ми дъщеря спа в своето креватче до към втората си година след което малко по малко се пренесе при нас на спалнята и остана там до 6 годишна. Един ден просто реши, че е време вече да спи сама в нейната стая и ни напусна...
Сега малката все още си спи в кошарката но с нетърпение чакам деня в който ще поиска да спи при мен и ще  остане до когато си реши.
Сега по няколко пъти на вечер ходя да проверявам каката дали не е отвита или нещо си друго. Няма по-спокоен сън на майката от този, през който детето й спи до нея.

Бебетата на два месеца не спят ли през по-голямата част от денонощието?
И ако спи цял ден и ти ли си до него или това е само нощем?
Моите като бебета си спяха сами, но малката след избиването на кучешките зъби много зор видя и я взех при мен, от тогава си заспива при мен и по някое време я местя. Следобед няма проблем да заспива сама.
Изчакай още малко, бебето има нужда от теб и като не може да ти го каже - плаче.

Пробвай постепенно- като за начало го слагай денем да спи в креватчето, за да свиква да спинка в него...

Детенцето ти е жизнено и има здрав инстинкт за самосъхранение - щом е в състояние да плаче цял час, за да бъде гушнато от мама.
На тази възраст бебетата са общо взето едно отворено подсъзнание - всички преживявания отиват директно там и ще "действат подмолно", когато стане по-голямо. Така че по-добре не му създавай чак толкова силни негативни емоции.
Според мен най-доброто е да намерите някакъв начин да спите така, че да ви е удобно - по-голямо легло за трима или ако ти е неприемлив този вариант, поне потърси на заем или втора ръка някоя кошара със сваляща се преграда. Все пак кърмиш и ще ти се налага да вземаш много пъти бебето при теб нощем през първата годинка - докато никнат зъби и т.н. Така че определено ще ти върши работа такава кошарка.
Мисля че така ще е много по-добре, а и по-лесно за трима ви. 

Спи си при нас редовно, да не кажа почти по цяла нощ. За мен лично това е толкова нежен и неповторим момент, когато всички сме гушнати  На мен дори ми става мъчно като си представя, че един ден вече няма да иска да спи при нас... Доказано е, че е по-добре и за майката и за бебето, а и спестяваш по 2 часа между приспиване и ставане нощем.   

Здравей, Ивелина, защо не пробваш да го погушкаш малко и да го преместиш в легълцето му. Той ще заплаче, но ти не го вдигай отново, а започни да го галиш по главичката и да му говориш. Така хем ще се успокои от присъствието ти, от думите и от топлината на ръката ти, хем ще си бъде в креватчето.
Ние така приспивахме Писун като беше съвсем бебе, в последствие му слагахме играчка над леглото и той си се занимаваше с нея, докато заспинка.
А и до ден днешен като се изнерви от нещо, слагам ръката си при него, той я гушка и се успокоява.

аз бих препоръчала портбебе от плат - мека чанта, сигурно ги знаеш. Струва 30тина лв и може да побере бебето докъм шестия му месец. В портбебето детето може да спи между вас на спалнята, полугушнато. После, ако искаш да го преместиш, лесно го взимаш с цялата чанта и го оставяш в леглото му. Портбебето е меко, уютно, детето се чувства защитено, закътано е. Можеш да го разнасяш с него и да го слагаш в количката.

При нас вариантът "гушкам и галя по главичката" не вършеше работа, а портбебето слагах до мен, за да ми е наблизо за нощните кърмения.

При нас също. Единственото, което помага, е да го взема при нас (защото скача прав и няма земна сила, която да го накара да легне пак и да заспи сам в леглото си). А като го взема при нас, спи дълбоко и спокойно до сутринта. И всички сме доволни.

Един ден ще порасне и ще се спре да се страхува. До тогава обаче ще има нужда от мама да го успокоява.

Напълно съгласна 

То е ясно, че няма до 20 годишен да пси при вас. Ама ако му харесва нищо чудно до 5-6 годишен да си го прави. Ако не ти се чака толкова и ти пречи не виждам друг начин освен да минете през реването и успокояването. Няколко нощи нито ти нито той ще спите. Но в един момент ще се научи. Трябва да разбере, че си твърда в решението си да спи в кревата си. Ако го вземаш при теб ще си мисли, че има шанс. Ние така се мъчихме на времето като беше почти на 2 месеца - нямахме друг избор защото аз изобщо не можех да мигна от него, риташе, хъркаше.... 
Та няколко нощи изкарахме бдения - в неговия креваt, рев, успокояване, в неговия креват, пак рев пак успокояване, но при нас не му дадохме опция да спи. Не знам след колко нощи се примири. Не е номера обаче да го оставиш с часове да реве. Трябва през 5 мин да го вземаш и упоковаш да разбере, че не е изоставен, а ти си там. Иначе може да го травмираш. Сега дори не може да спи с нас - иска си в неговото креватче с неговото юрганче.
Знаеш ли, че децата много усещат кога си решителен и кога се колебаеш. Понеже аз съм мека и ми прави номера, разиграва  ме. Ама когато баща му каже строго, че трябва да спи се примирява някак си. Напоследък само баща му го слага да спи, щото мен ме манипулира.

Все още спя понякога със сина си. Доскоро се будеше за нощно кърмене, но откак започна да не се буди като го приспя го прехвърлям в кошарката му (която цяла година стоя неизползвана). Ако се събуди през нощта е достатъчно да го потупам по дупето или да го погаля и пак се унася в сън. Хубавото при нас е, че кошарката му е залепена за спалнята ни и той ми е на една ръка разстояние.

Два поредни дни опитвам така да го преспя и май дава резултат. Снощи прочетох една статия тук във форума за това колко негативни емоции донася на децата продължителния плач и ми стана едно милно. Така че взех решение да опитвам да го преспя в легълцето му, ако видя че не иска и не му се спи там, да го взема при нас, на следващата вечер пак така, дано се  научи някой ден, че си има собствено легълце и мама и тати са до него, не е самичък. Благодаря на всички ви за окуражителните думи и напътствия, може би наистина съм прибързвала твърде много със създаването на навици у един твърде малък все още човек.