Моята майка е много спонтанна, винаги ми е казвала, че много ме обича, че всяка секунда мисли за мен. Аз обаче съм по-различна в това отношение.. нямам нужда да споделям и да говоря за чувствата си.. естествено, че я обичам безкрайно, но някак не чувствам за нужно да и го казвам
Откакто обаче аз самата станах майка, вероятно съм се променила, защото много често казвам на детенцето ми колко много го обичам - въпреки че едва ли разбира точно какво му казвам , явно съм се разнежнила.. той все още не може да говори, за да ми каже, че ме обича, но изразява чувствата си, като ме прегръща силно, хапе, скубе и направо се разтапям!! Нямам търпение да дойде моментът, в който съвсем осъзнато да ми каже, че ме обича, или че съм най-добрата майка на света... няма по-голямо щастие от това - и тъй като вече го зная, го казах на моята майка, макар и с известно закъснение