Mama Igi, много мъка сте преживели...искрено се надявам всички лошотии да са зад гърба ви 
целувам ви и ви прегръщам
Виж целия пост
целувам ви и ви прегръщам
Увреждания на хранопровода и пластики със стомах?
- Публикувана: 26 фев. 2005, 13:24 ч.
- Последно мнение: 6 март 2005, 20:53 ч.
# 16
4 март 2005, 23:46 ч.
Мила мамо Иги,
не знам как, но съм пропуснала твоята тема.
Наистина, всичко което разказваш е потресаващо! Никое детенце не заслужава да преживее токова болки и страдания!
Много ми беше трудно да чета и дори не мога да си представя какво ти е било на теб да изживееш всичко това! Какво щастие, че медицината е достигнала ниво, при което да може да помогне на дечица с толкова тежки диагнози!
Изключително много се радвам, че детенцето ти сега е добре и че всичко лошо е зад гърба ви! Дано занапред да нямате поводи за притеснения!
За съжаление, не мога да ти помогна с никаква информация, защото за първи път чувам за подобен случай! Но с каквото можем, всички тук ще помагаме!
Добре дошла!
Виж целия пост
не знам как, но съм пропуснала твоята тема.
Наистина, всичко което разказваш е потресаващо! Никое детенце не заслужава да преживее токова болки и страдания!
Много ми беше трудно да чета и дори не мога да си представя какво ти е било на теб да изживееш всичко това! Какво щастие, че медицината е достигнала ниво, при което да може да помогне на дечица с толкова тежки диагнози!Изключително много се радвам, че детенцето ти сега е добре и че всичко лошо е зад гърба ви! Дано занапред да нямате поводи за притеснения!
За съжаление, не мога да ти помогна с никаква информация, защото за първи път чувам за подобен случай! Но с каквото можем, всички тук ще помагаме!
Добре дошла!
# 17
5 март 2005, 02:31 ч.
Абсолютно си права за напредъка в медицината, родените с прекъснат хранопровод бебета нямат никакъв шанс да оживеят, ако не открият още в първите часове този проблем защото реално слюнката няма къде да отиде и ако не им направят това "отворче" във вратлетата за да излиза навън те ще се задушат. А и гастростомата е шанс те да се хранят и развиват като другите бебенца, все пак това е временен вариант, дълго време не може да се живее с тези неестествени отвори в тялото, настъпват различни усложнения. Наложи ми се толкова много да изчета на тази тема, че в един момент се натоварих психически, колкото повече научавах, толкова повече се ужасявах. Но в трудни моменти се опитвам да мисля, че всъщност моето Мишенце не е без късмет, а точно обратното имаше късмета да се пребори и да оживее, дори когато докторите не ми давах никакъв шанс. Така засилвам сама оптимизма и вярата си в доброто му бъдеще. Поне се опитвам, нали ние самите, МАМИТЕ, помагаме с позитивното си мислене да им се случват повече добри неща на нашите малки сладки човечета.
Виж целия пост
# 18
6 март 2005, 18:54 ч.
Мила мамо Иги,
Плаках като четох това, което си написала. В такива моменти ме е срам, че съм се страхувала за моите деца. Като виждам през какво си минала ти, просто аз не трябва да се отчайвам нито за секунда. Наистина се надявам лошото да е минало. Дано сега ви чакат много повече слънчеви дни от мрачните, които сте преживели.
А най-много се радвам, че при нас се чувстваш у дома си - пиши и дори да няма майки с вашия проблем, със сигурност ще намериш при нас утеха и съчувствие.
Благодаря ти, че ми даде още сила за да вървя напред.
Виж целия пост
Плаках като четох това, което си написала. В такива моменти ме е срам, че съм се страхувала за моите деца. Като виждам през какво си минала ти, просто аз не трябва да се отчайвам нито за секунда. Наистина се надявам лошото да е минало. Дано сега ви чакат много повече слънчеви дни от мрачните, които сте преживели.
А най-много се радвам, че при нас се чувстваш у дома си - пиши и дори да няма майки с вашия проблем, със сигурност ще намериш при нас утеха и съчувствие.
Благодаря ти, че ми даде още сила за да вървя напред.
# 19
6 март 2005, 20:53 ч.
Не мила Мая...В никакъв случай не го и казвай, това което си преживяла от самото раждане е несправедливо и ужасно, аз поне имах безметежни 11 месеца през които не бях на себе си от гордост, че съм родила перфектното дете, красиво, здраво и много слънчево и може би това е моята вина, че се забравих от щастие, и забравих, че никой не е застрахован и не трябва да се живее на небето, а да стъпваме на земята, не че не съм земна, но за тези 11 месеца мислех, че бог е влязъл в дома ни.....ох спирам, защото не успявам да изкажа точно това, което искам и чуствам, дано си ме разбрала...
С обич:
Ваша Мама Иги
Виж целия пост
С обич:
Ваша Мама Иги
Препоръчани теми