Иначе се чувствах като във филма на Monty Python - The Meaning of Life (Part One, Birth)! Накратко и много сбито (махам калабалъка, който се развива паралелно), филмът точно така почва с раждането, един не много компетентен лекар раздава задачи кой какво да прави и в един момент родилката пита "А аз както да правя?" и докторът най-сериозно и заявява : "Нищо, скъпа, Вие не сте квалифицирана".
Дори една нощ сънувах как съм в родилната зала, разпъната на магарето и виждам Джон Клийз, който ми казва на френски ( ) "Напъвайте, госпожо!", а аз най-сериозно му отговарям (на английски, нека бъдем последователни докрай ) : "But I'm not qualified!" .
В останалото време, гледах "Приятели" и си задавах екзистенциални въпроси (дали ще си обичам бебето, дали ще бъда добра майка, какво ще правя, когато бебето заплаче и подобни). Представях си и раждането и накрая то взе та протече по абсолютно различен начин .
На втория въпрос - на работа се върнах 3 месеца след раждането, Камбанка беше на бавачка, а дотогава се гледахме двете, с малко помощ от таткото, която се увеличи, когато тръгнах обратно на работа. И така досега