страх и радост за бебе :)

  • 2 943
  • 40
# 15
И аз да се присъединя към групата на момичетата, изпитващи подобни страхове. Всъщност не се страхувам дали ще съм добра майка, защото идеални хора няма, пък и постепенно ще се учим да се грижим възможно най-добре за децата си. По-скоро се опасявам да не отнеме много време бебеправенето и най-вече да е здраво бъдещето ми бебе. Тъкмо се почувствах готова за тази крачка и възникнаха при мен здравословни проблеми, които ни възпрепятстват да бебеправим.  Но в крайна сметка човек трябва да не се шашка много и така нещата потръгват по-лесно в желаната посока.
Успех на всички бебеправещи!
Виж целия пост
# 16
   Години наред вървяхме по трънливия път към така желаното бебче.  Имам два спонтанни аборта , много сълзи пролях от мъка...абе съсипах се. Сега съм бременна в края на трети месец, а такива мисли ми минават през главата, че не мога да се позная. Не мога да му се зарадвам, чудя се защо след като го имам още не го обичам, притеснявам се дали ще съм добра майка...абе, да ме хване някой и да ме набие, това заслужавам аз.   Sick

Голдън Роуз изобщо не заслужаваш някой да те набие!  Naughty Истината е че най-вероятно дори да не го осъзнаваш страха подтиска останалите ти емоции. Как да се зарадва човек като е преживял толкова много ужасни моменти, сълзи, разочарования, болка.... Освен това миличка ти все още не го имаш. Ще го имаш чак когато го вземеш в ръцете си Peace А тогава сигурна съм ще го обикнеш с цялото си сърце и душа  Hug Успех ти пожелавам!
   Много красиви и силни думи.   bouquet Благодаря ти.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 17
Мисля, че няма жена, която да не се страхува от майчинството, колкото и дълго да е чакала и да се е молила за детенце. Дори ми се струва, че колкото по-дълго е чакала, толкова повече страх има  Thinking Ние сме сравнително отскоро на бебешкия фронт  Simple Smile на когато за първи път ми закъсня, заедно с лудата надежда този път да е станало, трябва да си призная, че имаше куп други мисли. Лежах си в тъмното до отпуснатото тяло на любимия и мислех ли, мислех. Че ако сме успели, скоро ще стана едра и тежка, може би ще ревнувам мъжа си от секси-небременните хубавици. Че може би ще имам проблеми и ще се наложи да огранича социалния си живот в първите и последните месеци. Че поне 1 година няма да мога да излизам вечер, защото ще имам ангажименти по бебето. Че ще се простим временно със спонтанните излизания за сладолед в 1 вечерта, киното, вечерите навън, защото ни мързи да готвим... Осъзнавах - за пръв път от решението ни да имаме бебе- какво ще ми коства детето. Уплаших се. Но желанието за дете остана.
И сега се страхувам дали ще бъда добра майка. Защото знам, че ще дам на детето си времето и вниманието, от което се нуждае. Но се страхувам да не се обезлича през това време - и ако стане така, мога ли такава да бъда добра майка?  Blush Thinking
Виж целия пост
# 18
Няма жена, която да не я терзаят подобни мисли. А след като чудото стане, новите чувства, усещания и мисли за бъдещето те затрупват като лавина. Но е толкова хубаво...
Момичетата с перфектно тяло и сплосък корем не ми смущават дъшевния покой, нямам комплекси, че вече не съм с "онова" тяло, напротив, чувствам се по-красива от всякога.
Стремя се, каквото и да стане, да съм положителна (е, не винаги успявам), защ. знам, че няма по-голям дар за бебето от една щастлива майка!
Виж целия пост
# 19
Преди година и половина бяхме решили че искаме бебе и бях изпълнена с толкова любов и нямах страхове и притеснение но с времето с чакането изследванията и надеждите, страха ми измести хубавите мисли понеже се плашех да не останат само мисли и гледах да не си ги мечтая. Понякога само си позволявам да си представя как си имаме детенце. И сега като чуя за бебе и само ми става мъчно. Дано ако е рекъл Господ някога да си имаме дечица да мога да забравя всичко и да си ги обичам, защото вече и от това ме е срах.
Виж целия пост
# 20
Мечо,я по оптимистично мила!Ще си имаме бебенца всичките по един или друг начин.Разбирам те как се чувстваш,но така не си помагаш.Скоро всички ще забравим страховете си,защото ще гушкаме това,което най-силно желаем.
Виж целия пост
# 21
Да съжелявам за писимистичния постинг  Embarassed Просто темата провокира тия мисли в мен ("анализирайки" страховете си  Grinning), иначе си права cafti няма място за отстъпление !
Виж целия пост
# 22
 Peace
Виж целия пост
# 23
Всяка жена изпитва различни страхове.
Това е повече от нормално.
Но един съвет: спри да четеш "какво ли не". Нормалнит страх ще премине в паника и паникьосване, което няма да е добре нито за теб, нито за бъдещето ви бебенце.
Успех  Hug
Виж целия пост
# 24
   чудя се защо след като го имам още не го обичам,
Golden rose,  ще ти кажа, че ние имахме много проблеми преди да забременея. Както ти си казала: "трънлив път" в продължение на година и половина-изследвания, лутане, операции, манипулации, разочарования....
Като забременях, бях щастлива, да.
Обаче знаеш ли кога го заобичах?
Доста след като се роди.  Peace
Добрата майка става добра майка с течение на времето.  Peace
Пожелавам ти успех.  Hug
Виж целия пост
# 25
Всяка жена изпитва различни страхове.
Това е повече от нормално.
Но един съвет: спри да четеш "какво ли не". Нормалнит страх че премине в паника и паникьосване, което няма да е добре нито за теб, нито за бъдещето ви бебенце.
Успех  Hug
Много добре казано!
Виж целия пост
# 26
Привет и от мен!
Пиша за първи път, но доста отдавна чета всичко във форума.
Ето и моите страхове и опасеня. Скоро ще стана на 28. Това е хубава възраст за безгрижен живот, но от друга страна съм раздвоена, точно заради "напредването" на възрастта. Всичките ми приятелки вече са се отчели с едно, а някой и с по 2 деца. Само аз се увъртам още и им се радвам - отстрани. От една страна заради страхове, нерешителност, и какво ли още, а от друга и заради не дотам ясната позиция на половинката по въпроса. Уж сме си говорили за бебе, открили сме се един за друг, но по-решителни стъпки така и не се предприемат. Може би тази нерешителност идва и от моя страна. Имам аз едни планове за морето това лято, но някак не се чувствам подкрепена. Това мисля е най-голямата причина за нерешителността ми и раздвоеността. Е, и от друа страна и тоталната промяна която ще настъпи след появата на бебчо. Дали ще се справим, дали всичко ще е наред и останалите въпроси по-горе.
Пожелавам успех на всички които знаят какво искат, а на останалите (като мен) да се решат по-скоро на тази стъпка  Laughing
Виж целия пост
# 27

Пожелавам успех на всички които знаят какво искат, а на останалите (като мен) да се решат по-скоро на тази стъпка  Laughing

Ами ако "стъпката"изпревари решението за нея Laughing Hug
Виж целия пост
# 28
 Simple Smile аз сум petuna и ще отговоря Simple Smile

Това ще реши колебанието ми  newsm78
ще си се гледкаме  smile3504
Виж целия пост
# 29
даже мисля от днес да си купя фолиева киселина и да я почна. и без това рябва да се пие 3 мес. преди зачеване. Ще имам време да се "настроя"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия