Сюжет за малък разказ

Публикувана: 31 май 2007, 17:06 ч.

Последно мнение: 19 ноем. 2007, 16:54 ч.

8 029

# 62 8 ноем. 2007, 15:50 ч.

Цитат на: gargamela в чт, 08 ное 2007, 15:41

Цитат на: LidiS в ср, 07 ное 2007, 11:37

СТАРИЦАТА...

LidiS, просълзих се! bouquet

Ще го прочета довечера на дъщеря ми - при всяко минаване по Главната, тя ми купува цвете от тази жена.

gargamela , благодаря ти! bouquet

Бабчето от много време седи все така тиха и смирена пред магазин "Евроленд". В началото на Главната. Често си купувам от цветята й, макар че не харесвам откъснати стръкове. Имам още случки с нея. И понеже всеки ден минавам по Главната поне 1 път- всеки ден я виждам. Тя дори не подозира, че е станала герой в разказче. Даже в два.

Виж целия пост

# 66 17 ноем. 2007, 01:10 ч.

Звездеещият човек
посвешавам тоя постинг на Светла,която ще остане завинаги една сияйна звзеда в душата ми

.....а дните все повече накъсяваха и сред падащите листа се носеше един особен аромат на есен , ухание , което винаги водеше със себе си едно усещане за несбъдната любов... и още нещо ..
....още като млад , често говореше за любовта ,когато всички от махалата насядали по зелената ливада се любуваха на звездите.Веднъж едно хлапе,наскоро беше, го попита за малките огнени точици по небето, а той започна да му обяснява ,малко на шега, че всеки човек е като една малка звезда , звездите носят огъня в нощта и ......, че всеки човек си има своя щастлива звезда...., а може би няколко ... и няколко звезди на любовта ....Всичко почна уж на шега в разговора ...., но по- късно той си спомни за този разговор..... Темата сякаш от само себе си се върна към него ... и той се опита да ги изброи ,ако въобще бяха реалност тези пламъчета в човешкия живот ..Някак си с течение на времето блясъкът им се изменяше на тези така наречени от него звездите на любовта.Започна разбира се със звездата на "Първата Любов" –най-нежната , с естествен и топъл пламък , ала крехка като утринен скреж .После продължи със звездата на “Случайните любови”,"Ученическата любов”, “Неопитната любов “ и така нататък.Оказа се , че в един живот може да има много звезди на любовта ...и всяка от тях си имаше особен блясък и топлина ....., а да.. ,сега се сети , че беше пропуснал звездата на “Нещастната любов”.Дори се запита защо пък се е сетил за нея точно накрая , не е ли мястото ù някъде в началото .Не можа да си отговори защо я бе пропуснал ..... , защо я беше оставил за накрая ,може би причина бяха спомените носещи есенция на тъга преливаща от очите ,а може би и още нещо , за което мигът още не бе дошъл ....или го бе пропуснал ..
Къде ли беше сега тя? Дали не бе изгоряла превръщайки се от искряща звезда в студено “бяло джудже”.Не , не беше възможно , вече виждаше синята къща , пред която стояха под сянката на кестените .Така и не влязоха в двора й за да преминат заедно през живота си ...... А бяха толкова близо ..толкова заедно,очакващи най-сетне и за винаги да потънат в чудото ,което непременно трябваше да се случи. Но бяха неопитни и плахи , и не знаеха , че когато пропуснат един миг ,той вече никога не се повтаря такъв какъвто е бил .Звездата на Прекрасната ,сърце_възпламеняваща обич,постепенно се бе превърнала в “Звезда на нещастната любов”,а сега вече бе “Звезда на тъжните спомени “
Един от приятелите му често се шегуваше с него , че е звездеещ човек, без да осъзнаваше ,че всеки мъж и жена са една малка звезда ....звездите са децата на Бог сред нощта , звездите са малки свещички горящи в утробата на жена ...звездите са огньовете ,които жените палят в мъжете ....и от този огън наново се ражда света ....
Сега “Звездата на нещастната любов” някак беше затворена за него, но приближавайки се към “Звездата на тъжните спомени” усети блясъка ù , носещ тъжни многоточия в очите.. Прииска му се да отиде и да види онази къща ,онези кестени и онзи двор ,в който никога не влязоха така както бе искал. Първо се качи на рейса ,но явно бе сбъркал номера защото се озова на съвсем непозната спирка с усещане за студенина ..Следващия път реши да отиде пеша,краката трудно забравяха и той можеше да се осланя на тяхната паметливост.Добре ги познаваше , нали някога бе обущар ....,но най - съкровените нозе бяха свързани със Звездата на СЪКРОВЕНАТА ЛЮБОВ ,която после се преобрази в нещастна ....Когато се разделяха той ù подари едни прекрасни обувки , a в лявата беше пъхнал мъничка бележчица на която пишеше:”колко мечти съм вковал в тези обувки” .
Краката помнеха пътя , но и те не го заведоха до синята къща,защото нея просто вече я нямаше ....Нямаше ги и кестените и ....всичко изглеждаше така ,както щяха да го запомнят съвсем други хора,със съвсем други мечти ,други любови...хора , с които нямаше да има нищо общо.Но освен да не забравят пътя краката лесно свикваха да повтарят стореното веднъж. Да , всъщност така той се отбраняваше от собствената си насмешка – уж краката му сами по навик го водели до мястото,където някога се намираше мечтаната къща.... или пък пейката от първата среща със съкровената му любов .Нямаше и помен от тях сега на тяхно място се издигаха бездушни сгради от сив бетон с мрачни входове и слепи прозорци ,които нищо не бяха видели и затова нищо не помнеха .Нищо не помнеха и паркингите с автомобили , те дори бяха по- равнодушни от блоковете ... Не далеч от паркинга той съзря една градинка и един стар кестен ,който стърчеше някак самотно , може би той помнеше времето ,когато всичко си беше тук....Насочи се към старото дърво и седна на една пейка за да погледа малко в миналото,когато още я имаше бленуваната къща ...Загледа се и видя “Звездата на съкровената любов”,усещаше я някак още гореща...още сякаш пареше в душата му ..започна да усеща топлината й ..сърцето му сякаш пак заби с онзи младежки ритъм ... Картината проблесна в съзнанието му и той малко плахо погледна в нея ..видя как се приближават той и любимата му до входа на двора и се двоумят дали да влязат ,държейки се за ръце ...сядат на пейката; отвън-миналото си остава каквото е било.Едно неизпълнено обещание ,чиято красота го беше предупреждавала на всички звезди от любовта.Всъщност разбра , че го е предупреждавала много по късно ... А сега къде бе тая звезда...
....не я позна .... не я позна отначало...Щеше да му бъде неловко ,ако някой седнеше при него.Всяко чуждо присъствие щеше да му пречи да съзерцава синята къща и вратата през която трябваше някога да влезе ...А старата жена продължаваше да се приближава ,тежко и с мъка , обувките ù стенеха от болките на живота ..преминали сякаш разстоянията от всички звезди ..После като , че ли нещо се случи и той замря ,тишината разцепи съзнанието му ..Позна ли я ? Нима това бе тя !? Онази , с която само преди миг се беше спрял пред мечтаната къща под сенчестите кестени . Трябваше ли да стане и да я посрещне ?Докато развълнуван и вярващ и невярващ се питаше какво да стори, тя идваше, идваше......идваше!И ето , че се изравни с неговата пейка .В същия миг се понесе нежното ухание на нейния парфюм.... А тя вече се бе изправила -млада хубавица с уханни устни и стройна походка , а на краката ù бяха неговите обувки,тези които с толкова любов ù беше направил. Да това бе тя – СЪКРОВЕНАТА му любов...Той също бе млад и повече не се двоумеше, трябваше да стане ,да я посрещне и двамата да влязат в синята къща .... и там да се случи ЧУДОТО , с което сякаш безброй пъти се бяха разминавали ......
Но не стана , нещо го спираше..нещо сякаш извън пределите на разбиране ... и той не знаеше какво е то ...А тя премина отново прегърбена , с грозни тътрещи се крака и очукани обувки .А той все тъй без да помръдва се озова на “Звездата на тъгата “.... и там осъзна ,защо не й се обади – заради разочарованието,което щеше да срещне в очите й ..заради това ,че животът някак бе замъглил блясъка на техните звезди ...И въпреки тъгата , въпреки всичката болка ,с която се бе срещал, той си оставаше звездеещ човек...

Виж целия пост