Предстои ми да се запозная с детето му....

  • 2 473
  • 17
Предстои ми да се запозная официално с детето на приятеля ми – момиченце на 6 год.- и да ходим на почивка заедно след около месец и нещо. Той щял доста по-отрано да говори с нея и да се опита да и обясни как стоят нещата. Уверява ме, че е много разбрано и интелигентно дете и сме щели да „намерим общ език”.
Само че аз адски много се притеснявам. Не знам как да се държа с детенце – как ще ме възприеме – не искам да се подмазавам и да се опитвам да я спечеля с подаръчета или такива неща; по никакъв начин не искам и да се правя на майка и да се опитвам да заемам нейното място. Искам само да разбере момиченцето, че имам най-добри чувства към нея, че може винаги да разчита на мен, че винаги ще се опитам да и помогна с каквото мога, ако има нужда от това и да ме възприема като по-голяма кака или приятелка, като по никакъв начин да не се чувства застрашена от мен за каквото и да е. Но не зная как да го постигна – как да се държа?!? Аз се притеснявам със сигурност повече от нея, направо ви казвам – много съм се шашнала....
Дайте ми съвет,моля ви.
Виж целия пост
# 1
В никакъв случай не трябва да се правиш на майка, то си има такава. Просто се опитай да се държиш естествено с момиченцето, да те приеме като приятелка.
Виж целия пост
# 2
Не я игнорирай, нито прекалявай с вниманието. Дръж се на положение, децата разбират кога могат да ти се качат на главата. Позаинтересувай се предварително какви са хобитата и ежедневните й занимания и се насочи натам. Просто да й бъде интересно да общува с теб.
Надявам се предварително да не е настроена негативно.
Виж целия пост
# 3
  Говори колкото можеш повече с нея като равен с равен. Спомни си каква си била ти като дете. Може да купуваш дребни радости или да подариш нещо твое. Дано попаднеш на разбрано дете.
Виж целия пост
# 4
Също и се подготви да се държи с теб студено (въпреки че е разбрано дете), в съзнанието си то приема баща си да бъде с майка му, и може да се започнат разни малки драми. Най- добре при първата среща да не си притеснена, и да започнеш разговор за нещо което е извън сферата на семейство, а неща които (от приятеля ти можеш да разбереш) я вълнуват и интересуват. Та дори и може и само двете  сами, да си поприказвате все едно се познавате от дълго време. За да те приеме едно дете клекни, за да станеш колкото него висока и тогава започни разговора, постарай се да разбереш детето, да влезеш в сърцето и като нейна приятелка, без подмазвания и подаръци. Подаръците може и след време да и дадеш - сега и дай сърцето си и приятелска протегната ръка. Peace
Виж целия пост
# 5
В никакъв случай не трябва да се правиш на майка, то си има такава. Просто се опитай да се държиш естествено с момиченцето, да те приеме като приятелка.

И аз така мисля. Разбери какво обича да прави и го правете заедно, говорете...
Успех!
Виж целия пост
# 6
Искам само да разбере момиченцето, че имам най-добри чувства към нея, че може винаги да разчита на мен, че винаги ще се опитам да и помогна с каквото мога, ако има нужда от това и да ме възприема като по-голяма кака или приятелка, като по никакъв начин да не се чувства застрашена от мен за каквото и да е. Но не зная как да го постигна – как да се държа?!? Аз се притеснявам със сигурност повече от нея, направо ви казвам – много съм се шашнала....
Дайте ми съвет,моля ви.

Бъди колкото може по-естествена. Децата чувстват всяко преиграване и неестествен интерес. Това само би натоварило връзката ви.

Опитай се да овладееш притесненията си преди да сте се срещнали. Като не си напрегната ще можеш да наблюдаваш детето по-спокойно и ще видиш на място какво е що е  и ще реагираш адекватно. Твоя човек не е безпристрастен зрител и няма да ти даде много обективно инфо за детето си Laughing Разчитай на своя усет и сетива на място.

Ако детето е дръпнато не настоявай много от първия ден. Остави го да се отпусне, може да му трябва повечко време...подаръците малко по-късно.  Дано е по-комуникативно, ще си изкарате добре - приготви си малко детски песнички, припомни си и посъбери игри, които може да играете заедно и играйте! Не е нужно много  да говориш с нея.

Успех!
Виж целия пост
# 7
milli vanilli,защо не и кажеш всичко това ,което си написала?Ако е умно и ненастроено срещу теб (от майка си)дете,ще те разбере!
Виж целия пост
# 8
Мисля, че темата е за форума на самотните родители. Все си мисля, че там сем доста мами, които имат подобни срещи и ще могат да дадат съвет, който е изпитан от практиката.
Аз само да кажа, че ако моята дъщеря трябва да си вежда с новата "жена или каквото е там" на баща си - ми просто ще й обясня, че мама е само една, татко - също...да се държи с подобаващо уважение към всички други възрастни, но никога да не забравя -
1. мама и татко имат приоритет в живота й - поведение, разрешения и забрани в живота
2. мама и татко след като са разделени имат свой живот и ако дойде нова step mom или step pap - любовта на родните мама и татко няма да намалее и дължи уважение към другите партньори.
НО, не очаквай да те приеме с отворени обятия - всяка идея, че можеш да се опитваш да заместваш майка й ще доведе до бунт, както и всяка ревност от страна на малката към баща й  - там вече той трябва да поговори.
Но за повече акъл - мини в съседния форум, имаше подобна тема там Wink
Виж целия пост
# 9
Ellypr  и milli vanilli не са едно и също лице  Wink.
Моргана и аз си мислех да я метна там, но ... чудя се да не засегна чувствата на някой от пишещите  newsm78 ?!? Няма нужда от още скандали.
Виж целия пост
# 10
Ооо, разбирам те защо си притеснена, мила. Аз познавам дъщерята на приятеля си доста време вече и все още има моменти, когато не знам какво да кажа и как да реагирам.

Моя съвет е при първата среща да си спокойна. Дори и ако не успееш да се отпуснеш, можеш да го обърнеш на шега...Помоли и приятеля ти за съдействие, все пак е и в негов интерес тази среща да протече нормално. Дръж се приятелската, говори й и НАЙ - ВАЖНОТО - ако се държи нещо дръпнато те се връзвай. Аз много съм плакала от такива неща, но обикновено те не са израз на нехаресване както при възрастните, по-скоро детето нещо не е било в настроение...

Според мен по-скопо трябва да се вълнуваш от почивката ви...Приготви с ена моменти да си на втора линия, на нея да й се угажда повече, да й се обръща повече внимение и забрави за секс ако не сте а апартамент....Не е толкова страшно, особено ако детете и о к е наистина се сприятелите! Успех и пиши как е минало!
Виж целия пост
# 11
А защо не и кажеш това, което си написала на нас. Направо и кажи, че ще се опиташ да се държиш с нея като с равна и се надяваш тя да няма нищо против. Макар и на 6 сегашните деца са хитри като цяла щайга с лисици  Laughing
Виж целия пост
# 12
А защо не и кажеш това, което си написала на нас. Направо и кажи, че ще се опиташ да се държиш с нея като с равна ...
....
Дете на тази възраст не оценява такова държание като нормално, дори обратното. Чак тийнейджърите са в състояние да го оценят и го търсят, при това до известна степен. Различните периоди имат различни приоритети, механични съвети не вършат работа.

На тази възраст никое дете няма доверие на възрастен, на който не може да се разчита, ако не може да се разчита детето се дръпва и контактът се губи, а може да се случи и по-неприятния вариант - детето да загуби много бързо уважение към такъв човек. Отвсякъде трябва да личи, че възрастният е възрастен при това - стабилен. Може да бъде много интересен, забавен, изобретателен човек, с когото може приятелски да се говори с когото не се скучае, но никога не бива да се пада до "равенство". Винаги трябва да има елемент на превъзходство - детето да чувства с какво този възрастен е по-знаещ или по-разбиращ от детето, или просто да е някой който знае как и кога да отстъпи или как да даде спокойствие - без тази сигурност контакът е натоварващ и приключва бързо. Sad

Това малко по принцип, но не бива да се пренебрегват закономерности...

Виж целия пост
# 13
А защо не и кажеш това, което си написала на нас. Направо и кажи, че ще се опиташ да се държиш с нея като с равна ...
....
Дете на тази възраст не оценява такова държание като нормално, дори обратното. Чак тийнейджърите са в състояние да го оценят и го търсят, при това до известна степен. Различните периоди имат различни приоритети, механични съвети не вършат работа.

Не съм съгласна  Crossing Arms Именно в пубертета са по-недоверчиви и подозрителни и каквото и да им кажеш няма да го приемат като чиста монета. Според мен трябва да подходи нетрадиционно, предполагам че мама и баба са "подготвили" ситуацията и е съвсем възможно да са му насадени някакви мисли на детето.
Смятам, че каквото и да в поведение имитиращо родителски чуства и поведение няма да бъде прието от нито една от страните в ситуацията и ще бъде отхвърлено.
Аз не бих си позволила да показвам каквото и да е превъзходство дори спрямо децата си ако искам да израснат пълноценни личности.  А и това дете е на 6, ако не те разбере правилно и реши че губи в "надпеварата" за обичта на татко?
Виж целия пост
# 14
Аз не бих си позволила да показвам каквото и да е превъзходство дори спрямо децата си ако искам да израснат пълноценни личности.  А и това дете е на 6, ако не те разбере правилно и реши че губи в "надпеварата" за обичта на татко?

Не става дума да показваш специално  - не за демонстрации. Ще обясня малко.

Детето на 6 трябва да чувства, че възрастният е по-опитен, по-знаещ, по-разбиращ, по- и по- от него. Че е нещо много здраво и стабилно в тази си позиция, че приема детето безрезервно и не заплашва с нищо позицията му на дете.  Тогава ще се довери.

Малката ще реши че е загубила надпреварата точно ако види, че някой е равен с нея, че се намества на неъното място и отнема нейната роля. Въобще няма да си помисли, че тази жена отнема ролята на майка и - и няма как да си го помисли - ами майка и не е равна с нея. Директно ще реши, че "новата" е неин конкурент.
Ако няма такова преплитане и объркване кой да заема една и съща роля няма да се появи никаква надпревара - дъщерята си остава единствената дъщеря, която получава обичта на татко си.
Другата, новата жена е трябва да си остане в ролята на възрастен човек в тази игра, тя е тази която знае как да отстъпи, да е мъдрата, знае да приеме детето като единствено важно нещо в тази нова връзка и с това ще се издигне много в очите му. Пък за бащата да не говорим.
Само за превъзходство в този смисъл  говоря - на разбиращия възрастен, който не участва в инфантилни надпревари за сърцето на татко.
А "ето виж ме аз съм като теб, токова се притеснявам как ще ме приемеш, чудя се как да постъпя и тн" е инфантилна позиция (от гледната точка на възрастен).

Тия разговори за душата са точно за пубери (пуберки най-вече Mr. Green), те много обичат такива изяснителни разговори за подобни отношения с някой възрастен (на "равна нога"). Водя ги по цял ден и са много приятно упражнение и за мен и надявам се за дъщеря ми . Flutter
Точно на тази възраст за тях е много важно да се почувстват равни с големите в един такъв важен разговор - това е естествена подготовка за самостоятелния им живот. 
А ако има подозрителност, за която пишеш - значи някъде има друг проблем, който трябва да се търси - например в налагането на родителсткото мнение по категоричен начин или подобни неща. Те не са подозрителни по принцип, а само когато има причина. Simple Smile

Но за по-малките важат други игри.
Виж целия пост
# 15
Ведра пак не съм съгласна с теб  Crossing Arms Щерка съм на разведени родители и може да гледам през моята си кочинка, ама не стоят така нещата както си мислиш пък било то и да е "инфантилно"! Нещата определено не са толкова идеалистични и опростени колкото ги описваш. 
Виж целия пост
# 16
как мина срещата???
Виж целия пост
# 17
Не съм компетентна по въпроса, но искам да кажа, че децата са страхотно интуитивни и безпогрешни детектори. Ако наистина си добронамерена и позитивна към нея, няма как да не го усети и наистина няма за какво да се притесняваш...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия