Не, за нищо не съжалявам!

Не веднъж!
Но не и прекалено често.
Смятам се за щастлив човек.Не търся под вола теле,не ровя ненужно в проблемите.Изповядвам истината,че ако нещо се е случило вече няма как да се върнат нещата назад.Тюф(х)кания и главоблъсканици за отминали събития не са ми присъщи.Гледам напред.Всяка грешка е урок.Всяка следваща-натрупан опит!

Миракъл, ти и Касиди едно и също ли сте?

Още чувам гърлената кака.
Здравите, е моят отговор.

Ами аз за нищо не съжалявам. Харесвам си живота и винаги съм била на мнение че дори най мъничкото нещо, което ми се е случило, е довело, рано или късно, до други неща, които са ме изградили като човек такава, каквато съм.

Случвало ми се е да,и често в момента ,в който го кажа се замислям,че всъщност лъжа.
А иначе мисля,че израза приляга на удовлетворените и щастливи хора.

Аз пък съжалявам за хиляди неща! Смешно ми е някой като каже, че не съжалява за нищо. Извратена гордост ми се струва.

И да съжаляваш, и да не съжаляваш,
ако нещата са непоправими, е губене на време.
Времето няма кой и как да ти върне.

Съжалявам за някои неща, за други - не. Много грешки съм допускала... от прибързаност, от гордост, от отегчение, от прямост... Губила съм, какво ли не, заради тези мили качества. Ами съжалявам, де ще ходя. Но има и много неща, за които не съжалявам. Туй то.

Като се замисля... и аз го употребявам този израз в такъв случай.

А харесва ли ви изразът "Ще те накарам да съжаляваш един ден"?

   Трябва да вникнеш в идеята, а тя не е щастие от грешките напротив, грешките са кофти, осъзнаваш, че си могъл да вземеш по-добро решение, но не си, за това си си блъскал главата и си се оправял и все пак си успял, излезъл си от ситуацията. Това не е съвет, това е извод, не би трябвало да бъде житейско мото.

Лисо, не спами в темата на Миракъл  

Сопранов, прибери оръжието, щото
ще те накарам да съжаляваш един ден.

Ама защо да съжалявам, миналото няма как да се промени... Кой знае какво би могло да ми се случи, ако нещата за мен бяха протекли различно. Например - закъсняла съм за среща и съжалявам. Имам възможност и върна времето, тръгна по рано и ме блъсне кола. Не е ли по хубаво да закъснея? Или - не съм се регистрирала в Егмонт. На моменти го мразя тоя Егмонт, толкова нерви съм изхабила заради него. Но ако не се бях регистрирала, нямаше да познавам най добрия си приятел, нито повечето ми приятели въобще. Защо да съжалявам?

Аман от тая пътуваща реклама на Егмонт! Аман!

Извинете за спама! Спомени поне още едно име,
ей-така, от кумова срама, да не бие толко на очи.

Ааа... ти пък искаш хич да не каже момичето за Егмонт нищо .

Егмонт е една огромна част от живота ми, огромна част от нещата, които са ми се случили в последните четири години са пряко свързани с него. Няма как да не го споменавам отвреме навреме. Все едно вие да не споменавате децата си - просто живота ми е свързан с това издателство.

 За всеки който споделя моето мнение 4е лош опит няма - вси4ко е опит и ни у4и:

Спецялен поздрав 
http://www.youtube.com/watch?v=sEbgB6X6S5c

В момента съжалявам страшно много за последната "корекция" в личния ми живот. 

Присъщ е обикновено за възвишените. Всяко нещо  с времето си е показало дали е било за съжаление или не. Зависи от умствения багаж на носителя на случилото се. Колкото по-малко знаеш, толкова по-щастлив си 
Случвало се е, но не е било на 100 процента вярно. Съжалявам за адски много неща.

не съм сигурна, че е въпрос на щастие или нещастие. по-скоро съм склонна да приема, че е въпрос на самочуствие. аз не съжалявам за минали неща. като трябва да взема решение, обмислям ситуацията, вземам решение и действам по него. нерядко се е оказвало, че това не е било правилното решение или не е било лошо, но е можело и по-добро, но приела веднъж, че съм преценила нещата, че премислила наличната информация и съм определила веднъж кое е правилното в дадената ситуация, избягвам да се хабя да се ядосвам и самосъжалявам за нещо, което не мога да променя. ако се налага, променям решението си, но не се самообвинявам и съжалявам, че ситуацията не се е развила както съм очаквала. може би до този възглед съм стигнала заради съпруга си, който има неприятното качество непрекъснато да се терзае и самосъжалява и като виждам колко ощетява такова поведение, съм решила за себе си, че не искам да съм такава. намирам за излишно да се теоретизира върху нещо, което не може да се промени.

Е,казвам го.Но единственият човек,който го е казвал съвсем искрено,сигурно е Едит Пиаф.Поне  историята на живота й го доказва.

Мани, че животът ти бил свързан някакви си
четири години с някакво си там издателство!
Това си е чиста проба реклама.
На мястото на админите бих пратила на това
издателство тарифите за реклама в сайта,
ако разбираш за какво ти говоря.
Всеки от нас има с какво да се похвали, и то
не само за последните четири години, но не
споменава натрапчиво имена. Казах ти по-горе
нещо дружески, споменавай пътьом и други
издателства, та да изглежда по-завоалирано.
Ние ще си знаем да ги прескачаме в четенето.

Да, за някои неща съжалявам и то много съжалявам.
Но за повечето неща не съжалявам.
Мисля, че тази фраза повече приляга на тези, които много добре са осмислили живота си, с неговите плюсове и минуси.

Много трябваше да се замисля,та да измисля нещо за което да съжалявам!Не,че съм толкова горда,просто няма за какво толкова да съжалявам,макар да има някоя и друга дупка.И да съжалявам, и да не съжалявам...,все тая!

Естествено, че за много неща съжалявам! Повече, за несторените такива.

Не, не сме.  Зная, че ти се иска 2 в 1 за пореден път , но ще те разочаровам.

По темата: Съжалявам за много неща. Тези, които твърдят че не съжаляват за нищо са ми странни...все едно търсят оправдания за грешките си, които не успяват да си простят.

Има 2-3 неща ,за които съжалявам. Значи не е за нищо.
Но не са кой -знае-колко значими.

По въпроса:
 Могат да НЕ съжаляват и едните , и другите.
Едните, защото са щастливи и преуспели. Нямат за какво.
Другите, защото се самозаблуждават. И се опитват да живеят щастливо, повтаряйки си "Не, за нищо не съжалявам!".
А има едни трети ,които пък постоянно съжаляват и се оплакват...Много е неприятно за околните, а и за тях самите най-вече.

И да съжалявам, никой няма да живее моя живот. 
Каквото се случило, случило се е. Минало. Живея и продължавам напред.

Според мен грешките ни имат много важна роля в живота ни и аз мога да твърдя 4е не съжалявам за нито една защото ако не бяха решенията които съм направила нямаше да съм аз и не мога да ги наре4а грешки, защото според мен живота не е то4на наука 4е да има верен отговор , а като няма такъв..................как ще определиш грешният Ако трябва пак да изживея нещата до сега- бих постъпила по абсолютно същия на4ин във всяка една ситуация..........." I did it My way"

Какъв е смисъла да съжаляваме за минали неща

... може би го казват хора, които много са загубили , за да се превърнат в онова, което искат ...... отказали са се от много други възможности ... но , оценявайки живота си, са щастливи от постигнатото .... нещо такова

Едит Пиаф е имала страхотен късмет, доколкото откъслечно познавам биографията и ...глуха ли беше    и после започнала отново да чува ... бедно дете с  увреждане, от улицата, тя става една от най- великите певици на миналия век

Не търся оправдание за грешките си, по-скоро извличам само ползата от тях, без да губя време в съжаление, което често може да премине в самосъжаление.

То4но така и се наслаждаваме на живота вместо да се 4удим  върху минали неща.

Подарявам ви една приказка!   

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

Никога за нищо не съм съжелявала, а и нещастна не съм 

за едит пиаф- едва ли е било с възторг за ли4ната й съдба, но пък е станала това ,което е!за всеки е така, аз съжалявам само за липсата на работата ,която би ми харесала и ми е призвание,за жалост е необратимо ве4е, късно и загубено времето да запо4на кариера!

ох, сега прочетох... не е била глуха , а сляпа и е прогледнала като по чудо.. много забравям, ех  ... интересна съдба

Това е истината.

А аз пък често съжалявам...

Съжалявам за някои неща, неизживени мигове, пропуснати шансове...Знам силните и слабите моменти в живота си и ако имах възможност, щях да направя малка корекцийка.

Сляпа е била.

Често съжалявам. Може би, защото имам още много за губене.

А в случая песента на Едит Пиаф, може да бъде най-добре разбрана, ако сте чели биографията й. Тя го е казала в момента, в който вече е нямала нищо за губене, освен самия живот, в който е останал единствено гласа й. За какво да съжалява тогава?

В момента се прожектира прекрасен филм за живота й, с нейни оригинални песни. Препоръчвам, определено няма да съжалявате

Ако трябва да съм честна,животът на Пиаф е низ от простотии.Само двама от  мъжете й са си заслужавали,другите са били свини.Поне според сестра й Симон Берто (май така се казваше)

Опитвам се от време на време да се залъгвам с този израз, но не се получава... Присъщ е за щастливите хора, в чиято графа не се вписвам.. поне за момента...

все се намира за нещо да съжаля,тъй че не съм от щастливите....

Страхотна приказка Танки, много истинска

За някои неща съжалявам.
За други не.

Как да не съжалявам, че ометох половин бисквитена торта?
Тежко ми е сега...можех да си оставя и малко за утре...

Попринцип за нищо не съжалявам.
Защото съм в сегашното си положение,следсвтие от минали ми действия.Всичко е за добро....

Има само едно нещо,което ме гложди,но то си е лично.

За какво да съжалявам? И да съжалявам и да не съжалявам все тая. Преди си заравях главата в пясъка и плач, рев и за какво като нещата не могат да се върнат? Сега съм добре, решавам какво ще правя, дърпам чертата и толкоз.
Според мен тази фраза може да я каже човек,който е здраво стъпил на земята, не само щастливият или нещастният. В крайна сметка само някои нежа зависят от нас самите.
 

Съжалявам за някои неща,слава богу не са много.Най-много съжалявам,че не си родих още едно дете.Трето.И това го казвам най-искрено.Установих,че само детето ме прави истински щастлива.

Съжалявала съм за много неща...даже в момента съжалявам за нещо, което правя, но не мога да спра...

Преди време съжалявах за много неща. Най- вече за ситуациите, в които съм била безсилна. Сега вече се научих да приемам нещата такива, каквито са. Опитвам се да търся красивите неща. Недотам хубавите ги приемам, като опит и се опитвам да намеря поуката.
Благодаря за приказката  .
Lil_Vixen, хубав поздрав   .
В анкетата моят отговор го няма. Важи за силните хора, които взимат решенията си сами и умеят да приемат грешките си.

                    Съжалявам за част от нещата, които съм извършила. И за тия, които не съм извършила. За някои наистина много съжалявам. Най-пресен пример мога да дам, със смъртта на близък човек тази година. Последните му 12 месеца живях почти само за него. Сега съжалявам, задето правих това само през последната година. Да му покажа, колко много го обичам, вместо просто да телефонирам, и да го направя истински щастлив. В деня на смъртта му се зарекох да правя това ежедневно за половинката му. Не искам да изгубя още някого, а да не съм му дала всичко от себе си. Колкото и да е банално, опитвам се да живея сякаш всеки ден ми е последен.
                    А защо повечето пишещи тук бъркат съжалението със самосъжалението? Коренно различни неща са  .