Пак за деленето на децата....

  • 1 635
  • 18
# 15
не знам какво да кажа, аз не бих издържала и бих ги отсвирила, ако се отнасяше така с мен родната ми майка, всичко си е до родителя виждала съм подобно разделяне на децата, при нас нещата са коренно различни, обичам майка си много винаги съм я чувствала като приятел, ние сме 4 деца но никога не е проявила дори малко разделение спрямо нас, или има за всички или за никого
след месец се прибира от Гърция и нямам търпение да я видя
Виж целия пост
# 16
като ви четях усетих как потичат сълзите ми....мислех че съм единствена....със сестра ми   имаме 12 год разлика-и аз съм отгледана от баби , а тя-от зажаднелите за бебенце ,направили вече кариера мама  и тати...омъжих се на 22,дъщерите ми се родиха една след друга с 1.2 м разлика...свекърва ми далече, мъжа ми пътуваше по работа всяка седмица...майка ми не можеше да ми помага защото сестра ми беше ученичка  и мама трябваше  да  и помага   за училище...   е,добре-оживях някак си ,сам-самичка се научих да къпя бебе,да кърмя,не , не се оплаквам-горда съм.... когато бебето беше на 5 мес и аз  забременях даже бях щастлива-щях да имам 2 деца ,които да с е обичат  и да си помагат... бях бременан в третия месец когато и                                                                                                                      дъщеря ми се разболя от рубеола-болест,крайно опасна до четвъртия месец от бремеността... за първи път,за първи път в живота ми ,откакто се е родила сестра ми молех майка ми за нещо-исках да вземе 10 дни голямото дете,за д а не навредя на плода...познайте какво ми отговори-ами ако сестра ти се разболее-тя не е карала тази шарка-не мога да взема болно дете...плаках си самичка и си обещах че ако бебето е увредено  -за мен майка ми ще е умряла...слава Богу-дъщеря ми се роди жива  и здрава,майка ми не дойде да я види до 20-ия ден защото сестра ми имаше темп.и тя не можеше да я остави сама...
вече имам три дъщери,страхотни момичета,които не знаят какво  е да спиш при баба,баба да  те изведе на разходка...не мисля че им липсва ,но на мен понякога ужасно ми липсва баба да дойде ,да им донесе шоколад , да пита как се бабините момичета...
сестра ми има вече 2 деца-те са глезените внучета на баба,всеки ден  е при тях да им се радва...в моите деца няма злоба,обичат ужасно бротвчедите си,грижат се за тях...но защо ли аз често когато чуя сестра ми  и ми каже че са сами ,защото децата и  са на гости  в нашите аз се скривам в банята и си поплаквам...
Виж целия пост
# 17
kaka_ta, не знам какво да кажа.
Но ти съчувствам. И моите родители ни делят, но не чак така. Винаги са обръщали повече внимание на брат ми, но той не е добре. Не съм се чувствала пренебрегната, а отчитам повечето внимание към брат ми.
Не мисля, че родителите не обичат едното си дете - просто обичат децата си по различен начин.
И все пак е много тъжно да се четат подобни истории.
Ако се чувствах така както теб, щях да говоря с тях. Убедена съм, че те не осъзнават как аз/ ти/ пренебрегнатият се чувства. И че ще им стане болно от нашето виждане на нещата. Ще се опитат да се променят.
Ако ли пък те наистина не ни обичат, ще започнат с нападки. Тогава - пълна дистанция.
Виж целия пост
# 18
Опитвала съм се да говоря с майка ми, а тя взима отбранителна позиция и започва да изрежда какво е направила за мен, отрича и се дразни много. Ето днес не се е обадила нито веднъж,защото сестра ми е у тях, а като има да ме юрка за нещо, постоянно ми звъни. Между другото моят син е бил у тях всичко на всичко 8 часа за двете години, през които майка ми се премести в нов апартамент. Сестра ми има ключ за нейния апартамент, аз нямам. Тя всяко лято е там по един месец, за да си почине, а на мен също не ми са се събирали повече от 8 часа престой в нейния дом. Да не говоря, когато собствената ми сестра (преди да се ожени) подгонена от мания за чистота ни изгони двамата със сина ми, за да не оставим отпечатъци по таракота от обувките си.
Тъжно, знам................ Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия