носене на ръце на 2 годишно дете !?

  • 3 855
  • 43
# 15
Ох, и аз обичам да ме носят на ръце, ама съм големка.  Laughing
Виж целия пост
# 16
Ох, и аз обичам да ме носят на ръце, ама съм големка.  Laughing
Носила съм си децата на ръце с удоволствие! Дори и като бях бременна с малкия, съм си гушкала каката, когато е било възможно. Даже сега на моменти ми е мъчно, че това време безвъзвратно отмина...
Изобщо не ми прави впечатление, когато някоя майка носи на ръце 4-годишно дете.
Но като видя 2-годишно,, вдигнало ръчички нагоре към каменната физиономия на майката - нещо ме боцка в сърцето...
Не казвам, че едното е правилно или пък другото...
Казвам си аз как чувствам нещата.
Виж целия пост
# 17
Още от малък винаги го нася за кратко и после го оставям , неза друго, а защото ми тежи. Преди няколко месеца имахме период "иска да ме носиш, но аз кляках и го гушвах, така както си стои на земята и като настоявя да го вдигна на ръце обяснявах, че майките гушкат така, защото ако го гушна високо (на ръце) ще ме боли коремчето). Колкото и да е настявал това е обяснението - колякам и го прегръщам нежно, но не го вдигам от земята. Обясни на дъщря си, че майките гушкат така, защото имаче ги боли, а ако не мое да ходи  излизайте с количка.
Виж целия пост
# 18

Изобщо не ми прави впечатление, когато някоя майка носи на ръце 4-годишно дете.
Но като видя 2-годишно,, вдигнало ръчички нагоре към каменната физиономия на майката - нещо ме боцка в сърцето...


Напълно подкрепям Nevada!
Виж целия пост
# 19
и ние се носим още от време на време. Embarassed но става все по рядко. да не ви  ка3вам колко кила е (доста над 25). баща й не я носи отдавна, само а3.... това са неща (както и тоалетната) който явно според нея са 3адьлжение на мама и няма мьрдане ... Simple Smile
Виж целия пост
# 20
Ох, и аз обичам да ме носят на ръце, ама съм големка.  Laughing
Носила съм си децата на ръце с удоволствие! Дори и като бях бременна с малкия, съм си гушкала каката, когато е било възможно. Даже сега на моменти ми е мъчно, че това време безвъзвратно отмина...
Изобщо не ми прави впечатление, когато някоя майка носи на ръце 4-годишно дете.
Но като видя 2-годишно,, вдигнало ръчички нагоре към каменната физиономия на майката - нещо ме боцка в сърцето...
Не казвам, че едното е правилно или пък другото...
Казвам си аз как чувствам нещата.


Подкрепям на 100%  Peace
Синът ми е на четири, изминава огромни разстояния сам, но понякога ни в клин, ни в ръкав, спира и казва "Мамо, хайде гушни ме като бебенце!" Спирам, гушкам го, разменяме си целувки... Ако иска да го нося, обяснявам му колко много е пораснал (като великан  Wink ), колко е тежък заради многото мускули. Избивам го на чест, обикновено се разсмиваме и не настоява повече. Петминутно спиране на улицата за "гуш" няма да наруши дневния ми график, но пък отговаря на някаква емоционална нужда на детето ми, която определено не мога и не искам да пренебрегвам.
Виж целия пост
# 21
Ох, и аз обичам да ме носят на ръце, ама съм големка.  Laughing
е, все ще има някой як бате да те поноси...
нося 3 годишното си хлапе понякога, обикновено е на раменете на баща си. добре ,че е злоядо и е само 13 кг, че ще ми се овиди в тези жеги  Laughing
Виж целия пост
# 22
Не мисля,че сте патологичен случай.Явно твоето дете е по-любвеобвилно,много привързано към теб,а и ти не можеш да отказваш Wink
Против носенето съм-и като бебета и като големи.
Сега я нося-когато бързаме,например,сутрин за яслата,когато е много горещо и я виждам как изплезва език от жега и умора,и т.н.Винаги има основателна причина обаче.
Заинтригувам й вниманието с нещо за да върви,макар и по-бавничко,почиваме често,и така.
Виж целия пост
# 23
Ами зависи от детето, любов, прегръдка и гушкане никога не му отказвам, щом го иска значи има нужда от това. Носим се умерено, не мога да кажа, че е нон-стоп. Но още се носим. Аз също до голяма ме носеха, даже си спомням, като пораснах малко ме досрамя и сама се отказах и мъжа ми са го носели и сина ми е сега на ред. Че то лошо няма, такива мускули съм направила, че култорист да ми завиди.  Twisted Evil
Виж целия пост
# 24
Аз пък не мога и не искам да нося - като сме тръгнали на разходка, значи сме на разходка. Тя определено те усеща, че не искаш ревове и го използва. Ти си реши дали ще и позволяваш, но това няма да се промени като стане на 3. Така че или се приготви да я носиш неопределено дълго време, или спри на момента и не се поддавай на изнудване с рев. Гушкането за успокояване или провява на обич и нежност не го броя в случая - то си е по подразбиране  Grinning

ПП. Друго се чудя аз -  не ви ли тежат тези деца, бе, хора? Как ги носите на ръце с километри - 1, 2, 3, че и повече? Аз например изнемогвам, ако трябва да нося 10 кг. си хлапе повече 60-70 метра. После ме болят ръце, крака, кръст. А вас?
Виж целия пост
# 25
носиме се много често! като не искам да я нося излизаме с колелото. Като се иморя много и казвам, че вече съм изморена и трябва да походи малко и тя си ходи, после пак се гушиме. Мнного ми е приятно като се гушиме   Embarassed
Виж целия пост
# 26
Изобщо не го нося,той е 17 кила,и две крачки като направя повече немога.Понякога иска "гуши",но рядко го огрява,ако преценя го гушкам,но обикновенно съм с торби и ми е трудно.Вкъщи се гушкаме седнали.
Виж целия пост
# 27
Не се притеснявай и ние сме като срастнали един с друг. А синът ми е на 3,6 години. Все иска да го нося и гушкам. Ама и на мен ми е приятничко да си го гушкам и целувам. Едно такова сладичко , малкичко и глезанче Heart Eyes
Виж целия пост
# 28
И синът ни го носим много често. Ккато каза някой, бута се в краката и се пребиваме дружно, ако не го вземем.  Wink Не ми е много приятно, тежи ми, но се опитвам да направя интервалите на вървене по-дълги, уж.
Виж целия пост
# 29
Още я нося на ръце и това въобще не ме притеснява. Не виждам нищо лошо в това, че едно дете има нужда от внимание и нежност. Виктория е точно копие на твоето дете - вън играе с децата, но сами ли сме, вдига ръце. Вкъщи - също. Ще я нося, докато на нея не й писне, или вече не мога да я вдигам. Според мен, това не е проблем.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия