Здравейте. Казвам се Дияна. Синът ми Божидар се роди в 33 седмица, 1.440 кг. и 41 см., в следствие на прееклампсия. За щастие ми биха трите инжекции за белия му дроб. Лежа един месец в кувьоз и 20 дни в отделение по неонатология. През това време аз се цедях като побъркана, за да си запазя кърмата, че в пустата му болница не ме пускаха да го кърмя. В момента той е на 1 година и 18 дни и още едното му ядене е кърма. Седем месеца ходихме на кинезитерапия в клиниката на д-р Чавдаров, че сме с кръвоизлив ІІ степен и вече всичко е наред. В момента се учим да ходим. Малко с килограмите сме още назад- 8 кг. е в момента, но важното е, че е здрав. Иначе е много приказлив и енергичен. Спокоен е, вечер си поспива доста. Успех и кураж на всички майки на недоносени деца. Много е трудно, но в крайна сметка всичко е добре, когато свършва добре.
Виж целия пост
Да се запознаем... Майки на недоносени деца
- Публикувана: 6 юли 2007, 11:58 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2019, 14:55 ч.
# 61
23 септ. 2007, 10:28 ч.
Здравейте и от мен-Десислава на 23г.Родих 10дни преди термин-2.250кг. и 45 см.В епикризата пише средна асфикция(каквото и да означава).4 дни в кувиоз и на 7 дни ни изписаха.За сега върви добре и дано все така! 
Виж целия пост
# 62
25 септ. 2007, 11:59 ч.
Здравейте и от мен.
Казвам се Мира от град Плевен съм. Родих в 32г.с. бебе Калина - 1850гр и 40см. Така и не откриха причината за преждевременното раждане. Отидох в болницата с изтекли води в 1.30ч, успяха да ми бият 1инжекция за разгръщане на белите дробове на бебчето и в 9ч госпожицата вече се беше появила на бял свят със секцио.
Стоя 19дена в кувиоз и още 7дни бяхме заедно в болницата, в неонатологията, отглеждане тип "кенгуру". Вече сме в къщи от няколко дни, храни се добре, за съжаление повече с АМ, отколкото с кърма, тъй като и е трудно да суче.
Виж целия пост
Казвам се Мира от град Плевен съм. Родих в 32г.с. бебе Калина - 1850гр и 40см. Така и не откриха причината за преждевременното раждане. Отидох в болницата с изтекли води в 1.30ч, успяха да ми бият 1инжекция за разгръщане на белите дробове на бебчето и в 9ч госпожицата вече се беше появила на бял свят със секцио.
Стоя 19дена в кувиоз и още 7дни бяхме заедно в болницата, в неонатологията, отглеждане тип "кенгуру". Вече сме в къщи от няколко дни, храни се добре, за съжаление повече с АМ, отколкото с кърма, тъй като и е трудно да суче.
# 63
30 септ. 2007, 16:43 ч.
Здравейте момичета! 
Казвам се Даниела Стефанова и съм от София.
Дълго време избягвах темите за недоносените дечица,не исках да ме връщат отново към онова което преживях..макар,че минаха 4ри години. Когато бях бременна си копувах списание "9 месеца" и когато видех статия за недоносени деца умишлено я избявах.След 2 години опити за забременяване..., случи се и на мен,след видимо безпроблемна бременност на 15.07.2003г в 08ч ми изтекоха водите,по спешност в Майчин Дом и в 15ч и 15мин се роди Денис в 8ми месец,32г.с,2500кг/на границата/,45см,веднага го сложиха в кувьоз недоразвити бели дробове,на апарат и ни казаха,че не ни дават никакви надежди,ако оцелеел първите 24часа,ще живее!Разви тежка бронхоплевмония,анемия и в последствие стафилококи в уши и корем/които най-вероятно бяха от родилна зала/.А докато лежах в предродилно,дойде и някаква идиотка която искаше да ме сложат на системи за задържане/с изтекли води/
,а човечето се бореше да излезне с пълна сила,вече и тоновете му бяха слаби! Е пребори се човека след 2 интубации и 23 дни в неонатологията,теглото му беше паднало на 2200,не успях за съжаление да го кърмя/от стреса ми спря кърмата/,най интересното беше,че околоплодните ми води и плацентата си бяха съвсем наред,т.е никакви аномалий!Когато му записах името,много се чудех защо всички доктори реагираха по странен и непонятен за мен начин:
" Ох,това име...,ама защо така го кръстихте...
И след третият ден/след като опасноста явно е отминала/Д-р Слънчева която е завеждащ неонатологията,ми каза,че всички деца които са постъпвали при тях с това име,винаги са им били най-тежките случаи. 
..А мен през цялото време ме крепеше часът му на раждане/хванах се като удавник за сламка/ никога няма да забравя какво ми каза акушерката след като се роди:"ЕЕЕ майче роден е под щастлива звезда" 
После една година всеки месец на консултация в Майчин дом..,повръщаше ми се като влизах там.
Ами това е дойде си с името човека,той и сега си го казва:Мамо аз съм Денис белята,нали?!?/и е така,вече сме на 4ри год,здрави диви и щастливи
Съжалявам,май много дълъг стана поста..,ама да си излея и аз душата
Виж целия пост
Казвам се Даниела Стефанова и съм от София.
Дълго време избягвах темите за недоносените дечица,не исках да ме връщат отново към онова което преживях..макар,че минаха 4ри години. Когато бях бременна си копувах списание "9 месеца" и когато видех статия за недоносени деца умишлено я избявах.След 2 години опити за забременяване..., случи се и на мен,след видимо безпроблемна бременност на 15.07.2003г в 08ч ми изтекоха водите,по спешност в Майчин Дом и в 15ч и 15мин се роди Денис в 8ми месец,32г.с,2500кг/на границата/,45см,веднага го сложиха в кувьоз недоразвити бели дробове,на апарат и ни казаха,че не ни дават никакви надежди,ако оцелеел първите 24часа,ще живее!Разви тежка бронхоплевмония,анемия и в последствие стафилококи в уши и корем/които най-вероятно бяха от родилна зала/.А докато лежах в предродилно,дойде и някаква идиотка която искаше да ме сложат на системи за задържане/с изтекли води/
,а човечето се бореше да излезне с пълна сила,вече и тоновете му бяха слаби! Е пребори се човека след 2 интубации и 23 дни в неонатологията,теглото му беше паднало на 2200,не успях за съжаление да го кърмя/от стреса ми спря кърмата/,най интересното беше,че околоплодните ми води и плацентата си бяха съвсем наред,т.е никакви аномалий!Когато му записах името,много се чудех защо всички доктори реагираха по странен и непонятен за мен начин:" Ох,това име...,ама защо така го кръстихте...
И след третият ден/след като опасноста явно е отминала/Д-р Слънчева която е завеждащ неонатологията,ми каза,че всички деца които са постъпвали при тях с това име,винаги са им били най-тежките случаи. ..А мен през цялото време ме крепеше часът му на раждане/хванах се като удавник за сламка/ никога няма да забравя какво ми каза акушерката след като се роди:"ЕЕЕ майче роден е под щастлива звезда" После една година всеки месец на консултация в Майчин дом..,повръщаше ми се като влизах там.
Ами това е дойде си с името човека,той и сега си го казва:Мамо аз съм Денис белята,нали?!?/и е така,вече сме на 4ри год,здрави диви и щастливи
Съжалявам,май много дълъг стана поста..,ама да си излея и аз душата
# 64
1 окт. 2007, 18:04 ч.
Казвам се Станислава,първото ми детенце не искаше да се ражда и я преносих една седмица, обаче с второто ми заизтичаха водите в края на шестия месец.
Така се случи че беше късно вечерта като се шашнах и отидох в болница а там ме прие гинеколожката която беше на смяна и като разбра че това наистина са околоплодни води категорично заяви: Бебето ще се абортира!Тонът и не търпеше възражение аз се разтреперах, разплаках и исках да избягям по възможност в друг свят в друг живот.
Бебето не се абортира а се роди съвсем нормално 3 седмици по - късно, като през това време лежах в болницата, 1960гр и 47см, бих казала не благодарение на гинеколозите в отделението а въпреки тях.
И огромен поклон пред педиатрите в микропедиатрия благодарение на които ми е живо и здраво момченцето. Лежахме двамата точно един месец след раждането му докато стана 2.2кг и ни изписаха
Виж целия пост
Така се случи че беше късно вечерта като се шашнах и отидох в болница а там ме прие гинеколожката която беше на смяна и като разбра че това наистина са околоплодни води категорично заяви: Бебето ще се абортира!Тонът и не търпеше възражение аз се разтреперах, разплаках и исках да избягям по възможност в друг свят в друг живот.
Бебето не се абортира а се роди съвсем нормално 3 седмици по - късно, като през това време лежах в болницата, 1960гр и 47см, бих казала не благодарение на гинеколозите в отделението а въпреки тях.
И огромен поклон пред педиатрите в микропедиатрия благодарение на които ми е живо и здраво момченцето. Лежахме двамата точно един месец след раждането му докато стана 2.2кг и ни изписаха
# 65
3 окт. 2007, 10:40 ч.
Здравейте! Казвам се Катерина, на 29г. съм и съм от Варна. Родих преди четири години моето сладко момченце Християн в АГ Варна. Родих го по спешност и по нормален път в края на шестия месец и по точно в 28 г.с. 980гр., 35см. Три месеца прекара в кувьоз но накрая се пребори и сега е едно щастливо четиригодишно дете. Имаме малко проблеми с очите но се борим и с това и съм сигурна че един ден ще има положителен резултат. Мен също ме приеха по спешност в три часа през ноща и лекарят който ме прегледа ми каза: "не се притеснявай ти си млада ще направиш и друг опит но това дете няма да оживее". Когато се роди го оставиха на страна и започнаха да се занимават с мен но изведнъж всички се разбързаха и започнаха да се суетят покрай него и тогава разбрах че всъщност някой го е чул да изплаква и се забързали да го качват в неонатология. Не ми се мисли ако не беше издал звук какво можеше да стане. Поздрави на всички от мен
Виж целия пост
# 66
4 окт. 2007, 21:28 ч.
zraveite kazvam se Desi.Rodix da6teriasi edin mesec po rano/v kraia na osmia mesec/Terminat mi be za uli a az rodix uni 2006.Tia se rodi2450,48 sm kazaxa 4e e nedonosena,cila sedmica be v kuvioz,na sistemi,be6e tejka sedmica,no sega e jiva i zdrava.Da sa jivi i zdravi vsi4ki bebe6oci 
Виж целия пост
# 67
8 окт. 2007, 05:00 ч.
Здравейте на всички! Както очаквахме бебчо се появи на бял свят по-рано отколкото бяхме решили ние. Беше се разбързал още от 29 седмица.
Иван се роди на 1 Октомври в 1ч.8мин, понеделник, в 34.5седмица. 2502гр, 46см.
Прекара един ден в кувиоз и след два дни ни изписаха.
Сега сме отново в болницата заради жълтеница и ниски бели кръвни телца. Помпам кърма и се опитвам да му давам по 30мг на 2часа.
Това е от нас, искахме да ви се представим и да се присъединим към малката ви дружинка Very Happy
Виж целия пост
Иван се роди на 1 Октомври в 1ч.8мин, понеделник, в 34.5седмица. 2502гр, 46см.
Прекара един ден в кувиоз и след два дни ни изписаха.
Сега сме отново в болницата заради жълтеница и ниски бели кръвни телца. Помпам кърма и се опитвам да му давам по 30мг на 2часа.
Това е от нас, искахме да ви се представим и да се присъединим към малката ви дружинка Very Happy
# 68
9 окт. 2007, 04:04 ч.
Привет на всички,
Беше планирано водно раждане в релаксираща обстановка. В петия месец обиколихме родилните зали, за да си изберем къде ще се роди новия член на семейството ни. Ходихме с тате на курсове за семейно безболезнено раждане, посещавах аутогенес курс. Изчетох около 60 книги за бременост и раждане и 50 пъти повече брошури, статии и списания. Всичко, дори музиката със шум на морски вълни, която исках да слушам беше планирана. Единствено не планирахме да се провалят всичките ни планове. Дори и в книгите пропусках тези глави.
Алекс се роди след спукване на околоплодния мехур, със секцио в 34 седмица, 43 см, 2680. Почти не можах да го видя, като ми го извадиха. Веднага го вкараха в инкубатор. Едва на другия ден можах да отида при него. Като го видях омотан в кабели и маркучи, със система в главичката се разплаках. Той сънуваше нещо и махаше с ръчичка, като ме хвана се успокои. Исках да му говоря, но не можех. После ми го дадоха да го подържа, докато го нахраня. На другия ден го преместиха на моя етаж и нощно време го наблюдаваха, но ми позволяваха да го вземам през деня. Щях да полудея като ми казаха, че ако не наддава нормално, ще го задържат. Не го пожелавам на никой.
Вече сме на 14 месеца, здрави, весели, палави. Все още имаме какво да наваксваме
, но мързела ни е семейна черта. Пък то и за къде ли да бързаме? 
Виж целия пост
Беше планирано водно раждане в релаксираща обстановка. В петия месец обиколихме родилните зали, за да си изберем къде ще се роди новия член на семейството ни. Ходихме с тате на курсове за семейно безболезнено раждане, посещавах аутогенес курс. Изчетох около 60 книги за бременост и раждане и 50 пъти повече брошури, статии и списания. Всичко, дори музиката със шум на морски вълни, която исках да слушам беше планирана. Единствено не планирахме да се провалят всичките ни планове. Дори и в книгите пропусках тези глави.
Алекс се роди след спукване на околоплодния мехур, със секцио в 34 седмица, 43 см, 2680. Почти не можах да го видя, като ми го извадиха. Веднага го вкараха в инкубатор. Едва на другия ден можах да отида при него. Като го видях омотан в кабели и маркучи, със система в главичката се разплаках. Той сънуваше нещо и махаше с ръчичка, като ме хвана се успокои. Исках да му говоря, но не можех. После ми го дадоха да го подържа, докато го нахраня. На другия ден го преместиха на моя етаж и нощно време го наблюдаваха, но ми позволяваха да го вземам през деня. Щях да полудея като ми казаха, че ако не наддава нормално, ще го задържат. Не го пожелавам на никой.
Вече сме на 14 месеца, здрави, весели, палави. Все още имаме какво да наваксваме
, но мързела ни е семейна черта. Пък то и за къде ли да бързаме?
# 69
13 окт. 2007, 15:13 ч.
Привет и от мен Мими мама на Мартин.Той се появи на 15.08.07г.
в края на 34г.с.но 2кг.700гр. и 48см.Причината- прееклампсия и белодробен оток= спешно секцио.Слава богу бебето е добре ,подаден му е само кислород.Дадоха ми го чак на 4-тия ден,защото дотогава бях в интензивна стая и ни изписаха на 6-тия ден.Засега всичко е наред малко мънички ,но напредваме,като се борим със коликите и запека.Притеснявам се за зрението ,но може би още е рано за това,все пак е на коригиран 1 месец.Кураж и късмет на всички мами на недоносени дечица!
Виж целия пост
в края на 34г.с.но 2кг.700гр. и 48см.Причината- прееклампсия и белодробен оток= спешно секцио.Слава богу бебето е добре ,подаден му е само кислород.Дадоха ми го чак на 4-тия ден,защото дотогава бях в интензивна стая и ни изписаха на 6-тия ден.Засега всичко е наред малко мънички ,но напредваме,като се борим със коликите и запека.Притеснявам се за зрението ,но може би още е рано за това,все пак е на коригиран 1 месец.Кураж и късмет на всички мами на недоносени дечица!
# 70
15 окт. 2007, 23:20 ч.
Здравейте и от мен,аз съм Камелия и моето бебче Калина е вече почти на 1 година.роди се в началото на осмия месец, точно 45 дни преди термина.Причината бе високото ми кръвно.Приели са ме да раждам с 220/240.Калина се роди 44см2,050гр.Голяма борба за спасяването и на двете ни е имало,но сега вече всичко е наред. надявам се и за напред да е така!!!
Виж целия пост
# 71
22 окт. 2007, 20:46 ч.
Zdraveite i ot men.Kazvam se Desi i sa m mama na batko Angel-roden parvi den ot 9 mesec(36 g.s.) 3050gr i 47sm,i malkata rusalka Krisi rodena na4aloto na osmi mesec( 33 g.s.).S batkoto nqmah nikakvi problemi,lakomnik golqm,no fasta4kata 6te ni pobarka.Hapne dve-tri laji4ki i do tam,kakvo li ne pravime s baba i da q zalagvame i ne i ne.Sega e na 1g i 1m.,i pod 8kg. i 69sm.A kazvat,4e nedonosenite bili lakomi.
Виж целия пост
# 72
31 окт. 2007, 17:33 ч.
Здравейте и от мен Елена с тати Иван ибебока Валентин..........Валентин се роди в 31 г.с. 1480кг. и 39 см. на 16.07.2007 г..След 40- дневен престои в неонатология най-накрая си го взехме....
Благодаря на Бог за силите които ми даде по време на престоя му там.
Виж целия пост
Благодаря на Бог за силите които ми даде по време на престоя му там.
# 73
3 ноем. 2007, 10:36 ч.
здравеите.казвам се деси и аз като вас си имам едно недоносче в къщи.Моето момченце се роди в 28гс. 1,380кг. 38см.Постоя в болница 2 месеца и една седмица.Казва се Денис (белята).Пиша ви савсем набарзо защото от него не ми остава много време.Искам просто да ви дам кураж, защото често чета колко трудно се справяли със всичко малките ни малчугани.Денис ще стане на годинка след няколко дни.Тежи повече от 8 килограма и е около 75 см.вече папка всичко, пълен е с енергия, опитва се да ходи, дивее и изобщо е като едно нормално бебе на годинка.Много ми се обясняваше колко трудно се гледали тези недоносчета но аз не го гледах като такова и не го пазя повече от необходимото.Ето че тои се сабуди и трябва да бягам.Имаите кураж, маичета, децата ни са много по-силни отколкото си мислите!!!!
Виж целия пост
# 74
6 ноем. 2007, 14:44 ч.
Ми не е истина просто
...дали не живеем един живот,а Паликарова 
Айде и аз да отчета мнение по въпроса
Също като вас съм майка на недоносено хлапе.След 2 спонтанни аборти (единия с предизвикване на раждане
) и серклаж....синът ми се роди в 29-31 г.с (имаше противоречиви лекарски мнения по въпроса),1,590 кг 38 см. Беше 20 дена в кувиоз,в следващите 2 месеца се оказа,че има мега-колон...И въпреки всички ужасии,които сме преживяли сега съм щастлива да се радвам на едно момченце,което по нищо не се различава от останалите палави малчугани
Виж целия пост
Здравейте мами на беб4ета-късметлий4ета.Ние сме мама Ваня и късметлий4е АДИ.Сега ве4е сме на 3 г. и 6 м. 22 килограма и 104 см.Ади се роди в 29г. с. с тегло 1300 и 38 с.От Пазарджик сме.Аз благодаря на лекарите които се грижеха за нас.АДИ беше 40 дни в кувиоз виждах я всеки ден по половин 4ас.Няма зд. проблеми свързани с раното раждане.Расте умно и здраво дете.Не изостава от връсниците си.Малко е плашлива самои незнам това характер ли е или е вследствие на преждевременото раждане.На вси4кимами и беб4ета вярвайте в 4удеса защото нашите беб4ета са имено това
Ми не е истина просто
...дали не живеем един живот,а Паликарова Айде и аз да отчета мнение по въпроса
Също като вас съм майка на недоносено хлапе.След 2 спонтанни аборти (единия с предизвикване на раждане
) и серклаж....синът ми се роди в 29-31 г.с (имаше противоречиви лекарски мнения по въпроса),1,590 кг 38 см. Беше 20 дена в кувиоз,в следващите 2 месеца се оказа,че има мега-колон...И въпреки всички ужасии,които сме преживяли сега съм щастлива да се радвам на едно момченце,което по нищо не се различава от останалите палави малчугани Препоръчани теми