Да се запознаем... Майки на недоносени деца

Спокойно, в тази седмица нещата са много оптимистични. Доверете се на лекарите.

Честито! Всичко ще бъде наред, бъди сигурна. От теб се очаква да бъдеш максимално спокойна, за да бъде спокойно и бебчето и да наддава по-бързо.
Моята история съм я споделя преди, детето ми беше хипотрофно и недоносено, 32 гс - 1300 гр на апаратна вентилация в първите 48 часа, след това на кислородна палатка още 8 дни и общо 2 месеца в отделение по неонатология, неизплакало при раждането. Вече е на 8 г, жива и здрава госпожица. Продължава да е все така финна и при ръст 124 см да е едва 18 кг, но това не ѝ пречи да печели награди от всякакъв вид състезания от плуване през рисуване до математика. Единственото, което ѝ остава от този период е очила, които носи заради астигматизъм. Но според лекарката, която я следи астигматизмът не се развива само при недоносени, така че не е задължително да се свърза точно с това. Твоето дете стартира с доста по-добри показатели, ако мога така да се изразя, така че до седмица-две ще се приберете вкъщи и там ще ви е по-спокойно. Изберете си стабилен лекар-неонатолог, който да следи бебчо след изписването от болницата превантивно поне до края на 1вата година, когато вече нещата се успокояват и се знае дали ще има някакви последици. Но аз съм оптимист и смятам, че няма да има нищо като последици, защото само теглото е ниско, но степента на зрялост на органите в 37 гс трябва да е достигната. И все пак аз бях на принципа "страх лозе пази" и всичко, което ми беше препоръчано като изследвания и упражнения си го правехме, че даже и отгоре, за да не се обвинявам някога, че точно това е могло да предотврати нещо си. Успех и ще чакаме добрите новини.

NikDi, аз съм от тези, които напълно разбират притесненията ти, защото нашата голяма дъщеря се роди със съвсем лека интраутеринна хипотрофия (2,450/44 см. в 38 г.с.) и аз се скъсах от рев и тревоги (че била малка, че сигурно ме лъжат, че нищо ѝ няма и пр.), докато 7 години по-късно, при раждането на сина ни, който се роди в 27 г.с.+6 дни, една сълза не пророних даже, само ужасно му се радвах и вярвах, че всичко ще е наред. Между двамата имам и още една дъщеричка, която се роди в 37 г.с. с нормално тегло, но пък нея едва я задържах до 9 месец, та моите бременности все нещо не са наред.

Въпреки че и на двамата нищо им няма в крайна сметка, според мен тази моя нервност и несигурност не може да не се е отразила негативно на девойчето (и на отношенията ни в крайна сметка). Докато не се успокоих аз (някъде към края на първия месец), не се успокои и тя и беше все нервно и ревливо бебе, което висеше нон-стоп на цица и не ми даваше да дишам.

По същество, много зависи какви са били причините за хипотрофията. При мен (и при Калина) такива не се установиха. Детето беше здраво и напълно развито, просто се роди по-слабичко. Не е била в кувьоз, нито на термо легло, а просто беше завита с китениче, докато другите бебчета бяха с обикновени одеалца, а освен това ѝ беше проведен курс за разреждане на кръвта с хепарин, след което на 5-я ден ми я дадоха да я закърмя. Питах ги има ли ѝ нещо, казваха, не, нищо ѝ няма. Аз обаче не вярвах, смятах, че ме лъжат и точно както теб се страхувах да не излезе някоя бомба със закъснител, но не. Така че, вярвай на лекарите, защото обикновено хипотрофичните деца, родени на термин, нямат проблеми и се развиват добре.

И още нещо, кувьозът е за поддържане на нормална телесна температура, което при по-дребните бебчета се оказва проблем. Наш Нико, който се роди в 27+6 дни, 1,250 кг., напусна този „луксозен апартамент“ и се настани на термолегло, когато стана 1,700-1,800 кг. около месец по-късно. Изписаха го при тегло 2,200 кг. 45 дни след раждането.

При Калина, която се роди в Шейново, правилата бяха изписване след като стане 2,500 кг. Това се случи след 7 дни престой и тя тогава достигна 2,530 кг. Ако не беше хипотрофична, щяха да ни изпишат след 5 дни (заради секцио). Както виждаш, разликата е минимална.

Някога много исках да я разкарвам по лекари и да ѝ правя изследвания заради хипотрофията, но различни лекари, вкл. и неонатолози (наши близки) рекоха „не“. И добре че ги послушах, защото това разкарване е доста уморително и безсмислено, ако няма изразен проблем или предразположеност (при хипотрофичните бебета, не говоря за недоносените, макар че хипотрофията при доносени се вписва в епикризата като недоносеност I или II степен).

Така че, пожелавам ти повечко вяра и бъдете здрави!

Благодаря ви! Мъника изглежда по-смежа днес, даже се усмихва и прави муцки също като сестра си, която е с година и 4 дни по-голяма. Тя също се роди малка 2480, 48 см в 38 седмица но напълно доносена. Изписаха ни на 6 ден и то заради мен. Затова се надявам, че няма да ни държат до 2.5 кг а до към 2, 2.2 кг примерно. Хранят я доста пестеливо едвам по 30мл на хранене и то след врява от моя страна и аз като съм там й давам по 40мл понеже е гладница. Но не ме остават за дълго и с това хранене по час тя все реве преди или след хранене от глад. Поне аз като съм там е така...нямам търпение да я извадят от кувьоза и да ни сложат в кенгуру стая и да си храня на поискване поне имам кърма. Дано захапе...
Някоя знае ли или помни ли за тегло от 1760 гр дали това количество от 30мл е ок. На мен ми се струва край малко...

Здравей ,NikDi.
Малкият ми се роди недоносен в 32 г.с. Роди се 2460гр .почти като доносените ,но с тази разлика ,че ние очаквахме гигански плод поне 4-5 кг ако беше на термин .Имаше признаци на недоносеност.
Първия ден даваха по 5 мл ,втория 10 мл, третият по 20 мл ,четвъртият и петият ден по 30 мл .Дозата се определяше от педиатъра за съответния ден .След две седмици успя да захапе и се кърмехме успешно ,но беше трудно .Той нямаше сили и заспиваше преди да се е нахранил ,защото имаше и тежка жълтеница продължила 45 дена .Имах ел.помпа и на едната гърда слагах малкия на другата помпата .Така се научихме да се кърмим .Каквото изпомпвах му го давах .Като позакрепна спря да иска от шишето и продължихме без помпата .

#Мяуче. При мен има няколко фактора за да се стигне до тук, но нищо конктретно. Още не съм видяла хистологията на плацентана само знам, че е била много малка и е тежала 250гр. Малката изостана дръстъчно последните две седмици. Тогава буквално е спряла да расте даже намалила тегло. Тази бременност ми е втора, три месеца след предната. Една година преди това махнах голяма миома чрез лапаро. Три години подред матката ми е оперирана с други думи. Миомата и старите цикатрикси са единия фактор. Около последния е имало изтъняване на матката. Но пък всички прегледи бяха ок. Покрай другото бебе не усетих бременността и нямах оплаквания освен по-чести контракции последния месец. Качих 20кг имах огромен корем и всички чакахме голямо бебе. До двете седмици преди раждането, когато нещо е станало. Държаха ме един ден на системи и на другата сутрин ми изтекоха водите... още не съм ходила на контролен преглед.
От една страна добре че е станало така, защото малката сигурно се е мъчила в мен. Дано е здрава и расте заедно с другите бебчета.

Знам ,че звучи банално ,но се успокои .Нещата с твоето бебче са много хубави .Не е на командно дишане ,не го хранят със сонда ,не е критично недоносено.Ще нададе на килограни и ще си го гушкаш .
Скорошно изписване ви пожелавам.

NikDi, очевидно при теб има все пак някакво медицинско обяснение. Аз си оставам в неведение за себе си, защото никога не съм имала гинекологични проблеми, нито пък по време на бременностите съм страдала от инфекции, гъбички, високо кръвно, висока кръвна захар и пр. Единственият ми проблем са постоянните контракции през втората и третата бременност, които никой не може да каже защо се получават. Та такива ми ти раЛти.

Дадох пример с бебетата, които аз съм родила, именно за да докажа, че често пъти притесненията са напълно  ирационални. Майката може да се притеснява, не защото има основание, а просто поради неопитност, или поради състояние на духа.

Лично аз определено имах много повече основания да се притеснявам след внезапното преждевременно раждане на сина ни, който се роди в 27 г.с.+6 дни, без каквато и да било кортикостероидна подготовка, вследствие на което първоначално беше на апаратна вентилация (само 4 дни, слава Богу!) и венозно хранене, на 5-я ден премина към парентерално хранене (със сонда) и повече от месец се хранеше по този начин, след което една-две седмици с биберон и после направо на гърда.

И въпреки това, аз се притеснявах за голямата ужасно много, а не се притеснявах за него, не защото ми е било все едно, а защото вярвах, че всичко ще бъде наред. Четири години по-късно, мога да потвърдя, че наистина е така, но всеки етап от неговото порастване дотук беше етап на въпроси и несигурност (никога притеснения обаче).

По принцип се счита, че най-опасно и вредно за недоносените бебета е въздействието на кислорода, който се подава при апаратна вентилация. Там и най-малкото отклонение може да се окаже фатално за недоразвитото мозъче и да доведе до дисфункция и пр. Това важи дори за бебета, които не са имали вътреутробни увреждания (различни от хипотрофията). Затова колкото по-кратко е това животоспасяващо иначе лечение, толкова по-големи се считат шансовете детето да няма мозъчни увреждания.

Даже бих добавила и престоят в домовете или болницата - колкото по-кратък е, толкова по-добре за бебето. Сърцето ми се къса да не мога да я подържа вече три седмици. А заради това че няма термолегло в дома в Плевен е в кувьоз. Все още няма 2 кг, 1920 беше днес но смятам да си я прибера в събота на моя отговорност. Тя толкова добре се храни, че съм сигурна че ще засуче. Но и днес отказаха да ми я дадат поне за малко. Под 2 кг не засуквали.... всички бебета ги слагат в една група и не глезат индивидуалното поведение и нужди.

Не знам, според вас ще сгреша ли ако я взема след два дни?

Аз не бих рискувала. Дано вс е наред, но за да държат бебето, има причина. На моята дъщеря даваха добавка в млякото, за да наддава по-бързо. Можеш да даваш и ти, ако е разрешено.
Иначе, другото бебе, с което бяха заедно, не го пускаха, защото няколко дни преди да го изпишат установиха сънна апнея. Та, не го пиша, за да те плаша, а само за да обмислиш мн добре подобно решение. Успех!

И аз не бих рискувала. Иначе да, определено е мъчително да не можеш да си гушнеш бебето. Предполагам, че съвсем, съвсем скоро ще можеш обаче. Ако успееш да изтърпиш, ще си доволна и по-спокойна после.

Аз съжалявам, че не си взех детето по-рано на своя отговорност. Бях уверена, че ще се справя, но мъжът ми не ме подкрепи. В болницата (въпреки че бях с нея) дъщеря ми не се хранеше, беше апатична и сякаш без воля за живот. И всичко това се промени още същия ден щом се прибрахме. Това дете живна, отвори очички, започна да пие от шишето, дори засука. Аз също изведнъж се успокоих - всички страхове, които ме тресяха около преждевременното раждане, изведнъж се изпариха.
Детето ти е доносено, не е било на командно дишане, така че е некоректно да те плашат с апнея. Между другото дъщеря ми правеше апнеични паузи в болницата, но не и когато си я прибрахме. Правеше ги когато за дълго я оставяха сама.

Абе, не знам ... Моята най-малка също уж доносена, родена 2200 в 36 г.с. беше само 8 дни в болницата, от които 3 на палатка, после ми я дадоха и ме паникьоса с апнея и си я взеха в стаята на акушерките ... Изкара още 1 ден на палатка и после нямаше проблеми ...
По казуса, аз лично не бих взела детенце, докато не кажат лекарите ... Все си мисля, че трябва да им имаме малко повече доверие ...

Не искам никого да плаша с апнеята и не това беше целта на поста. Тук вс сме били на 1 хал, така че, мисля разбирам емоциите на момичето. Но нека
не забравяме и че не сме лекари .

За мен (като типична везна) истината винаги е по средата.

От една страна, при недоносените бебета нещата са щекотливи и трябва да работим съвместно с лекарите, защото състоянието на някои бебета наистина налага стриктен болничен контрол в началото. От друга страна, да работим съвместно означава и двете страни да бъдат активни и да се търси най-доброто за бебето, но и за майката, решение, защото в първите дни след раждането (още повече раждане, случило се в някоя си г.с., преди пълна зрялост на бебето) майката и бебето са едно цяло. Е, те това нещо българските лекари не го разбират, или се правят, че не го разбират, а и със сигурност няма условия да се осъществи необходимия контакт. Майките страдат от раздялата, а 100% и бебетата също.

Къде е „здравословният“ баланс? В някои (по-малко или повече „бели“) държави са го открили (с кенгурова грижа, участие на родителите в грижите за бебето всеки ден и пр.) И у нас все повече човечността и разбирането започват да намират място в неонатологиите. Но предимно в София, и то най-вече в МД и в Токуда.

Ако не друго, поне се радваме вече на минимален престой на бебетата в болница. Например нашият Николчо трябваше да престои поне 2 месеца, а той според развитието си, стоя само 45 дена. Да, доста са, но истината е в сравнението. На мен ми се сториха малко, защото очаквах много по-продължително да е лечението му. Изписаха го с тегло 2,200 кг., а не чакаха да стане 2,500, както в доста болници в други градове (а и в Шейново, така направиха с Калина, но при нея наддаването до 2,500 отне 7 дни). Такова изписване, дори според неговия ОПЛ, беше доста смело. Бебе с тегло 2,100-2,200 е едно наистина доста малко бебе и ако човек не е подготвен за очакващото го, ще види бая зор. Но това е минималното тегло, при което можем да сме сигурни, че терморегулацията е ок и може да си гледаме бебето вкъщи.

Горното обаче се отнася за недоносени с тежки проблеми, а не за доносено, макар и хипотрофично бебе. Да, действително повечето хипотрофчета се раждат с някаква степен на асфиксия, включително и нашата Калина, но тя бързо се преодолява. Истина е също така, че бебетата, родени с асфиксия, имат предразположеност към белодробни проблеми, но тя, ако изобщо се прояви, се проявява по-късно, след първата-втората година и т.н. и също се преодолява със съответното лечение, за което няма да навлизам в подробности, защото темата не е за тук.