Коя беше причината/причините вашето бебче да се появи по-рано?

И при мен така. Изкарах супер лека и безпроблемна бременност и както си спях една нощ просто ми изтекоха водите.

Инфекция - изкарала съм грип и ме ударило в плацентата - чиста гной. Как оцеля - да ми е жив и здрав голям живак е. 28 седмица, но по мои сметки бях в 27.ма

При мен проблема е, че съм с двурога матка, силно раздвоена почти две и за бебо нямаше повече място. Родих в 32 г.с. след като сутринта в5ч. ми изтекоха водите и отидох със серклаж да раждам, обезумяла от ужас, че е твърде рано. Знаех, че бебето е около 2кг, защото 3 дни преди това го гледахме на видеозон. Първото износих нормално, второто не успях, слава богу всичко после се разви добре и след месец и половина си взехме бебо, но никого няма да забравя това раждане и ежедневния ужас, като звънях в Плевен да проверявам как се развиват нещата с детето ми.

Аз лично съм била родена седмаче.Майка ми е била бременна с близнаци, но ражда преждевременно заради миома на матката. Другият близнак, пак момиченце, умира четири часа след раждането. Била съм се родила 800 грама и са ме държали в кувиоз 2 месеца. Тъй, че лично съм го изживявала, знам какво е да си различен, била съм болно дете, майка ми е вземала болнични всеки месец. Но това в никакъв случай не ми е пречело да имам радостно детство. Всеки ми е казвал, че при тези обстоятелства съм голяма късметлийка, пожелавам същото и на вашите дечица. Да са ви живи и здрави и да успеят в живота!

  АМИ     АЗ   РОДИХ   34  СЕДМИЦА    ЗАРАДИ   ВИСОКО   КРЪВНО,ПРЕЕКЛАМПСИЯ

С първата ми дъщеря така и не стана ясно защо родих по-рано. Лично за мен беше лекарска грешка. Отидох в болница с 3см. разкритие и слаби контракции и вместо да ми сложат система за задържане те ми боднаха окситоцина и се почна 12 часа мъки за някакво разкритие накрая родих с 7-см. такова. Но това беше преди цели 12 години и половина
С Веси имах проблем още от 2 месец. Имах диагноза - единия яйчник поликистозен другия със запушена тръба, нередовна менструация от сорта веднъж на 3 месеца и още куп други диагнози. Но по неведоми пътища забременях. Даже се оказа два плода но единия се отлепи много рано и падана с което предизвика отлепване на плацентата и на другия. Останалия плод беше много ниско - Плацента плеврия тоталис /май така се пише/ имах и кървене постоянно от 4 месец с много силни контракции, два пъти по 10 дена лежах в болница и накрая когато все пак бях устискала доста отидох с контракции в болницата да ми боднат една системка просто за задържане,далеч бях от мисълта,че могат да ме задържат много. Въпрсът беше на часове за да ми бият нужното за разгъване на дробчетата на бебето. Проблема беше, че не си носих никакъв документ с мен /доктора ми го нямаше пък и аз не отивах да раждам, стигаше един видеозон да видят, че е малко бебето/ и в момента в който казах кога ми е била последната менструация настъпи ада. По последна менструация термина ми беше 9.01.2006, но иначе реалният беше някъде след 27.01.2006. Акушерката която ме прие се панира да не родя в приемната качи ме в пред родилното и там ми спукаха водите без дори да ме слушат какво им обяснявам. И така за 15 минути от влизането през входа на болницата се появи Веселина. Доктора който я изражда възкликна - я ама то наистина малко бебето. Е щях да го удуша, аз само това им казвах през цялото време, но кой да ме слуша мислеха просто, че съм изфирясала. Дано да има следващ път тогава съм се зарекла от 6-месец лягам и няма да мърдам, шавам и т.н. докато най-сетне не си родя едно голямо бебе над което да не треперя поне за килата и т.н.

Аз родих в 32 седмица заради прееклампсия. Приеха ме в патологиятана Втора градска с диагноза от гинеколожката ми пиелонефрит :shock. При прегледа за приемането се оказа, че кръвното ми е 180/120 - аз нищо не усещах. А и като разгледаха предишните ми изследвания се оказа, че поне от три месеца съм изхвърляла белтък, а и краката ми бяха отекли като на слоница. В резултат на всичко и плацентата ми е била изтъняла. Към всички тия неща да добавим висок диоптър късогледство, хипотиреоидизъм и спина бифида при мен. На следващия ден започнаха да губят тоновете на бебока и ... появи се Ангелина. Благодаря на лекарите във Втора градска и на Бог! Сега, да чукна на дърво, Ани е едно много здраво и много подвижно бебе. Може би затова неможе да върже мръвка - при последната консултация беше 6,900 и 68 см.

Вики се роди в началото на 32-33 седмица. Причината е, че сутринта на 17.11.2006 се оказа, че съм с 8см разкритие. Ето и малко  предистория накратко:
На 2.08.2006 влязох в болница заради контракции, скъсяване на шийката на матката и леко кръвване (контракциите не ги усещах - отидох при гинеколожката ми заради кръвването, а и заради това, че няколко дни преди това ми стана лошо и за кратко имах странно усещане за тежест - все едно бебока се опитва да излезе, с една дума слаби напъни). След излизането ми от болницата трябваше предимно да лежа (и да си пия редовно лекарствата - магнерич и нош-па). На един от прегледите към края на 5-я месец се оказа, че съм и с 1см разкритие. Започнах да пия и гинипрал за предотвратяване на преждевременно раждане. Почти не мърдах от леглото - много се пазих, но... На 17.11 през се събудих както обикновено към 4ч - за WC, но като си легнах нещо не можех да заспя - от време на време усещах нещо странно ниско в дясно - все едно бебока ме бута (той си беше заел поза с главата надолу отдавна). И докато се чудех боли ли ме слабо, не ме ли боли, забелязах, че тези усещания са ритмични и периода се скъсява. Съответно като ме прегледаха се оказах с 8см разкритие и контракции, които не усещах (гиниколожката ми каза, че по всяка вероятност прага ми на усещане на болка е много висок и затова не съм усетила кога съм направила такова разкритие). В АГ казаха, че няма шанс да се задържи (макар гинеколожката ми да каза, че може да се опита) и до 2 часа ще съм родила. Спукаха ми мехура и наистина родих много бързо.

Голямата ми щерка се роди 2 седмици преди термина с планувано секцио - доктора каза че няма да порасне повече тъй като бях с високо кръвно.Тя се роди 2 кг,малката пък тръгна да излиза цял месец по-рано,но се роди цели 2 кг и 700 г.И да си кажа честно с малката съм имала мн повече проблеми отколкото с каката.

Същата диагноза плацента превия тотал .При мен я откриха в 5 месец и бях предупредена да не правя нищо ,само лежах .Без болки и други симптоми една нощ се събудих плуваща в кръв.От там право в Тина Киркова. До сутринта там на системи докато не дойде някакъв шеф и каза ,че при моя случай само в Майчин дом  има  шанс за мен и детето, и че колегите му още през ноща е трябвало да ме транспортират до там.Закараха ме с линейка до Майчин дом и там лежах в предродилна зала,като ми казаха че ще бъда там докато издържа.Издържах 4 дена и на петия сутринта получих третия силен кръвоизлив и ме оперираха веднага.Синът ми се роди 1750кг. и 41 см в 32 г.с. точно 2 месеца преди термина който беше на 14.09. На мен са ми направени 2 животоспасяващи операции и след 8 часа се събудих.Сега и двамата сме добре След 2 дена малкия става на 2 годинки.

При мен имаше две причини за преждевременното раждане.
Едната е че имам близнаци а другата е че плацентата на едното бебе беше отлепена

Плацента превия тоталис и спукан околоплоден мехур/35 г.с./

Е и аз със тежка форма на прееклампсия, след престой от един месец в Шейново , решиха да предизвикат раждане и родих в 36г. със секцио след което в следствие на прееклампсията направих един гърч, а детето изпадна в безсъзнание три часа след раждането с белодробен кръвоизлив, високо кръвно налягане и куп други неща, но след един месец се подобрихме и сега е добре само имаме астмаи следи по тялото от обожданията които са и правили в Педиатрията. Тук е мястото да спомена, че живота на детето си дължа на д-р Ралица Георгиева, наистина голям специалист и най-вече човек.

И при мен е същият проблем. Изтекоха ми водите в 35 г.с. и тъй като малката беше седалищно ми направиха секцио по спешност. Роди се 2 кг и 45 см

Да мина на отчет и аз!    Супер лека бременост и по думите на лекарката многоо голямо бебе!  После на един видеозон се оказа че не е много голямо, а е в нормите а тя се била заблудила, защото плацентата била много високо разположена! Седица и нещо преди 7-ми месец получавам течение, за което всички ми обясняват, че е абсолютно нормално!  Минаха 2 дни и реших все пак да отида да ме види докторката  та да си каже и тя мнението... Отидох в петък! Тя ме качи на магарето, за да ме прегледа........ Каза ми че всичко е нормално! Ама за всеки случай реши да ми изпише и Полижинакс......през ден по едно... Плаках цял ден и цяла нощ!  Не исках да ги започвам........ Но нали тя е ЛЕКАР и знае повече! Примирих се!  В неделя чак сложих едно! Във вторник пак...., а в четвъртък се събудих в 5ч сутринта от болки в корема! Става много твърд и виждах положението на бебо....Въртях се до 6 часа и се усетих да гледам часовника! Боже бяха през 10 мин за около 1-2 мин............... Сестра ми ме закара при Нея! ТЯ пак ме качи на магарето и .............. изпусна си уреда! 3см. разкритие!!! Прати ме по спешност в Шейново! Обилно кървене и контракции на 5мин.. Там ме взеха за задържане! Цял ден ми вливаха системи за успокояване на матката! Поне 3 банки! Нямаше ефект! В 20ч. все още имах страхотни болки, цялото легло беше в кръв! Изхабих 2 пакета превръзки... Към 21ч ме качиха пак на магарето.........пълно разкритие...........  По спешност в родилно да ми спукат водите... На третия напън родих! Първи ден на 7-ми месец, 28гс, 900гр, СИН! Нямам желание да опиша последвалия кошмар, но исках да споделя че на епикризата пише:"ОТЛЕПЕНА ПЛАЦЕНТА" причини "НИСКОПРИКРЕПЕНА!"............    Ей това, ако не е безумие.....  Вие си правете изводите коя е причината!  Само ако я мерна някъде............