За бабите и исканата или не помощ след раждането ...

Публикувана: 10 юли 2007, 12:10 ч.
Последно мнение: 12 юли 2007, 14:34 ч.

4 072
58

# 45 12 юли 2007, 10:04 ч.

Цитат на: Ulia в чт, 12 юли 2007, 10:02

Може и да прозвучи грозно, но след това,което изживях аз съм абсолютно против 'натрапената' и 'нежелана' помощ.Помощта е тогава,когато сме я потърсили и помолили за нея и то за конкретно нещо, а не за това за което бабата сама прецени,че ще е полезна.

Виж целия пост

Nevada

# 46 12 юли 2007, 10:15 ч.

Цитат на: larado в вт, 10 юли 2007, 20:31

Цитат на: Nevada в вт, 10 юли 2007, 20:28

Ами, честно казано, първите 6 месеца не ми е и трябвала помощ: бебето си лежи кротко, яденето му осигурено, пералната му пере дрехите - два гоблена уших, докато почна да пълзи.

Завиждам ти, моята кака първите три месеца не спря да реве от колики. Аз и кенгурото бяхме едно цяло, а готвенето и простирането истинска акробатична атракция.

Да, така беше и при сестра ми... И нейната хубавица щом си отвореше очите, си отваряше и устата... Колко рев изрева това бебе, че и майка му покрай него... Да, това наистина е един от случаите, когато имаш нужда от заместник от време на време...

Виж целия пост

nadin_06

# 47 12 юли 2007, 10:20 ч.

Аз сама си приготвих и изчистих всичко предварително, а и след това сама се справях. Не че не са ми предлагали помощ, просто аз не искам някой да ми стои на главата и да ми вдига нервите, а и да ми дават съвети които не искам. Ако нещо не ми е ясно, естествено аз ще се обадя.
Постоянно ми се обаждат да ме питат нямам ли нужда от помощ. Даже напоследък ни питат: "Ако искате да отидете някъде (примерно на плаж), доведете Крис да го гледаме и си починете малко". Или пък: "Дайте детето да спи при нас, вие да може да се наспите както трябва". Е, не благодаря! Веднъж се случи и аз не мигнах изобщо цялата нощ. Като поотрасне малко ще го гледат. Аз за какво съм в майчински - някой друг ли да ми гледа детето?

Виж целия пост

Ника

# 48 12 юли 2007, 10:22 ч.

Аз бях сама два месеца преди да родя и месец след като родих.През това време помоща на майка ми беше неоценима-готвеше ми и всеки ден ми носеше.С всичко друго се справях сама,не ми се е натрапвала или досаждала.Родителите ми живеят съвсем близо и идват само да се порадват на внука си,нямам нужда от помощ.Със свекървата нещата седят различно /естествено Mr. Green

/.Беше дошла у нас ден преди изписването и остана още два дни.Буквално ми съдра нервите!Толкова глупави съвети и суеверия изслушах,че нямах търпение да си иде и не го криех.Ще дам само малък пример-аз в следродилна депресия,плача почти денонощно,имам проблем с кърменето,бебето реве почти постоянно.И на цялата тази идилия тя започва да ме критикува защо сме обзавели апартамента си така,при положение,че не е помогнала с нищо за въпросното обзавеждане! Twisted Evil

Живот и здраве ако имаме второ дете-идване само за няколко часа на изписването и довиждане!

Виж целия пост

blabla

# 49 12 юли 2007, 10:37 ч.

Да си призная:Да,помогнаха ми!По-точно САМО майка ми се сети да помогне.Тъй като ме приеха по-рано в болница жената изчисти,подреди,приготви за бебчо.След изписването ни седя 3 дни.Тя е млада баба (47г) и трябваше да се върне на работа,а пък и на мен ми дойдоха в повече тия 3 дни. Crazy

От там нататък само аз и таткото сме се справяли с всичко.Хубавото е че тя дойде в началото защото аз не можех още да ходя и вдигам тежко.Докато свеки не се и сети даже да дойде или да прати нещо по сина си за детето,да попита как се справяме….така че двете крайности…Но пък ако беше дошла… #Cussing out

Лошото че да не се сетят изобщо е обидно,но важното е че ти и таткото сте се справили сами и сте оправни хора! bouquet

Виж целия пост

Blondi

# 50 12 юли 2007, 10:38 ч.

Ех, съжалявам, че при теб са в крайностите. Нищо, да ти кажа по-добре, иначе ще се изнервиш най-вероятно. При нас, знаеш, и да искаха, нямаше как, свеки предложи да дойде, но аз категорично отказах, оправихме се. Най ми тежеше недоспиването, а който и да беше дошъл да помага, нямаше как да кърми вместо мен, така че... Rolling Eyes

Предпочитам сами да сме си Simple Smile

Иначе и майка ми и свеки, мога да кажа, че са доста умерени, като сме си тук помагат много, но ме слушат и не досаждат, съобразяват се с моите разбирания и изисквания за отглеждане и хранене, не се бъркат и не коментират, ако не са съгласни. Не мога да се оплача.

Виж целия пост

*Noel*

# 51 12 юли 2007, 10:43 ч.

В началото всички искаха да помагат, а бебето спеше и го кърмех, друго нищо. Помощта им се изразяваше да ми се мотаят из краката, щото идвали да помагат с бебето, другото - домакинска работа, пране , гладене, чистене са си мои задължения. Сега, когато наистина имам нужда от помощ, защото Мона вече ходи и прави бели, а и аз работя, никакви ги няма - работят,, заети са , не могат. Rolling Eyes

Амън.

Виж целия пост

titini

# 52 12 юли 2007, 10:46 ч.

Моята свекърва прозорците си не е измила още и цялата къща все едно е в ремонт,а аз може всеки момент да родя.Много много не я вълнува че бебе ще влиза в тази къща или че трябва да се почисти,а аз например немога да се справя с всичко.Виж за пред хората се тупаме в гърдите че внуче чакаме.
Как при тази немърливост ми кажете после да й позволя да ми гледа детето или да ми помага.Та тя чиниите си не мие както трябва!
Надявам се майка ми да ми помогне доколкото ще е възможно,че тя като идва в къщи физиономии се правят и от там нататък сами ще се справяме!

Знам че ще е доста тежко,но няма да сме първите нито последните!

Виж целия пост

koteto_

# 53 12 юли 2007, 11:33 ч.

Да си кажа честно наистина имах нужда от помощ след раждането, поне докато бебето не направи 15 дни smile3518

- чувствах се уморена и недоспала, но мислех че след като съпруга ми си вземе отпуска ще ми е добре. Обаче свекърва ми реши че непременно трябва да ми помогне smile3511

и си взе 10 дни отпуск- добре обаче бих предпочела да ме бе попитала въпреки че и без да ме пита й казах, че нямам нужда от помощ - или по точно бих предпочела майка ми да ми помага(е това последното не й го казах за да не я обидя), а тя каза (свекърва ми де) "Какво ще кажат хората- гледай снаха й роди а тя дори не иска да й помогне" smile3512

и така обаче нали живеем у тях нямаще какво да направя, но докато изтече отпуската на свекърва ми аз вече бях толкова изнервена че май завинаги ни се разрушиха прекрасните взаимоотношения от преди раждането smile3516

Виж целия пост

Ulia

Потребител

# 54 12 юли 2007, 13:43 ч.

Цитат на: koteto_24 в чт, 12 юли 2007, 11:33

докато изтече отпуската на свекърва ми аз вече бях толкова изнервена че май завинаги ни се разрушиха прекрасните взаимоотношения от преди раждането smile3516

При нас точно така се получи.

Виж целия пост

daizy

# 55 12 юли 2007, 14:13 ч.

Първият месец майка ми много помагаше - готвеше, чистеше, гладеше, грижата за бебето си беше изцяло моя. Постепенно почна да идва все по-рядко и сега се виждаме веднъж седмично да се порадва на детето. Свекърва ми е идвала един-два пъти в началото и толкоз. Предлагала е, но аз не приемах. И мойто беше от тези дето до 3 месец нон-стоп ревяха, тежичко беше, но и това мина.

Виж целия пост

hedra

# 56 12 юли 2007, 14:31 ч.

Цитат на: Шани в вт, 10 юли 2007, 14:49

помощ или не, все от нашите.
А с тях комуникацията е лесна и блестяща. Каквото искам/е, това става Peace

Перфектни

Съвсем същото - и даже мъжа ми е на това мнение Mr. Green

Майка ми идваше вкъщи първите 3-4 седмици след раждането, готвеше, оправяше, миеше чинии - цялата домакинска работа беше на нея и на съпруга ми на ръцете. С бебето никога не ми се е бъркала и не е давала мнение, стриктно изпълняваше каквото й кажа и винаги съм била много спокойна да й оставя дете(деца) за гледане. Но и двамата ми родители са луди по дечурлига и си умират да се занимават с тях, дори когато са болни и кисели. Родителите на мъжа ми са в другата крайност - обичат си внуците, но да не са им на главата, натоварват ги, не могат да търчат след тях и т.н. И след катастрофалния ни опит с гледането на баткото, когато живеехме заедно, с дребната изобщо не сме си правили илюзии и опити, нито сме очаквали нещо, така че всичко е мирно и кротко, без излъгани очаквания.

Виж целия пост

Pipinka

# 57 12 юли 2007, 14:33 ч.

Свекърва ми още като забременях не спираше да говори колко ще помага Confused

Разбира се , после не и видях очите ... Не знам за добро или за лошо , ама понякога ми се ревеше като гледах купчината дрехи за гладене , която е стигнала до тавана Sick

Майка ми - същата работа , че и по - зле ... Но тя поне нищо не говореше и не обещаваше ...

Аз не съм искала непрекъсната помощ , но поне да се сетят да попитат ...
Мъжът ми си беше взел отпуска 20 дни , но после се върна на работа , а на всичкото отгоре и тогава правехме новият апартамент и се прибираше като умрял Sad

Навсякъде съм била с малкият ... Не е имало на кой 10 мин. да го оставя ,1 за да отида до магазина примерно .
За сведение - майка ми живее в съседен вход , а свеки също на една ръка разстояние Thinking

Като гледах разни мои приятелки как им помагат майките и направо им завиждах понякога Embarassed

Виж целия пост

_venera

# 58 12 юли 2007, 14:34 ч.

На мен ми помагаше преди всичко майка. Правеше всичко, ами то аз бях срашно изморена и недоспала в началото. И спомням си мечтаех да поспя поне 3 часа. Бебчо си беше доста ревлив и злояд. Та трябваше и по-често да го кърмя, че не наддаваше на тегло. Абеее трудно си беше. Благодарна съм на майка ми!
Понякога обаче ме дразни с това,че си мисли че без нея сме за никъде.А и постоянно нещо я боли, та затова този път -дай Боже всичко да е наред ще си организирам работата сама и няма много , много да се престаравам. Няма да ангажирам други хора. Смятам да ползвам помощ само ако трябва да излезем някъде, че иначе ще изперкаме съвсем Laughing

.Трябва да се разнообразяваме-полезно е!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Развод и след това

1 561
36

Лични и семейни отношения

Раздяла

5 134
166

Лични и семейни отношения

Аз ли съм прекалено груба или той само на думи иска семейство?

Лични и семейни отношения