След идването на второто дете?

Много съм ви благодарна, момичета!

Наистина картината не е само в розово, но се надявам да се справим с таткото.
Ще разказвам още от сега, за да направя представата по-реална. А след това ще се старая да не я пренебрегвам (това сега е много лесно да се каже).

Истината е, че ако човек знае какво го чака занапред, въобще няма да се захваща (не става дума само за децата), дано да е за добро и да има здраве.

Благодаря ви още веднъж за съветите и за подкрепата!!!

Яна

в никакъв случай не оставяй бебето в нейната стая.

разликата между моите деца е доста по-голяма... дъщеря ми се адаптира, но аз още не съм съвсем. адски ми е трудно да се раздвоя.

Здравей,
И при моите разликата е 2г и 2м. И ние бяхме подготвили големия за бебето, но незнайно защо той очакваше, нещо средно между играчка и приятел  . Беше малко разочарован в първия момент  .
Съгласна съм с това което са ти писали Free Soul и другите. Използвах и "подиграването" на бебето и демонстриране на предпочитание към баткото. Не скачах като попарена при всеки рев на малкия, не правех непрекъснати забележки на големия да говори по-тихо и т.н.
При нас също големия веднага се вбеби  . Искаше шише с биберон, започна да се напишква, поиска залъгалка. По някакво странно стечение на обстоятелствата все му се допишкваше и доакваше докато хранех малкия и др. подобни.
Ние сложихме бебешкото легло от самото начало в детската стая. И за следобедния сън от началото ги слагах заедно. Имахме бейбифон и не съм се притеснявала особено, че са сами. Е ставах да ги нагледам през 10 мин. , но исках и големия и малкия да свикват от самото начало да са заедно. През нощта бебето спеше в спалнята в количката. Събрах ги окончателно, когато малкия започна да не се храни и да спи по цяла нощ, а това беше когато стана някъде на 3, 4 месеца. Бързо свикнаха да не се будят един друг. И да се разплаче бебето баткото се обръщаше на другата страна и толкова. Аз всъщност ставах нощем повече заради Вики, отколкото заради Дани. Той от бебе си се будеше по 100 пъти, но и бебето бързо свикна да спи на шум и не се будеше.
Успех, ще се справиш ... нямаш избор  .

това, което описвате, ме накара да се чувствам неуверена 
чувствам, че ще ми е много трудно...

хахха спокойнооооо. няма нищо лесно на тоя свят... ще се справиш.

И аз така се почувствах.

Повечето съвети са да оставиш бебето при вас, за да не пречи на каката...
Моите са с разлика 3г4м. Малката никога не е спала при нас. Каката беше горда, че съм я оставила да "пази" бебето. Истината е, че Васи беше много кротичка - не се будеше нощем, хранех я полузаспала в часовете за хранене. Сутрин се будеха едновременно - едната за мляко, другата - за детската градина. Знам, че е рядкост това, но те действително не си пречеха. Каката се чувстваше съпричастна с бебето, живееше от първия ден с него...Не беше никак трудно да се привърже и да я обича.

не се тревожи толкова много, бързо ще разберете кой е най-удачният вариант за вас. моите деца в началото не спяха заедно, но вече са в една стая и по-скоро каката буди бебето, от колкото то нея, особено през деня, когато то спи, а на нея й се играе и е трдуно да не вдига много шум.
а как спасихме бебето в началото от прекомерна радост и "грижи" - веднага с прибирането от болницата й подарихме кукла бебе с памперси, дрешки, количка, биберони и т.н. така и мама си имаше бебе и Ники си имаше бебе и всеки си се грижеше за собственото бебе да видите каква картинка сме като седнем заедно да си кърмим бебетата

Разликата на моите е по-голяма - точно пет години. Направихме една предварителна подготовка на тема "Колко е готино да си батко" и "Колко забавно е да си имаш бебе". Самуил е много доволен, че си има братче (нали той си го поръча, че и името му той избра).
Бебето спи при нас, защото се буди в пет сутринта. Не плаче, а мляска. Ако съм в друга стая, няма да го чуя, докато не изреве със страшен глас. 
За това, че Самуил може да нарани бебето не се тревожа, той по принцип е много внимателен. Но пък е доста енергичен, така че имам едно наум бебето да е извън бойния обсег.
Ревност не съм усетила. И аз спазвам хитрината "ние, големите" и "онзи, малкият и смешен бебок". Постарали сме се животът на Самуил да не се променя заради бебето.
Всичко става естествено и лесно, някак между другото.

Да, така е. Само след няколко дни вкъщи, бебето вече си беше заело мястото - в креватчето и в сърцата - сякаш винаги е била там

ами моя син не е поспалив, трудно заспива, реве като дзвер като се събуди към 6... не мога да причиня на Тедата това... с нетърпение чакам момента, в който ще спи като хората (ако въобще дойде този момент де), че да ги събера в една стая...

Излишно е да се  притесняваш толкова.Нещата ще се наредят някак естествено и от само себе си.Е ,не съвсем без малко усилия от ваша страна ,де.
Дъщеря ми навършваше две години когато се роди малкият.Всъщност на рожденият й ден аз й направих подарък-братче. Предварително й бях  говорила и обяснявала какво ще се случи в семейството-че ще имаме бебе, че ще го обичаме всички ,ще го гледаме ,че тя ще ми помага да го храним и т.н.Докато говорех, тя ме гледаше неразбиращо и аз почти се бях отчаяла, че нищо не схваща.Когато се върнахме в къщи с дребосъка просто изпадах в ужас ,че ще започне да ревнува и очаквах какво ли не.Нищо подобно не се случи!По цял ден го обикаляше и притичваше около него.Само се чудеше как да покаже, че е голяма-бягаше ,носеше биберон, вода, памперс... Много страдаше когато се разплаче бебето и все питаше защо плаче; ходеше да го гали и да му говори, за да спре.И интересното е, че той спираше.Не даваше на никой да го пипа-само аз и баща й можехме да го гушкаме.На всички, от вратата  гордо заявяваше, че  имаме бебе и само мама и тате могат да го вземат и да го хранят.
Ревност  не е имало.Стараех се да й обръщам достатъчно внимание и да не променям драстично режима и ритъмът й на живот.
По въпроса за спането не знам какво да кажа, защото когато се роди синът ми спяхме всички в една стая.Децата си лягаха заедно и каката разказваше приказки на бебето. Среднощното будене на бебето сякаш не я притесняваше.Той почти не спеше по цяла вечер ,но това не й пречеше, ама никак.
Не  е лесно да се справите двамата с таткото, но не е и невъзможно.Всичко зависи изцяло от вас.

А аз донякъде съм благодарна, че сме си гледали децата сам сами. Така се научихме, че четиримата сме едно цяло.
Изобщо, от всяка ситуация могат да се извлекат положителни емоции. Ако подходиш позитивно, всичко ще се нареди. Не се притеснявай, не се преуморявай в началото, стараейки се да лавираш между голямото дете, бебето, таткото и домакинската работа.

Също ще споделя своя опит. Големият ми син беше на 6 г., когато се роди братчето му. Също предварително знаеше какво е това бебе, как следва да бъде обслужвано от мама. Баткото си има своя стая и не съм отделяла бебето при него, за да не му пречи. Пък и той си предпочита сам така /вярно, че е по- голям, не е на 3 години и осъзнава доста повече неща/.
Мен ме е притеснявал единствено фактът на евентуалната ревност от страна на голямото дете. Затова продължих да му обръщам толкова внимание, колкото мога. При нас имаше и друго щастливо стечение на обстоятелствата- точно в този период, на 6 г., сина ми започна да играе сам навън, намери си нови приятели, среда и се чувства много по- добре навън, отколкото в къщи. /Като мен, на неговата възраст и много други, предполагам/. Също така есента стана първокласник- ново общество, нови ангажименти, нови интереси.
Спазвам едно златно, за мен, правило- никога не карам баткото да се занимава с бебето. Нито да му прави компания, нито да го "наглежда", нито да ми носи памперси и т.н. Т.е. не искам той да се чувства по какъвто и да било начин обвързан с братчето си. Отглеждането на децата е ангажимент само на родителите, по- големите братя и сестри са също деца и имат други домашни задължения, но не и такива по отглеждането на по- малките си братчета и сестричета. Ако той поиска да се поглези с бебето- добре, никога не съм забранявала. Сега, бебето е над 1 година вече, се гонят из апартамента, хилят се, дори когато баткото има гостенче им е забавно да играят с бебето- то се върти, прави муцунки, тича, закача ги, гъделичка ги и всички се смеят. Ако обаче големите деца желаят да са отделно никога не досаждаме- аз и бебето. Така баткото си знае, а и бебето свиква- че всеки от тях е отделна личност. До момента ревността, от която винаги съм се страхувала, не се е породила. Не знам как ще е за в бъдеще, но ще направя каквото мога за да не се прояви и тогава.

Не е чак толкова трудно, особено след края на първия месец, когато всички влезете в новия ритъм.
Когато Виктор започваше да се държи бебешки за да му обърна внимание, аз поставях директно въпроса в разговор. Питах го "Защо се държиш така? Искаш и теб да те гушна ли, да ти обърна внимание ли? Мислиш, че дълго съм гушкала бебето и не ти е приятно ли?" и т.н. получавах и директен отговор "Да!", на което отговарях "Ами добре, щом се чувстваш така просто ми кажи, не е нужно да ми създаваш излишна работа да те мия и пера (ако се е напишкал) и да губим ценно време, което иначе можеше да прекараме заедно в игра!Говори за проблема си!" и така постепенно той се научи и дори сега когато е решил, че съм повече с малкия той идва и направо казва "Искам и аз малко внимание!Искам и мен да гушнеш!" и т.н.
Когато искаше да пие от бебешкото шише измъкнах едно негово старо, но му обясних, че да се правиш на бебе е смешно. Казах му "Ако предпочиташ да те храня като бебе ще го направя, но според мен е по-забавно набързо да се наядеш с лъжицата и после да поиграем заедно с пластелина. Да си бебе далеч не е забавно виж брат ти е по-цял ден в леглото, не играе игри, не му чета книжки, не гледа анимация. Но ако предпочиташ и ти да си бебе, твоя работа както си решиш!", бързо загуби интерес към шишето  .
Винаги съм се опитвала да ги уча да споделят проблемите си, а не да ми намекват  за тях.
Избягвах в негово присъствие да се превъзнасям по брат му и правех забележки на бабите , но с тях определено си имах проблем. Като дойдеха веднага се залепваха за малкия, все едно е играчка и все искаха да го носят на ръце и тогава големия определено страдаше. Разреших частично този проблем, като започнах да оставям бабите сами с бебето и използвах тези моменти да изляза на вън сама с баткото, да го заведа на люлките или просто да се помотаем.
При нас трудното започна когато на 7 м малкия започна да лази в къщи и територията вече не беше само на големия, и после около годината когато малкия започна да проявява ревност.
Но и тези периоди отминаха и сега са неразделни. Карат се, понякога се и позбиват  , но и много хубаво си играят, големия вече чете книжки на малкия, рисува му ...