Странно ли ви се струва когато ви помогнат?

Интересно е, че когато някой помогне, се чувстваме странно, а като ни подминат,се възмущаваме

Аз не мога да се оплача,де.
При подлеза на хотел " Плиска " слизането с количка е кошмарно, релсите не са добре пригодени, та карам през стълбите.Досега не ми се е случвало някой да не ми помогне още на петото стъпало
Като бях бременна, откакто започна да си личи съвсем очевидно, няма случай да не са ми отстъпили място в градския транспорт.

Много е радващо.

до средата на осми месец се возих в автобуса от понеделник до петък. 2 пъти са ми отстъпвали място - единят път контрольорката се развика някой да ми направи. дразнела съм се много, когато някой се вре в мен, въпреки че има достатъчно място и за двамата. 
хората от входа ми се вижда по-нормално да помагат - все пак сме съседи. бих се учудила, ако някой съвсем непознат, обаче се опита да ми помогне с нещо и в първия момент бих подходила подозрително дори - примерно, ако иска да ми помогне с торбите с покупките ще откажа помощ.

Чак да ми е странно не, но рядко ми се случва.  

Хубаво е това,което споделяш!Правят впечатление подобни жестове,защото са рядкост...,за съжаление.

Моите съседи винаги ми предлагат помощ за количката и детето. За щастие сме случили на блок и съседи, защото има доста трагични случаи например в блока на родителите ми (те не са от София, но все пак).

Често ми се случва да ми помагат,но и често си свалям сама количката по стълбите.

Малее само аз май не съм попаднала на съседи , а живея тук 23 години. Добре , че  не ми се налага да пътувам с градския транспорт

Явно имаме съседи темерути - изглеждат ме, казват някоя съжалителна дума и толкова. Но аз и не очаквам да ми помагат, гледам винаги, когато мога да се справям със собствени сили. Парадоксалното е, обаче, че на улицата, в автобуса, по опашките помагат съвсем непознати хора. Не ми е странно - смятам, че е съвсем в реда на нещата - помагат ми, така както аз бих помогнала, бих отстъпила мястото си в автобуса, бих настояла бременна жена или майка с малко дете да мине пред опашката. Нормално е, така трябва да бъде.

На мен не ми е странно. Защото досега нито веднъж не се е случило...да не ми помагат.

И аз съм заобиколена от съседи, които много ама много рядко помагат когато ме видят с количката. 
Даже бързат да влязат в асаньора преди мен, или потропват на стълбите като ме изчакват да кача количката с малкия.
Мама на Ема, да взема да се приместя във вашия блок

Много рядко се случва някой да се притече,в повечето случаи гледат безучастно

Ами чудесно е,ако има кой да помогне! Аз живея на четвърти етаж в кооперация без асансьор.
Случвало се е точно два пъти да ми помогне съседка /на 65г./ , а мъжете в блока се поотместват само "да не ми пречат"

ох на мен таквиз работи не са ми се случвали... като бях бременна ме бутаха в автобуса и ми казваха "че ние какви сме виновни че си бременна, я си стой и остави нас възрастните да седим"... в супермаркета имаме огромни стъпала. Как веднъж някой не ми помогна... напротив, ще ме отнесат с вратата. Съседката от 8-мия етаж само дето не ме напсува че ще заема асансьора с количката и ще й се наложи да почака малко. А има семейство араби с 6 деца. Винаги като ме видят децата се спускат да ме поздравят и да видят бебето. Как една от тия съсухрени вече бабишкери, дето сме им пазарували и сме играли пред очите им, не вземе едно "добър ден" да ми каже. Не ми се говори. Мъчно ми е че хората станахме такива злобни, затворени в черупката си.
Сега се преместихме в ново жилище и там съседите са по млади и по услужливи. Но пък на мен не ми е нужна помощ. Иначе няколко пъти са ми задържали вратата на асансьора и са изчаквали да се кача първа.
Но и друго ми прави впечатление. Младите са се научили да НЕ ИСКАТ помощ. Някак си се справяме. Имам съседка с малко по голямо дете от моето. Живее сама. Съпруга й работи в друг град и си идва само през уикенда. Та жената се оправя сама. Детето й беше болно веднъж и беше изкарала кошмарна нощ. Казах й ако нещо се случи или има нужда, по което и време да е, да звънне. Имаме кола, може да ги закараме някъде, да доведем лекар, да купим нещо... всичко се случва. Тя ми поблагодари, но сподели че е шокирана от думите ми. Не е очаквала почти непознат да й каже такова нещо. Вече е рядкост хората да си помагат.
Та такъв ни е живота. Трябва да разчитаме на себе и и не бива да очакваме много от околните.(

По-често ми се случваше да ми помагат,но и сама се е налагало да се справям.