За едно голямо и смело момиче

Благодаря ви, момичета, разбрах ви всичките.

Не бих нарекъл изрод човек, който се опитва да има дете.

Не искаме ли всички точно това? Въпроса е каква цена сме готови да платим за това.

Макар, че постъпката му определено никак не е приятна не е напълно лишена от логика.

Ако това се случи на вас? Ако разберете, че след години отвратителни изследвания разбирате, че сте с мъчили напразно, защото мъжа до вас не може да има собствено дете, как бихте се почуствали?

И колко жени биха предпочели в този момент да изживеят бремеността си и да имат собствени деца?

Мисля, че доста.

А по темата. Определено не е подходящо да се взима решение за осиновяване в такова лабилно състояние. Защото самото осиновяване няма да реши проблема и с липсата на тръби, нито ще върне мъжа до нея.

Напротив.

Аз пък не намирам логика в това ти изказване. Години отратителни изследвания и чак тогава мъжа си прави спермограма? Ми с това се започва, защото не боли и не е сложно.
Иначе и така да се окаже- не бих се врътнала с изказването, че мъже много и всеки от тях може да ми направи дете- глупаво и детинско е.
Напоследък чета за много такива раздели и ми е болно много.
Защото не съм се оженила за моя мъж, за да имаме дете.
Защото се надявам, че той ме е взел с любов и заради това, което съм.
причината да не можем да имаме деца е в мен. Трябваше му време да премисли всичко преди да подадем документите за осиновяване, но никога досега не ми е казвал, че като не мога д аму родя дете има други, които могат.
Постъпката на въпросния мъж не е мъжкарска. да ритнеш паднал човек е тъпо и признак на слабост

Темата е широка и пак ще оспамя тема, но ще се опитам да съм кратък.

Да постъпката не е мъжкарска. Но мъжкарско ли е да плащаш цял живот цена, каквато не си готов?

Логически си права. Съзнанието на повечето хора ще реагира като теб. Но подсъзнателно най - вероятно няма да се случи същото. Ако това да имаш биологично дете е наистина важно за теб, рано или късно ще започнеш да обвиняваш причината, това да не се случва. Подсъзнателно. Съзнателно ще се съпротивляваш срещу обвиненията.

Докато не стигнеш до момент, в който изплсяскваш и правиш всичко възможно това, което искаш да се случи.

Според мен доста от нас подсъзнателно търсят родителя на детето си до себе си. Основно.

Това, което казваш, че често се случват раздели по подобни причини до доказва.

А и никак не бих се учудил ако мъжа, който си е тръгнал въобще да не си е направил спермограма.

Не го защитавам. Но не го и обвинявам.

Прав си, след като не е готов може би решението е да си тръгне, което може би е добро за двете страни, НО не по този начин!

А ти по кой начин би го направила?

Уф ние с теб само си говорим тук теоретично, без да познаваме нещата. Как да ти отговоря от женска гледна точка? Ми не бих казала такова нещо.
Ти би ли?

Наистина оспамихме:)

Има ли значение дали ще ти ударя шамар с ръкавица или без?

Има, за мен лично от това зависи за колко време ще се изправя след шамара

Дойде време за откровения. Ама той Мага си е провокатор, знаем си го.

Моята шантава история в кратце.
Ожених се много млада, едва на 20 години. Не се ожених по любов, а по...не знам как да го формулирам, просто той беше най-добрия човек на света и аз реших, че не е възможно някой ден да се влюбя в него. Разбира се и двамата искахме тутакси дете. А то не идваше...
Ходих по лекари, които ми казваха, че ми няма нищо. Ходих по екстрасенси. Плачех тайно, след роднински намеци, няма ли да правим внуци.
Така две години.
Две години, в които освен безспирните ходения по кабинети, вече живеех с твърдото убеждение, че имам проблем.
Докато не попаднах при д-р Желязков, известен фитотерапевт и гинеколог. Нейсе, човекът ме погледна и каза: Абе момиче, нищо ти няма, ама дай да видим мъжа ти.
Накратко, спермограмата на мъжа ми беше лишена от всякакви надежди.

Нито за миг не съм си помислила, че е невалиден като мъж или, че ще ме лиши от нещо. Нито за миг. Аз избрах партньор в живота, не донор.
Виж, не мисля, че за повечето жени е толкова важно да родят, но за много от нас е важно да станат майки.
Разделихме се със съпруга ми, защото той не успя да преживее положението си. Защото стана озлобен човек и започна да се доказва като мъж по най-тривиалния начин. Защото категорично отказа да обмисли варианта осиновяване. За инсеминация с донор, дума да не става. Защото, такъв какъвто стана, вече не разпознавах онзи добър и нежен човек.

Не съм го лъгала, както сториха с мен след години. Не съм мачкала душата му. Разбрах, че него болката, чисто по мъжки, го беляза много тежко и аз не успях да му помогна.
Е, тогава аз бях все още здрава. И не съм го обвинила нито за момент, че прекарах две години по безмислени изследвания. Но, че се отказа от нас и бъдещето ни, да.

      Стана ми болно за момичето, затова се включвам.
Не съм добър съветник по отношенията с другия пол - всеки "тийн" е по-опитен от мен.

Мъжът има право да отстоява своите мечти и желания.  Както има право и да не предпочете една жена пред друга. Както има право да прецени, че връзката с обичана жена е по-малко ценна от имането на био-потомство.

Аз не мога да му предложа на този мъж друг живот, че да си позволя да му чета морал или да натрапвам моята преценка за добро и зло. Той на никое дете не прави лошо. Това момиче не е било дете след като се е събрало с него и го е избрало не насила.

Мъжете не могат да обичат абстрактно дете. Тук осиновителите (мъже) много си държат и обичат децата, но това са конкретни деца за тях, не са абстрактни фигури.
А жените сме така устроени, че тук бъдещите мами - осиновителки, мами- в-очакване вече подсъзнателно си обичат децата.
Но ние - жените, сме различни от мъжете.

Дали си е правил спермограма - не става ясно.

Хубавото е, че и е казал ясно нещата, а не е замазвал положението с всякакви измислени неща и причини.
Така и е спестил оставащото и време (тя е млада, както разбирам).

Тя получава шанс да не губи време с него, а най-вече да разбере, че не може да разчита на много от негова страна - никой не е застрахован от заболяване, травми и пр., а да си със спътник, който е зависим от това колко си здрав и какви са точно функциите  на тялото ти, е доста несигурно начинание.

Та, с една дума - може сега да и се струва, че е "на дъното", но това е и шанс да се окаже свободна от една връзка и да срещне друг човек.

Дали да осинови - както сърцето и каже. Има случаи после въпросният мъж да иска да приседне на топло до нейния огън с това дете, знае ли човек... Ама тя отдавна да си има друг...

Каквото и да реши - има подкрепата на толкова хора, макар и виртуална, и Господ здраве да и дава.

За теб - дали да я подтикваш - приятелството ти към нея е най-добрият ти съветник. Ти и кажи ти как се чувстваш и какво мислиш и изпитваш и тя ще разбере.