Въпросче към тези чиито мъже пътуват?

Ами как да ти го кажа по-деликатно Да, хората се променят постоянно и когато не са заедно, за да се адаптират в движение към промените, после стресът е по-голям. Това е по-добрият вариант, да е просто адаптация. Лошият е наистина вече да няма интерес към теб, да е срещнал друг човек или просто да е станал темерут от самотния живот. Или ще мине, или ще се влоши. Виждала съм и двата варианта. Нищо не можеш да направиш, освен да чакаш

Не знам какво да ти кажа.
Когато двама души са разделени често и за дълги периоди от време има опасност отношенията им да се променят.
Свиква се да си сам, или свободен, необвързан, и след това връщането обратно към отговорностите и ангажиментите става трудно, а понякога невъзможно.
И мен ме е страх от това.

Дай му малко време и не го притискай.

Моят мъж също се прибра от дълго отсъствие преди седмица - промяна има (не може да няма), но бъди търпелива - според мен е период на адаптация (особено ако тази дълга раздяла ви е за първи път). Аз също се отпитвам да подходя с търпение и разбиране към него, въпреки че пожела да отложим правенето на бебе за по нататък, а преди да замине имахме силното желание за дете!
Пожелавам ти силата да издържиш този период! 

Дано е само период и не му стане навик.

Моя мъж, за да е с нас с бебето и детегледачка отказа да наема. Но той си идва на 3 месеца за 2-3 седмици и се стараем да сме 24 часа заедно - като сиамски близнаци.

Дай му свобода на мъжа си, но ако прекали ще е лошо. А когато сте заедно, да ти помага и да ти обръща 100 % внимание.

Какво ще рече това "дай му свобода на мъжа си..."???Изобщо не мога да се съглася...Адаптацията,колкото и да продължава,не е ли нещо и за двамата?Тя,жената,като си е в къщи,да не би да няма нужда от такава или тя е била с мъжа си през това време и за нея проблемите от отдалечаването не важат??Това е искрено разминаване с действителността,много ви моля...Моят мъж също постоянно пътува и често отсъства за дълго.При това,вече от повече от три години е на тази работа и съвсем не говоря празни приказки.Пак казвам,че не би трябвало да сме по-толерантни към тяхното адаптиране,а да забравяме,че ние сме в абсолютно същата позиция...На мен,лично ,винаги ми трябва време и малко търпение,за да се "пренастроя" на вълна "мъжът ми си е в къщи".Въпреки че искрено се радвам.Говоря за ежедневните и чисто материални неща,но и за емоционалното "пренастройване". Аз съм попадала и на моменти пак попадам в подобни ситуации(като на авторката).
Това,което правя ,е да не оставям мъжът ми да мисли,че само на него не му е лесно.Винаги,без да вдигам скандали и с възможно най-малко истерии и сълзи,обяснявам как се чувствам и какво мисля по въпроса.Твърда съм по отношение на това,че моите представи за семейство се различават представата за живота на "свободните хора" и ако на някой това не му харесва,значи не харесва изобщо семейството.Като резултат,моят мъж винаги си взема поука и спира да се държи като "неженен".Слава богу,все по-рядко ми се налага да го "превъзпитавам",но ако се наложи,пак ще го правя.Налагам си мисълта,че тези проблеми са неизбежни ,когато има отсъствия и търся доказателства,че всичко това не е липса на любов или пък резултат от необратимо отчуждение...Във всеки случай,не казвам,че ми харесва,но какво да се прави...засега няма друг вариант и трябва да се съобразявам...както и да се боря за семейството ми.На мъжете това много по-трудно им се удава,да не кажа,че почти не знаят как да го направят-на нас,жените,се пада тази работа
Така че ,sunny_ flower ,говори му,внимателно и спокойно,но твърдо и настоятелно.Възможно е да има ефект,както има при мен засега. Ако няма...-или се примиряваш, че загубваш съпруга си или и ти го удряш на "живот по ергенски "и това започва да ти харесва...Само не се оставяй да те убеждава някой,че мъжът има право на нещо,а ти -не!Не може само единият да "разбира",а другият,да не разбира...няма такива филми в семейството...Успех ти желая ,късмет и сила! 

Човек бързо свиква със свободата, най-вече с тази в мислите му. Дай му време да се реадаптира! Ако пък след известен период поведението му е все така нее..телно, просто сама си нарави изводите. И после ще ми говорят, че разделите били здравословни в една връзка. Глупости!

Абсолютно си права Kasidy!!!Глупости са!!!Незнам кой "умник" го е казал,но явно не е в час с нещата,които действително се случват в живота.(Оффф,правя много правописни грешки днес,а мразя.Като гледам горния си пост направо се хващам за главата... ,но темата е много лична и за мен и доста" вътрешно "ми идва да пиша по нея... )

Абе и това не е съвсем така. Ако връзката е здрава, а разделите кратки, могат да подействат много стимулиращо и освежаващо. Но си е до конкретен случай, общи правила няма.

Абсолютни глупости са наистина!
Всеки път изживявам тежко разделите с мъжа ми, никога не се свиква с това положение!

Не се примирявай,sunny,точно така!Но си помисли за това,че ако нещата не се оправят,може би е дошло време за нов подход.защо не опиташ да го предизвикаш?Знам,че звучи много трудно,още повече че го обичаш и това би ти причинило угризения на съвестта.Но си струва да видиш как би реагирал той,ако ти се "дръпнеш",започнеш да излизаш сама,да казваш,че "сега е твой ред" за лично време и пр.Не говоря за изкуствена показност,а за това да намериш с какво да се занимаваш и той да разбере,че ни си патката,дето ще стои в къщи,ще се моли,ще се унижава и ще чака благоволение,защото така няма да си го "върнеш".Трябва да разбереш,ако щеш сама за себе си,къде си ти,в приоритетната му система,за да си наясно:има ли или няма смисъл да се бориш за брака си.Във всеки случай,не оставяй нещата така и не си причинявай повече да търпиш това унизително положение.Дори да ти е трудно,покажи му че нещата могат и да се обърнат.Ако пак няма промяна,тогава,за жалост,дилемата ти ще е от съвсем друго естество.все пак,желая ти късмет.дано и той още те обича.Ако е така-ще си го върнеш и ще разбере какво ти причинява.И това ще се промени.Успех! 

Поведението на мъжа ти е изненадващо.Мъжът ми също пътува и липсва по 8-9 месеца.Когато се върне иска да сме заедно всяка минута.Изпитва желание постоянно да сме заедно,докосва ме,ако искам да изляза някъде сама,дежурната реплика е:Не можеш ли да изтърпиш още малко?Дори понякога се обиждам от това собственическо чувство ,което притежава.Но в крайна сметка толкова години е така,че вече съм се примирила.Та исках да кажа,че когато хората са разделени,после всичко е много хубаво и вълнуващо,като постоянен празник е.Аз поне така го чувствам,и децата също.Аз си мисля,да не би нещата при вас да са били по този начин и преди да тръгне на път?

Обикновено казвам на баща ми :"Точно свикваме да живвем без теб и сега пак трябва да се учим да живеем с теб!".
Факт е, че е в първите дни излгежда малко неориентиран. Даже имам чувството, че бърза да си навакса пропуснатото от живота тук - само чете вестници, гледа новини, разпитва ни какво сме правили. След няколко дни става отново "нормален". 2-3 дни преди да замине пък започва да се отдръпва. Не се интересува от нищо, което не е свързано с предстоящото заминаване.
И така вече 25 год., но майка ми не твърди да са се отчуждили. Разпитвай го, разказвай му...мъжете забравят да споделят. Мисля, че от нас зависи да поддържаме близките контакти 

Не се предавай...измисли начин да отидете някъде само двамата,за да си върнете предишната близост
Успех