Здравейте, мили бъдещи и настоящи майчета,
Да ви се похвалим, сдобихме се с прекрасната Мая, на 01.03.05!!!!!Много е сладка!!!!Снимки ще кача тия дни.
Пиша чак сега, защото минах през огромни перипетии, и чак от 17.03 сме си у дома. Секциото мина уж успешно, бебето е здраво, и три дни след това започна ада, и клатуркането между живота и смъртта. Никой не можеше да определи със сигурност изхода за мен...всяка сутрин си мислех , че ще живея и всяка вечер ада започваше отначало......
Не съм компетентна в медицината, но си мисля, че просто моята лекарка нямаше необходимия опит за подобни усложнения, и някои реакции закъсняха. Въпреки това тя не се отделяше от мен, идваха поне още 6-7 лекари от най-различни области и всеки викаше "не знам"...а аз берях душа...
Относно болница Вита, мога да кажа, че все още не е заработила като хората...липсват превързочни материали, лекарства, бельо...иначе акушерките са много мили, но това не е достатъчно...Освен това не бяха подготвени за казус като моя, и трябваше да си платя всички допълнителни лекарства и консултации, слава Богу не ми взеха пари за допълнителните легло-дни...100лв е един.
В крайна сметка съм жива, но съм с отворена рана с дрен в нея, и лекарката ми идва всеки ден да я промива...скоро ще почнем да я пълним с Вишневски....дано зарастне по-бързо, защото съм като инвалид, не съм се къпала от 19 дни, само подплаквам отук-отам...а мъжа ми ми мие косата...
Много ми е трудно с детето в това състояние....не трябва да я вдигам и какво ли още не...кърмата ми намаля драстично, не знам дали и по 10 грама пускам, а преди докарвах по 70...не зная как да си я върна, давам и двете гърди на 3 часа, но те са като празни.....след тоя стрес...не знам....дохранваме се с нан 1, Мая е много лакома
и за сега е доста кротка, даже в болницата и изградиха режим да спи от 1 до 6 сутринта...
Много съм объркана, яд ме е за кърмата и за това, че не мога сама да се грижа нито за себе си, нито за детето си...добре, че е мъжът ми....без него просто щях да скоча от по-високо....
Токоз за сега...ако случайно ми остане малко време, пак ще ви пиша
На Мая и се появи млечница и сега мажем с дактарин орален гел, освен това и излязоха много дребни пъпчици, доктора, каза че е нормално, но аз все пак се притеснявам.
Виж целия пост
Да ви се похвалим, сдобихме се с прекрасната Мая, на 01.03.05!!!!!Много е сладка!!!!Снимки ще кача тия дни.
Пиша чак сега, защото минах през огромни перипетии, и чак от 17.03 сме си у дома. Секциото мина уж успешно, бебето е здраво, и три дни след това започна ада, и клатуркането между живота и смъртта. Никой не можеше да определи със сигурност изхода за мен...всяка сутрин си мислех , че ще живея и всяка вечер ада започваше отначало......
Не съм компетентна в медицината, но си мисля, че просто моята лекарка нямаше необходимия опит за подобни усложнения, и някои реакции закъсняха. Въпреки това тя не се отделяше от мен, идваха поне още 6-7 лекари от най-различни области и всеки викаше "не знам"...а аз берях душа...
Относно болница Вита, мога да кажа, че все още не е заработила като хората...липсват превързочни материали, лекарства, бельо...иначе акушерките са много мили, но това не е достатъчно...Освен това не бяха подготвени за казус като моя, и трябваше да си платя всички допълнителни лекарства и консултации, слава Богу не ми взеха пари за допълнителните легло-дни...100лв е един.
В крайна сметка съм жива, но съм с отворена рана с дрен в нея, и лекарката ми идва всеки ден да я промива...скоро ще почнем да я пълним с Вишневски....дано зарастне по-бързо, защото съм като инвалид, не съм се къпала от 19 дни, само подплаквам отук-отам...а мъжа ми ми мие косата...
Много ми е трудно с детето в това състояние....не трябва да я вдигам и какво ли още не...кърмата ми намаля драстично, не знам дали и по 10 грама пускам, а преди докарвах по 70...не зная как да си я върна, давам и двете гърди на 3 часа, но те са като празни.....след тоя стрес...не знам....дохранваме се с нан 1, Мая е много лакома
и за сега е доста кротка, даже в болницата и изградиха режим да спи от 1 до 6 сутринта...Много съм объркана, яд ме е за кърмата и за това, че не мога сама да се грижа нито за себе си, нито за детето си...добре, че е мъжът ми....без него просто щях да скоча от по-високо....
Токоз за сега...ако случайно ми остане малко време, пак ще ви пиша
На Мая и се появи млечница и сега мажем с дактарин орален гел, освен това и излязоха много дребни пъпчици, доктора, каза че е нормално, но аз все пак се притеснявам.
Пожелавам ти да се оправи всичко бързо, да заздравее и да не се повтарят такива лошотии! Стискам палци!