На колко години?

  • 3 084
  • 57
На колко години според вас е правилно едно дете да се изпрати да учи в друга държава?
За мене е добре от средното образoвание на горе? Но масово се ипращат деца след 5 клас ?
Виж целия пост
# 1
Да учи какво - чужд език?
Виж целия пост
# 2
Какво значи "масово"? Не че имам чак толкова познати, но не съм и чувала някой да си е изпратил детето на тази възраст в "чужбинско" училище, ако сам не живее там. Познавам няколко души, завършили колеж в чужбина, но започнаха от 8-ми клас.
Виж целия пост
# 3
и аз не съм чувала за масовост на това нещо...

На колко години според вас е правилно ... ?

Некоректен въпрос. Няма писано или неписано правило  Naughty
Виж целия пост
# 4
Според мен - не по-рано от осми клас.
Виж целия пост
# 5
Ако родителят не заминава с детето-това си е живо бягство от родителска отговорност.Детето не е стока,за да бъде изпращано някъде.То има нужда от родителите си,но понякога те имат други нужди,които не включват дете.
Виж целия пост
# 6
Ако родителят не заминава с детето-това си е живо бягство от родителска отговорност.Детето не е стока,за да бъде изпращано някъде.То има нужда от родителите си,но понякога те имат други нужди,които не включват дете.

А поглеждала ли си от другата страна - когато на родителя му минават през главата хиляди страхове, но знае, че прави нещо важно и значимо за бъдещето на детето си, още повече, когато самото то го иска?
Виж целия пост
# 7
Мисля,че чак за студент ...
Виж целия пост
# 8
нашата кака Ани е на 8г.и 8месеца,а неиното братче Сашко е на 1г. и7месеца. Те са моите сакровище   #Cussing out bowuu bowuu bowuu
Виж целия пост
# 9
В друга държава детето ми ще иде да учи не когато навърши еди-каква си възраст, а когато в България няма достатъчно добро учебно заведение, което да му даде нужната подготовка и то само пожелае да учи в по-елитно специализирано училище или има нужда от допълнителни часове/упражнения.

Защо мислите, че там децата са като отвързани, щом са без родителски контрол? И за какво бягане от родителска отговорност иде реч? Напротив, родителска отговорност е да дадеш шанс на детето си да се развива, не да го спираш, защото видиш ли, в чужбинско не може да се ходи преди еди-каква си възраст.

Същият е въпросът и за ученето в родния град и преместването в София. Познавам много родители, опропастили развитието на децата си заради фикс-идеята да са им под носа докато станат студенти, ако може. 
Виж целия пост
# 10
На колко години според вас е правилно едно дете да се изпрати да учи в друга държава?
За мене е добре от средното образувание на горе? Но масово се ипращат деца след 5 клас ?

Хубаво е, че мислиш за образУванието им.
Виж целия пост
# 11
Ако родителят не заминава с детето-това си е живо бягство от родителска отговорност.Детето не е стока,за да бъде изпращано някъде.То има нужда от родителите си,но понякога те имат други нужди,които не включват дете.

А поглеждала ли си от другата страна - когато на родителя му минават през главата хиляди страхове, но знае, че прави нещо важно и значимо за бъдещето на детето си, още повече, когато самото то го иска?
Смятам,че детето има потребност от родителите си повече от всяка друга-поне що се отнася до психологическото и емоционалното му развитие/какво по-важно и значимо от това-болни родителски амбиции newsm78/.Какво означава-то го иска,дете на 10-11 години иска да живее без родителите си!?
Виж целия пост
# 12
Veronika44, колкото и странно да ти звучи - има такива деца, които много отрано се занимават с нещо, представят се отлично по конкурси, състезания и т.н. включително и международни. И идва момент, в който разбират, че за да продължат, трябва да сменят града или държавата. Това няма нищо общо с родителските амбиции. Родителски амбиции са да накараш детето си да се занимава с медицина, когато то иска да стане дизайнер. Но да му помогнеш да стане добър дизайнер, като му разрешиш да се отдели от теб и да учи в най-доброто училище, не е болна амбиция.
Аз самата точно на 11-12 реших, че трябва да сменя града, за да получавам подготовката, която ми е нужна. Трябваха ми 2 години да открия къде и как да продължа да уча. В момента, в който направих избора на училище и ме приеха там, се отделих от семейната среда. Знам колко ми е помогнало това решение (и родителско разрешение). Така че, не бих спряла и собствените си деца. Не бих жертвала и кариерата си заради развитието на детето - всеки трябва да си крачи по своя път. Избира да е еди-къде си, върви натам, но не очаква цялото семейство да го следва плътно. Моралната подкрепа е много по-важна от физическото присъствие.

Знам и колко други деца бяха спряни от родителите си и останаха "светила" в една неконкурентна среда, в едни никакви условия за подготовка и развитие. Сега са със съвсем посредствени професии, а имаха много потенциал. И приказките как който иска, навсякъде може да се научи, са смешни и най-малкото несериозни. Ученето в определно специализирано училище ти дава среда, която няма как да създадеш някъде си там. Да не говорим за възможностите за професионална реализация. Съвсем отделно са останалите умения, които се развиват - самостоятелност, отговорност и т.н.
Виж целия пост
# 13
Все съм си мислела ,че след средното образование!
Виж целия пост
# 14
SV-това е твоят личен опит.Аз лично не се смятам за пропаднала,защото не съм напуснала дома си на 11,нито за несамостоятелна.За мен това са деца с отнето детство,с отлични дипломи,добра кариера,но нищо не може да замени едно изпълнено с безгрижие,топлота и обич детство.Дете на 11 години да води студентски живот-да ще бъде по-самостоятелно,но и по-самотно.Много родители прикриват и от себе си страха да бъдат родители на тинейджър-оправдават "изпращането" с думите,които ти използваш,с "бляскавото бъдеще", в перфектни училища в чужбина...Предпочитам да дам на детето ми едно безгрижно и щастливо детство-когато се стигне до въпроса за висше образование то ще може само да избере кариерата си.Като чета написаното от теб и си представям рояци 11 годишни хлапета-почти гении,които протестират против "родителската диктатура"/от къде на къде ще живеят с децата си / и се борят да учат в някое училище в чужбина.Извинявай,но причините, поради които едно дете не иска да живее с родителите си на тази възраст са част от започващия пубертет или следствие на семейната среда./поне при децата,които аз познавам/.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия