Методиката на Макаренко

Истина трябва да е бил. Ето му сайта:

http://antmakarenko.narod.ru/

"Педагогическа поема" е основното му произведение за възпитанието, действието се развива във въпросния дом, на сайта има линк към книгата. Но пропуснах да я прочета навремето, а от това, което съм учила за Макаренко, не помня достатъчно, за да се изказвам компетентно.
Доколко е оригинален, също не мога да кажа. Поощряването на критичното мислене не беше сред приоритетите на Софийски Университет. 

Борко, търчи в библиотеката и си вземи да прочетеш "Педагогическа поема". Големината да не те плаши, пък и изобщо няма стихове вътре, роман е, споко! 
Там е истината и ще ти бъде много интересна, гарантирам!
Но ако търсиш идеи за възпитание на собственото си дете - забрави! Изобщо не става въпрос за това. По-скоро е описана историята на създаването на детските колонии в новосформирания СССР, в които първоначално са прибирали деца с антисоциално поведение (абе, истински престъпници - убийци, изнасилвачи, крадци...), а в по-късни времена и сираци, и изоставени деца. Виж, Макаренко има други книги със съвети към родителите, там по може да се намери нещо полезно, но общо взето, нищо по-различно от това, което съветват другите автори. По спомен - да не се разглезват децата, да не се презадоволяват, ей-такива неща. Все пак, когато вече е успял да се пребори с враговете си и е завоювал някаква слава, е бил търсен за съвети от тогавашната партийна върхушка, работническата класа не се е вълнувала от такива глезотии - възпитание на децата и дрън-дрън... 

                      Ако четеш внимателно можеш и да намериш ИДЕИ и за възпитанието на собственото ти дете.Поразгледай напр. неговата теория за "калните петна"  доста можеш да приложиш в съвременния свят.Нямам намерение да ти чета конско ,ама да ти промият толкова мозъка,че да питаш Макаренко дали е "измислица на комунистическата пропаганда" ми се вижда смешно и жалко.Има още много педагози работили по това време и от всеки можеш сда научиш нещо  ако четеш внимателно, а не предубедено.
  Завършила съм същия този университет и не мисля,че някой ми е пречил да мисля критично.Посредствеността в образованието е субективен фактор и никой по никакъв начин НЕ може да ти забрани да можеш и знаеш ,ако разбира се си искал това.Другото е оправдания и мързел.На мен не ми е ясно КОЙ  и по какъв начин би ми забранил да чета и мисля по начина ,който е характерен за мен.Пропуснах - завършила съм СУ по комунистическо време и това не ми е пречило да познавам в подробности така наречените "буржоазни" педагози и да прилагам даже в работата си теорията на Монтесори ,за която СЕГА се говори толкова много.Изобщо не е новост,а неграмотност ,ограниченост и нагаждачество на някои хора по онова време.  

Според мен Макаренко за времето си е свършил добра работа като е прибирал сираците и безпризорните от улицата. Методите му са напредничави, защото дава възможност на децата да участват в организацията и работата в дома, в който са събрани. Все пак е било по-добре отколкото в повечето домове за сираци. Дава им някаква възможност да покажат способностите си, да носят отговорност и се е опитал максимално да наподоби една нормална среда за развитие на децата. Проявява загриженост към тях.
От друга страна, той е направил модел на обществото, в което живее, т.е. един малък социализъм. Какво има там? Ръководството на дома (държавата) разполага с определени ресурси, които разпределя както намери за добре. Въвежда своя система за управление - административен апарат, който включва до известна степен и децата и правила (награди и санкции). Ако си спомням, той се опитва да въведе нещо като "самоуправление", което действа в определени рамки на йерархията и има свое събрание, което ми прилича повече на другарски съд. Това означава, че има всички предпоставки колективът да влияе върху индивида, разполагайки с всички средства и власт, дадена му от администрацията (възрастните в случая). Създава се вътрешна йерархия между децата, в която има привилегировани поради близостта си до властта. Никой от колектива не може по свое решение да напусне общността и бива наказан за това - личната инициатива е сведена до минимум.
Нищо лошо не искам да кажа за Макаренко. Той просто е направил най-доброто според своите знания и възгледите си за решаване на въпроса с бездомните и сираците. За онова време си е голямо постижение.

Didia, да НЕ ти пречат и ДА те поощряват са различни неща. Първото означава, че можеш да мислиш критично, може и да не мислиш - твоя работа. Другото означава да НЕ заслужаваш шестица заради това, че просто рецитираш наизустени лекции, писани под диктовка, каквато беше масовата практика на раздаване на шестици в СУ. Ако прибавиш нещо отгоре, никой няма да те спре, разбира се, но - може и без него.
Един от признаците на критичното мислене е да можеш да зададеш поне един въпрос върху прочетеното. Моят въпрос в случая е: "Защо Борис се чуди дали Макаренко е измислица на комунистическата пропаганда?" Струва ми се незряло да прибързвам към отговори на своя глава, без да съм попитала и изслушала.
Какво знаеш и как го ползваш в работата си на този етап не знам, не съм виждала, ти не даваш подробности, а и не е по темата. Евентуално бих те разпитала, ако има вероятност да учиш децата ми.  Темата в случая е за Макаренко, и би било интересно да споделиш твоето виждане как точно се прилага теорията на "калните петна" в съвременния свят (ето шанс за демонстриране на критичен поглед). Ако можеш да се обосновеш добре, имаш шанс да спечелиш поне още един читател на Макаренко. Но обвиненията ти, че нечие запитване е "смешно и жалко", едва ли ще го направят. На мене ми говорят за твои потенциални данни да бъдеш добра в председателстването на другарски съд, за друго не се сещам.   

Полага основите на т.нар. трудово-поправителни училища. Вместо бившите бандити да се излежават по цял ден, ги е карал да работят, като по този начин е възпитавал трудови навици у тях. В по-късните години, когато децата вече не са били престъпници, а просто сираци и изоставени, продължават традицията с трудовите дейности с цел усвояване на професии. Когато излязат от дома, те са имали поне един занят в ръцете си, с който да си вадят хляба. Даже е въведена практиката напускащите дома да получават "чеиз" - легло, постелки, домакински съдове, т.е. - най-необходимото за един млад човек да си стъпи на краката.
Колко от домовете за сираци днес го правят това? Да пускат децата на улицата с професия, с осигурено работно място, място в общежитие и с най-необходимото на първо време? 
Много, много революционни неща е  направил навремето си, затова е имал много врагове, които явно са постигнали целта си -  да омаскарят името на един превъзходен педагог по рождение, защото той не е учил никъде, бил е офицер през войната. Всички положителни неща се опюха, заради един шамар, за който самият Макаренко надълго и нашироко разказва и съжалява. Шамарът го е изял един убиец, между другото, въпреки, че е бил още непълнолетен тогава. И е спасил живота на самия Макаренко, но... Който иска, да си го прочете сам. 

И аз като Кака Сийка те съветвам: иди в библиотеката и си вземи "Педагогическа поема" и "Знамена на кулите" и ти гарантирам и аз, че ще ги изчетеш с интерес. Както се казва, по-добре е един път да видиш, отколкото сто пъти да чуеш... Пък дай после да направим една дискусия.
"Знамена на кулите" е тип художествено произведение, роман, и е по-слаба от самата Педагогическа поема, но пак е достатъчно интересна.

 И аз винаги съм се чудила защо всички говорят за Макаренковските методи като ги отъждествяват с бой. А всъщност има само един шамар от Макаренко. Смятам, че за времето си е постигнал много и доста от нещата са приложими и в днешно време.
 
Борисе, що ми се струва, че си чел книгата и сега само ни пускаш въдици?

Ще ме прощаватe за лошия превод, много ми се спи вече. 

А.С.МАКАРЕНКО
ПРОБЛЕМИ НА УЧИЛИЩНОТО СЪВЕТСКО ВЪЗПИТАНИЕ
Лекция втора ДИСЦИПЛИНА, РЕЖИМ, НАКАЗАНИЯ И ПООЩРЕНИЯ*

   Днес ще предложа тема - дисциплината, режимът, наказанията и поощренията.
Още веднъж искам да ви напомня, че моите изводи произтичат изключително
от моя личен опит, който е следствие от някои особени условия, преди всичко
в колониите и комуните за правонарушители. Но аз съм убеден, че не само
отделните изводи, но и общата система на моите находки може да бъде привнесена
и към нормален детски колектив, поне логиката е такава тук.
   От моята 16-годишна практика начело на заведения за правонарушители, в
последните 10, а може би и 12 години, мисля, че работя с нормални.Цялата
работа е там,че по моите дълбоки убеждения, момчетата и момичетата стават
правонарушители или "ненормални" благодарение на "правонарушителната" или
"ненормална" педагогика. Нормалната педагогика е педагогика активна и целеустремена,
тя много бързо обхваща детския колектив и той е съвършено нормален.
Никакви родени престъпници, никакви вродени трудни характери няма; за мен лично,
в моя опит, това положение е достигнало до 100%-ова убеденост.
   В последните години на комуната "Дзержински" аз решително протестирах против
всяка мисъл, че имам ненормален колектив, колектив от правонарушители и затова
тези изводи и тези прийоми, които днес ще ви предложа, за мен лично са
приложими и към нормалното детство.
    Какво е това дисциплина? В нашата практика у някои учители и у някои
педагози-мислители дисциплината понякога се рисува като средство за възпитание.
Аз считам, че дисциплината се явява не средство за възпитание, а резултат от
възпитанието и трябва да се отличава от режима.
Режимът е определена система от средства и методи, които помагат на възпитанието.
Като резултат от това възпитание се явява именно дисциплината.
   ...........................

Така е. За времето си човекът е направил най-доброто.
Интересува ме не само системата сама по себе си, а как се вписва в съответното време и място. Не може да се пренебрегват политическите и икономически особености. Обикновено тази страна се пропуска, защото с времето се наслояват някакви стереотипи във възприемането на възгледите на Макареско и интерпретацията на изпълнението.
Като всеки необичаен начин за решаване на някакви проблеми, и отношението към него е в двете крайности.

освен това книгата я бива - чете се леко и увлича.
ноот друга страна - аз съм я чела преди има-няма 10 години. тогав ами хареса, ма де да знам - сега може да ми се стори налудничава