за това , което видях от "игрите" на няколко деца и което ме потресе

Такива деца винаги е имало и ще има.

Първите седем години.Години,в които явно тези майки са бляли.Жалко и тъжно за децата защото ще остареят преждевременно и дори детство няма да имат.
Ето защо аз ще продължавам да бъда строга с дъщеря си и да и показвам кое може и кое не.Да я уча и възпитавам по метода на моите баба и дядо,майка и татко.Без побоища и наказания,но и без безкрайна глезотия.И внимание,много отделено внимание към нея.За да не си я позная утре в един такъв разказ....
Абе....пази Боже !

как ще се справят децата ми с това... защото мен няма да ме има винаги да ги спасявам. това е просто отвратително.

Така е, тъжното е, че стават все повече и повече, като положението е по-тежко при момичетата. Не знам, но трябва да се наложат някакви ограничения на подрастващите, защото да те е страх да ги гледаш. И при нас имаше такива случаи, ама пак имахме някакъв респект, някак се съобразявахме, пазехме поведение, сега е страшно!

В интерес на истината и аз много пъти съм се задавала въпроса защо е нон стоп пред блока и обикаля квартала, а тя е още от 1-ви клас на вън,сега ще бъде 4клас- но не съм аз тази, която още няма деца, да дава акъл на нейните родители как да си възпитават детето! А в интерес на истината тя учи и в лицея в Горна баня - и не е глупава, но още от малка осъзнава красотата си- още преди две години беше на 8- пред блока се играеше следната игра, аз съм я запомнила много добре- "Едно, две , три, секси поза заеми, четири, пет , шест, е... хте ли се днес??"

  Много е лесно да съдиш.Аз навремето играех сама пред блока,не защото родителите ми не са се интересували от мен,а защото работеха. Слава богу времената бяха други и момченцата не си позволяваха такива неща,а ако някое посмееше голяма шумотевица се вдигаше.И спираха да играят с него,а не с пострадалото дете.Какво стана през годините,защо нещата така се объркаха?Ето това не мога да си обясня.

Според мен този проблем е огромен,защото ние като родители виждаме само едната страна на децата си.Едни работещи родители дори да са разграфили живота на детето си по часове и дори много внимание да му отделят ,винаги има едни часове ,в които то е само с околния свят.Е точно тогава на нас ни не губи как точно то се опитва да се включи в заобикалящата ни действителност.Не мога да коментирам голямата си дъщеря ,защото не я виждам отсрани без мое присъствие.Но ще дам един пример от времето през което бях по майчинство с малката.
Съседско момиченце и то на приятели,които се ГРИЖАТ за него .Имат и баба в къщи,която през деня го следи-учи ли,спазва ли си режима и пр.Да ама на вън сега аз го видях в друга светлина -не ангелчето,което познавах,а направо едно Л...О.Просто тя ходеше с деца от квартала,а аз с бебка и цяло лято наблюдавах.Много внимателно подхвърлих на нейните родители за поведението й,но те просто не повярваха.Ами,че как -тя в къщи е една,но навън дали??

  Голямата ми дъщеря догодина тръгва на училище.Ще ходи в частна занималня с усилено изучаване на английски /с баща и работим и няма кой да стои у дома с нея след училище/,по нейно желание ще ходи и на гимнастика.Но нали след като се приберем вечер,това дете ще трябва да слезе и да поиграе,защото все пак е дете.В началото тати ще бъде с нея,но не може цял живот да стоим зад гърба и.

Не съм потресена въобще от така изложената ситуация. Първо- виждала съм подобни "извращения" в детска възраст и по времето, когато и аз самата съм била дете. Второ- виждам ги ежедневно сега, около големия си син. Това не означава, че нямам лично отношение към такива прояви, напротив. Само дето не съм измислила дали може лично аз да повлияя на това по някакъв начин и дали въобще има смисъл.
Такива начини на общуване между деца се срещат и, разбира се, не всяко дете участва в тях или пък ако участва, при някои това е временно- до задоволяване на някакво любопитство, до "залавянето" му от някой родител и съответно повлияването върху това поведение, до израстването му, до намиране на някакви по- полезни и смислени занимания.
На нашата улица и площадката, на която играе моето дете /то е най- малкото по възраст от цялата голяма туфа/ играят деца от 8 до 14-15 години. Сина ми играе навън без възрастен придружител от 6,5 години. Когато аз бях малка излизах от още по- ранна възраст и това определено не ми е навредило, т.к. че не това е проблемът. Не можете да сте сянка на детето до 18-тата му година!
Да не казвам голяма дума, но 90% от децата от нашата улица са по цял ден навън, дори за обяд не се прибират в къщи и редовно ги засичах да си купуват бира и цигари, които открито консумират на парапета пред единия блок. Други занимания- слушане на музика, каране на колелета и ролери и през цялото време размяна на реплики, като някои от посочените вече от прежде пишещите. За сега всички деца са заедно- едни правят едни неща, други- други, но се замислям за собственото си дете. Напоследък то си играе преимуществено само с едно друго момче и то дори главно в къщи- с играчки, на карти, с компютъра или просто си приказват. Те самите са ми споделяли, че няма на какво да играят с останалите деца. Игрите на "Народна топка", на криеница и т.н. са "морално остарели" вече, т.к. Това, на което "играят" останалите не им е интересно. Постепенно двамата се отделят от общата група.
Диференциацията е нещо нормално и с възрастта тя става все по- приложима. Записването на хлапето в елитно или частно училище и т.н. въобще не е решение на въпроса. Тези детски заведения също са пълни с всякакви деца /лично съм виждала, сина ми беше през лятото на частна занималня/. Освен това пълноценно едно дете, според мен, може да се възпита, когато му се предостави възможност да живее максимално до реалните условия за живот, а не в специално създадена изкуствена среда. За това аз не съм спряла сина си да излиза. Просто съм до него, когато той споделя и има желание да обсъжда въпросите, които го вълнуват. Организираните занимания не могат и не бива да изпълват изцяло живота на детето. То често има желание, а и е полезно за неговот развитие, просто да се пошляе, да си поприказва и глупости, ако щете, да направи някоя и друга глупост, стига да не е опасна за нечий живот и здраве, за да придобие собствен житейски опит. Ако до пълнолетието си не е имало тази възможност, като възрастен това определено ще му се отрази негативно.

Ох,мен много ме е страх от "средата",но имам скрита надежда ,че ще съумея да  възпитам дъщеричката си така,че подобен "сополанко" като този да не може и с пръст да я докосне.Ще се опитам да я накарам да мисли и да преценява кое е добро и кое лошо,да знае как да се защити и от кого да поиска помощ ако не може сама ,а другото оставям на Господ!Дано я пази!!!!

    Както описваш жишвота на това момиче,то явно се подготвя от малко,от родителите си да бъде метреса,както казваш...Много хора смятат,че основното във възпитанието на детето е да го запишеш във най-елитното училище,макар и да не е най-доброто в случая,и с това да се приключи въпросът...Но тук в това въпросно горнобанско училище,на висота са не знанията,и уменията на един човек...Точно и за това тя ти е реагирала по този странен за теб начин-че ако каже на родителите си че някое момче я е душило,то тя вече няма да бъде харесвана,и ще остане сама...Много жалко за това момиче,и за всички които мислят така!!!
    Но ако ти имаш възможност да поговориш със него,направи го,кажи му че те повече биха съжалявали ако тя се оттегли,защототя е по добра от тях,и по готина,и по секси,и не нея,а тях няма никой да ги уважава,ако тя им бие дуспата...Кажи и че е по важно тя да се самоуважава,от колкото другите нея...Кажи и че на света има страшно много готини момчета,които ще и се молят да играе с тях,дори и да не са въпросните...Кажи и всичките тези неща,и може би ще спасиш един човешки живот!!!Поздрави от мен!И успех!