Когато разказва някаква серия от детско филмче, мисълта му гладко ли тече?
Най-общо може да се прибегне към използването на реални или мисловни картини. Някои хора (и деца) твърдят, че най-лесно разказват един филм или случка като просто описват всеки "кадър" от това, което става пред очите им. Когато става въпрос за абстрактен текст, то детето трябва да вникне в значението и логиката на текста до такава степен, че да си "нарисува" една картина в главата или ако е приказка, да си "заснеме филмчето" по приказката, което описва поредицата от събития.
Това е много сложна мисловна дейност, която се възприема от възрастните за даденост. И като всяка сложна дейност, тя се усъвършенства с времето и опита. Изисква се много време, но не е нужно да бъде като упражнение от училище. Достатъчно е да се дава възможност на детето да разказва ежедневни случки от своя живот. Може да проявите интерес към някое негово любимо филмче, но "да нямате време да го гледате с него" и затова да го помолите да разкаже част от него, да ви запознае с героите и т.н.
Може още много неща да се кажат, това си е цяла наука, но започнете малко по малко, разказвайте и вие някакви свои случки и поощрявайте детето да говори за всичко, което му е интересно. Нека да свързва описанието на случки, обекти и фантазии с удоволствието от разказването и общуването, а това с времето ще се пренесе и при разказването в училище.