Вероятно от по-дългия престой в къщи през зимата и от някакви ескалирали майчински чувства се дразня повече от преди и като видя големия ми син да се въргаля по земята, да лапне нещо с немити ръце, абе луда работа осъзнавам. Днес му крещях за това, че обувайки се седна в коридора. Често се замислям (включително като чета из форума ) за какви ли не болести и зарази, от това се навивам още повече и още повече. Знам, че съм на границата да започна да развивам някаква фобия, хипохондрия или каквото и да е там отклонение.
Но знам, че това явно е и някаква страна на майчините чувства.
Споделете как се справяте вие с тези страхове? Каква хигиена поддържате в къщи и около децата?
ПП Не съм от типа майки-закрилници - големият ми син (8 г.) е много самостоятелно дете, привързано към нас, но и умеещо да общува леко с деца и с възрастни. И с него имах подобни чувства, но мисля че сега нещата ескалират и от това, че децата са две и аз не успявам да поддържам хигиената, която съм поддържала, когато детето е било само.