Не искам и да си представям, че в мое лице синът ми ще вижда една силна, оправна, но самотна и нещастна жена.
но води до втората част от постинга ти - самотна и нещастна...
значи смея да твърдя, че тук сме някак 2 категории. И тези, които от самото начало сме сами - ами.. с 1 дума.. ужасно е трудно
не ми минава през ума дори, че ще си позволя да забременея отново
но съм си поставила за цел да го преодолея
мисля че ще успея
може би мястото не е тук, но искам да изразя общоприето мнение ... едно е да се разделиш след години .... друго е да не си имал цяло семейство никога.... и винаги да си бил глава
някак - самотната бременност е преживяване максимално самотно... май скоро ще поискам закована тема по въпроса ... не срещам разбиране ... може би трябва да се отделим наистина като осиновителките например
съжалявам за офф-а, отдавна мисля по темата