къща в предградието на града?

Мен лично това ми е мечтата. Баща ми живее така и всеки път като отида там ми се изпълва душата. Хубава къща с огромен двор. Кеф ти на двора на барбекюто, кеф ти вътре да слушаш музика до дупка в 4 през нощта (другите къщи са на поне 100м), кеф ти в града - палиш колата и за 10 мин си там. Аз ако съм на теб: почвам да избирам пердета за къщата 

На мен ми допада идеята- ще избягате от мръсотията и шумотевицата в града, а в същото време сте много близо и винаги можете да отидете там.

Стига да можете да осигурите мобилността на децата си, идеята е ПЕРФЕКТНА! И ти ще я оцениш, когато заживееш на доста по- тихо, чисто и приятно място, в голямата къща, необезпокоявана от разни съседи под и над теб 

Зависи ... има много плюсове, ама има и не малко минуси. Ако никога не си живяла на село и този начин на живот не ти допада, по-добре не експериментирай. Можеш да я ползваш като вила, ако мъжът ти хептен се запъне. Преди време аз също се бях запалила по същата идея за къща с двор. И стана цяла одисея За да не се повтарям, неуспешния си опит да стана селянка     съм описала на дълго и широко в подобна тема тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=171644.0;all

И аз съм ЗА! Става въпрос за 5-6км все едно си в града ама в малко по далечен квартал! Мисля че ще е по добре за вас и децата! Но това си е лично мое мнение и всеки сам решава къде да живее! 

Стига да има удобен транспорт за децата до у4илище,да имаш някакъв магазин за неща от 1ва необходимост/яйца,хляб.../е просто супер И ние търсим от известно време къща извън Рим,но за да си позволим цената не може да се намери на по-малко от 30км.На 5-6 струват милиони....

MeryLu - ти имаш мъж мечта!
По въпроса - не само бих се преместила, а и го обмислям съвсем сериозно, какво по-хубаво от това децата ти да растат на чист въздух!

На мен това ми е мечта 

И аз доскоро си мислех, че по-хубаво място от Младост 4 за живеене, няма. Но откакто започнаха срещу блока ни да застрояват цялата поляна, разбрах че и това място ще стане като всички други - задимено и тясно.  Пък и общността във входа ни не е от най-организираните и милеещи за хубав вход.
Изпадна ни една възможност да купим място и да си построим къща в Герман и то на добра цена. И сега обмисляме всички възможни варианти как да намерим пари за тази мечта.
Пък и мисля, че в следващите години и тези села около София ще се развият достатъчно добре, за да не се чувстваш съвсем на село. А за чистия въздух изобщо няма смисъл да се говори.
Купувате си две коли, и се возите където си искате. Децата, ще си ги карате до училището.
А и всичко е въпрос на вътрешна нагласа! Представи си колко ще е хубаво , да си имаш двор, където децата да си играят, да не се чудиш къде да ходиш едно барбекю да си направиш, постоянно приятели ще ви идват на гости - щото всеки иска на въздух.
Защо мислиш, че всички места в околните села вече са изкупени.
Така че , успех с приспособяването!

Ако толкова ти е непоносима тази мисъл да живееш на село, можете да обмислите компромисен вариант. Напр. уикенда и част от ваканциите в къщата (т.е. да я ползвате като вила), а през другото време в града. Освен това най-вероятно за да те убеди, че там е хубаво мъжът ти ще положи много усилия, за да ти е удобно. Преотстъпи му готвененот (аламинути и барбекю), гледането на децата (игри на двора). А ти се възползвай и се наслаждавай на почивката на чист въздух

Мери Лу, май никак не ти помогнахме. Забелязах, че повечето от форумките мечтаят за къща извън града.

Аз работя на близо -6км / около 30мин / За София ти си си в града.
Никой не те кара да ставаш селянка - да садиш домати и развъждаш кокошки.
Мисля, че едно куче и котка ще стигат. Щом сте купили къща едвали ще е проблем и да се потдържат 2 коли. А другите предимства са много, горе са ги описали - ако няма парно слагайте климатици и си гледайте кефа 

За мен, подобен начин на живот е въпрос на известна доза лукс, който човек трябва да може да си позволи.
Поддръжката на къща няма нищо общо с поддръжката на апартамент.
Дворът изисква допълнителни грижи (разходи).
За да си мобилен и независим са нужни две коли, както са писали по-горе и т.н.

Има много плюсове, има и някои минуси.

Ако разстоянието е 5-6 км, съвсем скоро къщата ще се озове в града, той сам ще дойде при вас.
Живея в къща, на края на града и никога не бих се върнала в панелка, пък била тя и на пъпа на София, до който с кола и сега стигам за 10-15 минути.

А това със саденето на домати е добра идея- да имаш възможност да си отглеждаш домашна продукция- в пъти по-вкусно и здравословно. И това няма да я превърне в селянка- то това е до манталитет.

Градът вече дойде при нас- на нашата улица вече има луксозни блокове, а до преди няколко години Симеоново си беше с чисто селски облик.

Супер е! Стига да имате две коли и все пак да осигурите придвижването на децата също.

Аз ли съм единствената, която  мисли като авторката Никога не бих отишла да живея на село. В хубави, добре уредени, чисти, ако може и луксозни покрайни - разбира се, това е идеалният вариант. Дворче, алейка, люлка на верандата, ееех   Но в село - никога Не съм живяла, не съм свикнала, не ми харесва. Поне засега.

И аз,Белинда.Какво му е хубавото на живота в селото?Да починеш за два дена,да.

Аз бих живяла и даже в момента действаме по преместването. Единственият проблем на мен лично ми е, че не мога да шофирам, но ще си купувам кола и ще се уча..
Ти си прецени, но 5-6 км от града си е нищо, а печелиш спокойствие, по- чист въздух...
Не може да няма и минуси обаче, но си прецени...

Аз пак да се включа, но по въпроса за селото- аз като една градска булка от тухлен блок взета и докарана на село (то Горна Баня уж е квартал на София, ама не съвсем.....пак си е със селската инфраструктура), бях ужасена как ще живея на подобно място!
Да, ама сега само да се опита някой да ме върне пак в блока, където не можех да приспя детето си на 6 месеца, понеже 3-те дечурлига над нас свирят на пиано, скачат или карат колички по теракота, съседа от долу слуша чалга на мах в 12.00 вечерта и тн. Къщата ни е приказна, голяма, има голям двор, в който сложихме детски играчки от ТЕС (люлки, пързалки и тн) лично за малката, а простор за тичане и игра колкото искаш и без никой да смущаваме с тропането си. Да, аз все още не харесвам квартала, но то има ли наистина хубав квартал в София?!? А и нямам нищо общо с него- излизам до магазина или видеотеката и това е....През останалото време си взимаш колата и отиваш в града, където си ти е и работата и соц. живот. Просто къщата ти се намира в селото- от това можеш да черпиш само позитиви.
Тъй като сме заети със съпруга ми сме наели таксиметров шофьор, който да кара малката всеки ден с гледачката до парка в Св. Троица и обратно. Така сме решили за сега транспорта на детето, пък като порасне ще видим.
Е да, срещу мен живеят 2 коня (ама известни коне, участвата в продукциите на New Image  ) и има и крави и кокошки в околията, но то пък по блоковете колко "едър рогат добитък" живее  .....пък детето бързо научи животните нагледно- същински Маугли 
Ето как човек може много бързо да си промени гледната точка, но за това трябва да опита! 

Не си само ти, ако не можеш да си позволиш персонал за поддръжка на градина и къща, самата ти ставаш такава. За да имаш приличен двор с цветя и райграс  изисква грижи и то почти целодневни. А в село пък да не говорим, животни миризми натурални, мухи и какво ли не още. Виж да отидеш на гости си е друго, някой друг го поддържа

Имаше такава тема - бях писала и там, имам вила в центъра на Банкя, сега и направих основен ремонт, като кукла е, с хубав, голям двор, но ходя само уикендите. Това което ме спира да живея там, е само и единствено усещането за спокойствие и почивка, събирането с приятели което ми дава това място. Не виждам смисъл да я превръщам в ежедневие, пак казвам че за мен лично така ще изгуби основното си предназначение.

Аз също споделям мнението на болшенството.
Даже уреждаме нещата 
Засега сме решили само на лято са живеем на "село" ,а зимата в града.Като порасне детето,се местим изцяло.Полудявам в тая панелка вече.
Аман от "селяни" 

Ами излез му с неговите аргументи - поддръжката на къщата е в много пъти по-скъпа от тази на апартамента. Къщата е за хора с добри финансови възможности - днес керемиди се счупили, утре улука протекъл, двор и т.н., т.н....Аз съм живяла в къща, а от 10 год. живея в апартамент - в хубав блок, супер район,  с културни съседи /без най-важните - тези над нас /. Ами миналата година почнахме да си строим къща - в краен квартал. Само че ще отида да живея там, когато мога да си позволя  ежедневна помощница /по възможност с 20-25 год. син, съвместяващ градинарски и огнярски грижи/. Шегата настрана, обаче ако нямаш достатъчно средства, ставаш роб на къщата. Имам опит.

не знам в кой град си, но 5-6 км за голям град е нищо   вярно е, че къщата и двора изискват повече поддръжка, но зависи и колко е голяма къщата... ние се оправяме сами за момента, без да робуваме на къщата и всичко е в доста добър вид. а предимства много - и свободата, и това че има много забавления за малки и големи, приятели почти всеки уикенд на барбекю, играчки в двора и т.н. не разбрах и теб кое точно те притеснява... за мен уюта на къщата е несравним с апартамент, а по празници е направо приказно и имам мегдан да се развихря  

Никога не бих живяла извън града! Ненавиждам къщи (живяла съм като малка 5 години в огромна къща). Ако ще да е 100 пъти по-голяма от апартамента ми ще си остана в него.

   

Off-topic. Случайно да си във високите блокове до Бизнес Парка 

Почти.Зад бюрото по труда.

Живяла съм години там, родителите ми се кефеха на поляната и как ще тичат внуците там. Като бях в 9-ти месец бременна със сина ми, после раждането, не ходихме на гости около 2 месеца и за това време бяха вдигнали първите блокове. Не можах да го позная после района 

Не мога да си представя такова нещо  ! Мъжът ми има такива мераци и то за близкото бъдеще....Само като си помисля и ми се свива сърцето. Не искам да казвам голяма дума , но си мисля, че мога да живея само и единствено в града.

6м живея в центъра на града, на страхотно място - не го заменям 
Но лятото, от май до ноември живея във къща в най-близката вилна зона - на 2-3км от града.
Лятото не мога да си представя да живея в центъра, да ставам свидетел на тълпите туристи, на шума от дискотечни пияници на прииждащи тълпи , запътили се към градския плаж, на паркирали коли пред гаража ни от околностите на Варна и Областта....... в общи линии, лятото Варна, не е моят град за живеене.
На вилата намирам спокойствие, тишина, чист въздух, ухание на окосена трева.  Детето ми по цял ден е на двора.  Няма нагряти сгради и асфалт, няма миризма на изгорели газове от увеличилите се 100 пъти туристически автобуси.

Задължително е обаче семейството да има 2 коли, оборудвани с 2 стола за детето. /ако детето е едно/
Иначе не виждам, какво толкова някой може да се тюхка и вайка, още повече ако не му се е  случвало. Мен никой не може да ме накара на сила да остана зимата на вилата, бил той и любимият ми мъж. Знам, че никога няма да го поиска, ако аз съм на друго мнение.

           До преди няколко месеца, това беше вечната тема у дома. Аз за нищо не исках да заместя градския живот, а мъжа ми обратно. Бебето се появи и приоритетите се промениха. Купихме си къща преди няколко седмици и не мога да чакам да се преместим там. Не мога да търпя апартамента вече- живеем до портата, през която влизат колите с карта и се чува писукането на гейта постоянно. Отгоре кучето тича денонощно, отстрани правят ремонт. Едва успявам да приспя малкият  през деня.

         Тук е малко по- различно. На няколко комплекса с къщи има хранителни магазини, банка, ресторанти за бързо хранене, аптека.
 
         На мен лично 5-6 км не ми се виждат толкова много. Аз също съм на мнение да оправите къщата и да живеете малко в града, малко там и ще видиш кое ти харесва повече. Не се знае дали ти няма да промениш мнението си или пък мъжа ти . Успех 

Момичета, аз никога , ама никога не съм живяла на село ( като малка даже ме беше яд,че моите баба и дядо са в града, защото лятото всичките ми приятели изчезваха по селата - каква ирония!!! ). И някак си не мога да си сменя начина на живот. Не че града, в който живея е много голям, но пък си го обичам. Живяла съм и в София , но там наистина е кошмар. Моят мъж също никога не е живял на село. Но пък тази къща му стана като фикс - идея. Да го чуете само с какъв ентусиазъм говори  за водопади, райграс, барбекю . Ляга и става с тази мисъл. Мислех, че ще отмине - но така е вече близо година....И как да му кажа, че тайничко се надявам един ден да му мине мерака? 
Това, че тук има хора, които биха сменили градския шум със селската идилия  донякъде ме успокоява,че има и други "луди" освен моят мъж

e какво те притеснява, за какви 6 км ми говориш. Предпочиташ да живееш в 50кв.м?????? Не мога да си го обясня?
на село не само не съм живяла, ами не съм й ходела. Едната ми баба живееше на Дондуков и никак не обичах да ходя там, дори и преди 20г, когато София беше друг град. Пак гаден, но все пак по-малко

Зависи от селото,но като цяло вече предпочитам да живея извън града.Купихме си къща и когато стане готова се изнасяме.Ще пътуваме 30 мин,повече,ще се налага да се пазарува само с колата,да караме детето на градина или училище,но плюсовете за мен са много повече:тишина,спокойствие,чист въздух,простор ,място,където детето да играе на воля.Двора е малък,не е труден за поддръжка ,а и е удоволствие да се занимаваш с него,имаме барбекю и отсега съм нетърпелива да каним приятели.Защо не се уговорите с мъжа ти да използвате къщата за почивните дни,празници и ако ти хареса да се изнесете там.Разберете се,че ще опиташ,но не обещаваш нищо.Може да ти хареса.

Подозирам , че повечето от вас ги влече идеята за къща по принцип , а не къща на село 
Разликата е огромна .
Аз също не бих отишла на село . Никога . Удобствата на града са ми необходими .
Не забравяй наистина и нуждата от две коли и това , че винаги си вързан с това . Или пък , ако нещо си забравил да купиш и ти потрябва в 23 ч. вечерта примерно .
А и на село си е селска работа - овце , крави , кокошки , кал ...

При положение , че все пак си запазвате апартамента в града и можете да ползвате и двете жилища - става  Но аз не бих отишла в къща , ако нямам апартамент в града ... А и по принцип не бих живяла на село , де ...

Да,права си.Аз затова съм написала,че зависи от селото.

Така да.

Иначе, ние живеем през седмицата почти в центъра на София. Събота и неделя (само през топлите месеци основно) сме на 30 км. от центъра. Пътуването е не повече от 20 мин., но си е село. Почивам си - тишина, спокойствие и т.н., но не бих живяла постоянно. Най-добре ми е в апартамента (но той е достатъчно голям и уютен). Ако бяха 50 кв. сигурно щях да се замисля. И ако къщата беше на 5-6 км. - също.
Но... една къща иска в пъти повече разходи от апартамент и това е най-неприятното в случая.
Въпреки това за мен перфектният вариант е апартамент в града + вила.
Само едно би ми станало неприятно - ако мъжът ми направи подобна инвестиция, без да ми каже и да ми даде възможност и аз да участвам в избора на въпросната къща.

О, не бих искала да живея на село или в предградие!

Причините са много - повечето са изредени преди мен. Скъпа поддръжка на къщата, липса на удобен транспорт, магазини, добри училища за децата. Аз живея активен живот, виждам се с приятелки след работа, излизам, ходя по коктейли и мероприятия - как да се прибирам след това?! Утре децата ми като поотраснат и искат да ходят на купон или дискотека как ще се прибират? Да не говорим за манталитета на съседите в селата, вкл. и в модерните предградия като Симеоново, Бистрица, Драгалевци и тем подобни. Къщата и животът в предградията са единствено за действително богати хора, които могат да си позволят градинар, шофьор, ежедневна домашна помощница. За съжаление, към този момент, не съм от тях!

В манталитета няма разлика. Даже по блоковете повече одумват.

Явно човекът е действал много импулсивно,личи си,че е за него тази къща е била мечта.Но се поставям в положението на авторката,малко в небрано лозе я е поставил.

Дотогава кой знае къде ще сме/живи и здрави/За мен е важно сега да живеем по-добре,имаме късмет,че сме с малко дете.

  Четох, четох и не се стърпях.... Аз съм варненка коренячка, имахме къща в централната част на града/съвсем близо до бившия партиен дом/, баби и дядовци-граждани. Стана така, че отчуждиха имота ни и ни обезщетиха с три нормални по размер жилища, пак в централната част на града. Издържахме пет години-то не бяха наводнения от съседи, безкрайни ремонти, разправии кой следвало да плаща за входа и асансьора и кой не.....Пред блока имаше детска площадка, която нощем се превръщаше в сборен пункт на безконтролни тийнейджъри, ревяха аларми на коли....С една дума-пълна лудница! В един момент ни писна и буквално за няколко месеца продадохме апартамента и си купихме къща в близко до Варна село/Звездица, на 10 км. от Катедралата/. Няма да крия, че изживях редица трудности-децата ми бяха на 4 и 6 год, съпругът ми пътува, а аз съм работеща мама, но....Сега и даром да ми предлагат жилище в града не бих го обитавала постоянно, защото свикнах с тишината, спокойствието и чистия въздух. Замисляме вариант със съпруга ми по-нататък във времето да закупим боксониера в града, та децата след като се "намиткат" по заведенията да има къде да останат. Другият вариант е да ги прибираме ние с колата/такситата започнаха да ми звучат рисково/. А ако финансовото състояние на семейството позволява майката да не работи-още по-добре! Относно разходите по къщата-по-големи са, но ги влагаш в нещо перспективно, а не в имот, висящ във въздуха/ако жилището не е придобито като обезщетение за парцел си собственик на някакви мижави метри ИДЕАЛНИ части земя, т. е. не си стъпил на своя земя като цяло. Мисля, че съпругът ти е далновиден човек, оцени това! Винаги можеш да пътуваш до София, а ако имате голяма къща няма да имаш оттърване от приятели, зажаднели за чист въздух и тишина, които с желание ще гостуват с приспиване/говоря от собствен опит/. Не зная на колко години си, но повярвай ми, като понапреднат годинките човек започва да търси тишина и природа. А що се касае до поддържането на градината, ангажиментът не е толкова страшен, дори без нает за целта градинар, а и мъжът ти е до теб. Желая ти успех от все сърце, дано да съм ти била полезна!

Аз не че не искам да живея в къща извън града.Имам такава, с удоволствие си почиваме там.Но на село за нищо на света не бих си купила къща.Нямам село,веднъж като дете съм ходила на гости с приятелка.Нито ми харесва,нито мога да се отпусна и да релаксирам.А и около Варна няма едно село ,което да е красиво.Сега някой може да спомене Приселци.Наши приятели имат къща там,ходила съм,близо до града е.И все пак не ме влече.

  Шанел, май не си родена във Варна или пък си достатъчно малка, за да нямаш спомен, а по тази причина и база за сравнение, какъв красив град беше градът и в какво бунище се превърнал сега...Неслучайно хората, които ценят чистотата и реда, а и могат да си го позволят, напускат пренаселената с пишман граждани Варна и се заселват в близки села. Последните две години само на улицата, където се намира домът ми, се построиха няколко нови къщи и то от хора с големи финансови възможности. Лошо говори за теб това, че така "компетентно" се произнасяш по въпрос, по който не си наясно - около Варна има много красиви места!

Аз съм родена във Варна и не съм малка.И всичките ми роднини са родом от Варна.Защо не четеш какво пиша?Аз имам вила извън града.Но тя не е в село.Не харесвам селата и никога не бих си купила къща там.

Мен лично би ме притеснило, че мъжът ми си позволява да решава вместо мен. Смятам, че мяастот на което живее семейството ни би трябвало да го изберем заедно. Би ми било адски обидно...

Иначе 6 км... не е далече, но има въпроси, които биха ме притеснили... Как се почиства такава къща, как се отоплява през зимата, как се рие сняг от пред гаража (не че напоследък има сняг де). Зависи и колко са ви големи децата. Аз съм живяла в къща в Драгалевци, преди да се омъжа и искам да ти кажа, че тогава си беше истинско наказание за мен. Всичките ми приятели бяха в София, преди да взема книжда и да имам кола бащя ми вечно ме чакаше по нощите...

Сега бих отишла, даже имаме и такива планове, но докато децата са малки, та да могат да си намерят среда в махалата... Да тръгнат в драгалевската градина и училище... то зависи и на кое точно казваш село де...

Но въпреки всичките добри намерения на мъжа ти смятам, че е било редно да те попита и да обсъди въпроса с теб!

Ами мъжът ми е такъв - импулсивен. Понякога това му качество е доста романтично .
Вчера пак си говорихме  по въпроса кога ще се местим да живеем в новата селска къща. Е, тя все още се ремонтира, така че няма да е тази зима, после пък ще чакаме новия член на семейството ...ще излязат други, по-важни приоритети.
А и изчитайки всички мнения тук стигам до извода - домът е там, където ти е семейството. А пък в крайна сметка - аз имам собствена кола. За 5 минути съм в града - и и  пазарувам от големите магазини, и децата ще прибирам от училище, детска градина, ще си ходя на работа както преди. Нямам никакво намерение да ставам "гражданин" на селото

  Точно това имах предвид и аз! Дано сте много щастливи, където и да решите и както и да се развият нещата   

Значи аз не виждам причина темата да се обсъжда. Щом всичко ви е наред, кво му нищим тука. Ае да си ползвате селската къща с любов и здраве 

Никси, идвайте в Драгалевци, чакаме ви 

Утре сме там и в неделя, както и всеки уикенд апропо. Дай координати на лични, да се видим. Или може да ни дойдете на гости, имаме пързалка и пясъчник 

На мен не ми харесва.Живяла съм в близко село и не ми хареса.
Сега ходим само от време на време и ми е приятно,но не ми се живее там.
Въпрос на вкус.

понеже казвате, че селото има значение.....
днес се върнах от Априлци, където строим къща, лятото надявам се ще е вече обзаведена и готова на 100%. Вчера само като пристигнах на "обекта" толкова хубаво ми стана - спокойно, красиво, свеж въздух....прекрасно. Никак не ми липсва града. Реката минава точно покрай къщата, лятото е по-хубаво от басейн.
Замислих се, че така трябва да си организирам работата във Варна, че максимално да съм извън града. Спокойно мога да работя през интернет и при необходимост да пътувам.


К`во ми стана, уж съм млада- писма ми от лудница, кръстовища, миризми, шум, прах и съседи...Поне докато детето не е на у-ще мога да си позволя този лукс. Иначе остава за скривалище през уикенда.

Извинявай, може ли да се оженя за мъжа ти

ние с мъжа ми обикаляхме всеки уикенд близките села за да си избереме такова което ще ни задоволи притениите- не че са притенции, но все пак връзка с града , път, магазни, мрашрутки, цялостен оглед на селото си е добра идея..
ама пусто нямаме толкова пари.Но така искаме и двамата къща на селоооооооооооооооооо
На децата ще им доиде добре малко отърсване от цялата истерия на София.Иска ли човек всичко може

Имаме къща в центъра на София , където според някои е най - мръсно , шумно и т.н.
Но за мен това е моето място , вечер когато улиците опустеят обожавам да се разхождам и да наблюдавам нощна София .
Има толкова неща , заради които предпочитам големия град ... но всичко е въпрос на нагласа .
Имаме апартамент и в краен квартал и пак го предпочитам пред това да отида на село .
Поживях известно време в друга европейска столица , където бе още по населено и оживено ... еми това е , обичам тълпите , факта , че града никога не спи , огромния избор от забавления и нови места и постоянните запознанства с различни , нови и интересни хора .


А сега , като излезем извън романтиката и кой какво обича .
Поддръжката на къща изисква определени доходи и стандарт , придвижването всекидневно с кола също .
Избора дали да живееш извън града , най - вече зависи дали имаш средствата да си осигуриш тези екстри .
Поне за мен това ще е основното , което ще ме спира .

А аз си мечтая да си имам някога малка къщичка на морето ... няма значение къде , просто да съм близо до моята голяма любов .

за поддръжката си права, несравнимо е с апартамент

Като човек, дето имаше съмнителното щастие да отрасне на Петте кьошета в София и още по-съмнителното щастие да обитава един от най-централните и застроени Сф квартали в момента, с две ръце подкрепям идеята на съпруга ти.
Пожелавам ви уютни коледни вечери пред камината в новата къща и прохладни летни дни на верандата   

и аз така, само че в една пряка на Витошка  и то в една далеч по-спокойна София! а по темата, не ми стана ясно какво общо имат предградие на града и село, защото първото е по дефиниция доста по-уредено от второто, за което се говори доста в някои постинги  за подръжката - внимавайте какво купувате ако е готово или какво инсталирате ако ще го правите. във втория случай навреме вложените повече пари може и да ви изравнят подръжката с тази на средно уреден апартамент  а ако къщата не е с 20-30 стаи, не намирам чистенето за някакъв глобален проблем - 10 стаи се чистят много щателно за 2 часа от двама души   

Аз обаче не видях никъде да пише,че в момента авторката живее в София.Защото има разлика.Аз живея в Ямбол,не е шумно и мръсно както в София и не бих се преместила в близко село,защото близките села не ми харесват.

и аз не знам къде живее, но правя разлика между предградие и село 

Прекрасно е да се живее извън мръсния град, особено когато децата са малки. Нужен им е простор, чист въздух и чиста храна..

Предстои ни да се преместим на 5 км от София в най - близко време. Много съм ентусиазирана, в момента само плюсове отчитам. Ще се включа сле няколко месеца

живяла съм половината време от живота си в апартамент, половината в къща. последните 10 години пак живеем в къща в квартал на софия. решихме обаче, че искаме да живеем самостоятелно и започнахме да търсим парцели. не намирахме нищо хубаво. сменихме идеята- да е апартамент, да има близо всичко. е, като отидох на няколко огледа из младост и си избягах набързо. безумни цени, безумни задръствания, хора отгоре, отдолу, шум, коли, кучета.
в крайна сметка имахме късмет и купихме чуден парцел. сега започваме строежа на къщата. със зелена полянка отпред, люлки за децата, ябълково дръвче и т.н. идилия. с колата е 10 минути до центъра на софия. когато искам шум и глъч, бързо ги намирам. според мен тишината и спокойствието вече са дефицит.

MaryLu напълно те разбирам. Аз бях в същото положение преди 3 години. Отстъпих и сега съм "селянка"  . Всъщност още ми е трудно да свикна, харесвам си апартамента и това си е! Панелка, но около нея колкото щеш денонощни магазини и аптеки, поликлиники, заведения и т.н... А сега - в селцето има 2-3 магазина, които не работят от 14 до 16ч. и в неделя, да не говорим, че почти нищо не можеш да си купиш, защото цените за  , а стоките под всякаква критика... Но живота на село си има и своите предимства - тишина, зеленина... На мен обаче ми липсва именно ШУМА, колкото и странно да изглежда. Затова сега често се разхождаме из центъра на София - по магазините, парковете и заведенията... Знай, каквото и да избереш, винаги ще ти липсва другото. Успех 

Мечтая си за къща с градинка извън града или както ти пишеш в предградията. Съгласна съм да пътувам и не ме притесняват разстоянията. Сега живея точно в центъра и с удоволствие заменям шума и мръсотията за тишината и спокойствието

За кой район точно става въпрос.Ако говориш за Симеоново ,Бояна,Драгалевци , Бистрица включвам даже Горубляне ,Герман и Лозен-какво чакаш
Преди 6-7 години от Лозенец / и то старата част на Хр.Смирненски/ се преместихме в Симеоново и си мислих и аз като теб.но сега за нищо на света не бих се върнала в самия град.С колата съм за десет минути на НДК ,децата си играят по двора от сутринта до тъмно.Ние сме спокойни.Лятото всичките ни приятели идват при нас на басейна , а и ние си го предпочитаме пред разни обществени плажове няма по голям кеф от това да се събираме на барбекюто.............
Просто дилемата панелка ,ако ще и на пъпа на София пред къща в покрайнинете ми се струва абсурдна
А що да това дали съм селянка,не мисля ,че съм нито аз нито всички дпломати ,банкери,сбственици на телевизии,бивши премиери ит.н и т.н които живеят около нас.

Ние живеем в къща в предградие.
Въпросът ти го разбирам, защото съм родена и до по-миналата година живеех в центъра на София - шум, трафик и всички прекрасни неща, които произтичат от това.
Сега живея в къща в предградие , нещо като Драгалевци-  трева, спокойствие, птички пеят, съседите не се виждат, тишина и безопасност. Нямам избор т.е връщане назад и затова си намирам тук душевния комфорт. Харесва ми, все повече ми харесва. Да, има неудобство - че си все на кола, за да отидеш и там и там, но динамиката на живота до голяма степен зависи и от човека. Както си го направиш, с две думи. 

Dобре де няма ли вариант да си живеете в апартамента през седмицата, а къщата да е за уикенда? Т.е използвате я като вила. Вариантът да си отдалечен от града е хубав, но мисли и че когато детето ти тръгне на училище ставаш шофьор. То не че ако живеете в града няма да го водиш и връщаш от школото или градината с кола, но някак си разстоянието е по-малко.  Още повече ще иска след време да порита топка с приятелчета, а няма да има с кой наблизо най-вероятно.
Абе и двете си имат предимство. Аз затова съм на принципа къщата да си е вила колкото и да е хубаво и спокойно в нея. Поне до момента , в който децата ще заживеят самостоятелно. От друга страна градовете, поне големите се разширяват и най-вероятно скоро ще се окажете квартал

mam4e_mia, Симеоново за предградие ли го имаш? Не е ли квартал на София? Е, някога може и да е било село в покрайнините, но сега с разрастването на града си е направо около центъра  . За съжаление обаче, от това село някога си е останало липсата на канализация и ужасяващите дупки по улиците.

Ние също живеем извън града, но имаме редовен автобусен транспорт до града. Детето ходи на градина с училищен автобус. Съпругът ми ползва семейната кола,  аз за сега ползвам градският транспорт, тъй като в града няма къде да паркираш, изкарам ли книжка за мотор обаче ще се моторизирам. За съжаление нещата в България не са много уредени, но в последно време забелязвам, че мои познати също предпочитат да излязат извън града.

Миналата седмица мъжът ми отиде с децата на вилата още от четвъртък и аз отидох при тях в петък след работа. Моите впечатления са следните (пътувах с влак, за съжаление, защото така се наложи).
Плюсове: стигнах по-бързо, отколкото до вкъщи - понеже минавам целия град до апартамента, ми трябва около час път - от офиса до гарата и оттам до вилата пътувах точно за 35 мин.; след лудницата на града - спокойствието там беше като балсам за умората ми; понеже селцето е доста уредено, напазарувахме всичко необходимо (мъжът ми и децата ме посрещнаха); починахме си; децата играха спокойно на двора и на ливадата до къщата (няма коли и повечето комшии всъщност са роднини на мъжа ми - преди няколко години свекър ми, сестрите му и няколко техни братовчеди са купили места едни до други); ходихме на гости у една братовчедка на мъжа ми; запалихме си камината в лятната кухня; понеже имаме локално парно и бойлери - отоплението и къпането не са ни проблем; правихме си домашно вино и в събота вечер се понапихме  ; в събота ходихме на екскурзия в гората и си набрахме шипки за чай; на обяд се събрахме с компания, без да се притесняваме за пространството; вечерта си набрах цветя и ябълки от двора; снощи се прибрахме в София.
Не бих живяла обаче там и през седмицата, а да пътувам постоянно (дори и с кола). Просто, през седмицата обичам вечер да излизаме с приятели и не бих пътувала извън града по малките часове и след някоя и друга чашка.
Минуси: в случая - само и единствено плачевното състояние на БДЖ - пътувах с едно малко влакче и беше невероятна мизерия + факта, че още строим дувар и 2-та дена се занимавахме и с майстори, но това е временно състояние.

Боже, как ти завиждам.....с "бялата" завист.... Убедена съм, че новото място ще е прекрасно.... 

Според мен е много важно кой е града и кое е селото, защото от село до село има голяма разлика.
Иначе и ние бяхме обсебени от идеята за къща в покрайнините на София (за тук нещо от сорта на 15 км. около) и бяхме харесали няколко къщи за целта-просто прекрасни! За жалост взехме отново апартамент, защото тогава чисто логистично решихме, че не е удачно, защото с малко дете и двама работещи родители с често натоварени дни би било доста трудно да го наместим. Все още ми е малко мъчно, а и не съм се отказала от идеята за "къщата".

[Боже, как ти завиждам.....с "бялата" завист.... Убедена съм, че новото място ще е прекрасно.... 
[/quote]


И аз така се надявам

Не бих отишла да живея там постоянно. Хубаво е за уикенда да има човек къде да отиде и да не пътува много.
Обаче в ежедневието да влача децата постоянно и да предвиждам много време за път...не.
Не знам какви са тези минути които давате за път от някое близко село. Не може вече да се стига от края на София до центъра за това време, а камоли от някое село на още 5-6 км от София.

Мъжът ми в момента ми ръси такива суперлативи за Лозен - как било близо, как се развивало, какви къщи строели хората - не мерси.
Достатъчно ми е разстоянието което се изминаваме сега преди и след работа.

Иначе е страхотно да отиде човек за събота и неделя, но пък къщите изискват доста разходи, време и труд за поддръжка.

нашият квартал е в границите на града, т.е. не е оттатък околовръстното. до цариградско шосе стигам за 2-3 минути (5 мин, ако има много коли на светофара) и от там до орлов мост само по цариградското, няма други светофари. естествено при час пик времето малко се увеличава, но и откъдето и да идваш пак си в същата колона, било младост, било дружба.

  Към авторката:
В повечето Европейски страни да живееш в града - не  е хубаво.Всеки гледа да избяга  в  countryside- където имотите  са двойно че и тройно по-скъпи.Имаш си кола- кеф ти шопинг  в града, кеф ти на гости с приятелки.Какво за 5-6 км????
Мъжът ти  много добре се  е ориентирал....
Вили

Здравейте!
Преди да се омъжа, живях в апартамент. След това в къща, но двуфамилна. Пак беше по-добре / многократно / от апартамент. Имахме страхотен изглед. Тя е във Варна, в Аспарухово, но е първа къща и има страхотна панорама - Фара на Морска гара, Златни пясъци и почти целия залив. Балконът ни е 30 кв.м. Посрещахме гостите навън, а те предпочитаха да идват в къщи. Много ми харесваше изгледът на зимното море . Говоря в минало време, защото от 1 година / без лятото разбира се /, живея в София в апартамент. Кошмар! Чукат, тракат отгоре. Идват да ти правят забележки, без да си се обадил. Търсим парцел за строеж на къща в Южните квартали или в Горна Баня. Но или са ужасно скъпи, или не са на асфалтов път. За момента съм се отчаяла. Момичета, ако някой може да ми помогне с информация, ще съм благодарна. Но е многократно по- добре в къща, особено като прехвърлиш 35 години. И на децата им допада.

Ние също живеем в къща в градче близ до София. Пътувам около час до работата...
Когато всичко е оборудвано по съвременни стандарти няма неудобства свързани с живота.

А природата чистия въздух, липсата на шум и други подобни предимства са ясни...

Единствен проблем е контраста между новите заселници и местните, които ни гледат със злоба и завист, което малко напомня живота на село. Но пък високата плътна ограда на двора решава проблема.

И до ден днешен не мога да разбера хора които дават луди пари за апартамент в Сф, при положрние че има къщи за подобни пари...

Огледай и другите райони около София, защо трябва да е непременно южни квартали и Горна Баня? Без района около Кремиковци разбира се.

Говори се за село в темата, защото в Бг аз лично до сега не съм виждала "предградие" в истинския смисъл на думата. Всички набедени за предградие места са си бивши села, само статутът им е сменен 

zgabrovski, ако ще вдигате цяла къща аз лично не бих ти препоръчала да купувате в самата Горна Баня, защото каквото и да построите сте заобиколени от неприятни съседи и неугледни къщи (поне доста от тях са такива). Нашата къща е много красива, но само като излезеш отвън на улицата и ти се смармалясва гледката, а да не говорим за отношението "тоя ще да е мафиот, за да има такава къща, ша му се незнай!"  Виж района към Бонсови поляни е приказен наистина! Но цените не са от най- ниските пак де 

Мечтата ми е да живея в къща в близост до града с дворче,цветенца ,масичка на сянка ,децата да тичат на воля
Да няма досадни комшии ,общи части и т.н.т.н замечтах се

всички предградия са бивши села. просто такава е динамиката на града. освен това не съм чувала за статут 'предградие' , но съм чувала за статут 'квартал', 'комплекс'...
едно време дядо ми е ходил до Лозенец да се пързаля по Черни връх. сега в Лозенец живеят големите софиянци 

разликата със селото е тази, че тези бивши села вече са влезли в регулацията на големия град и като част от големия град се подчиняват на градските порядки - вече нямаш право да имаш крава и да я водиш сутрин на паша, например или да караш трактор в 5ч сутринта на път към нивата.
изхвърляш си боклука в кофата, а не в септична яма и пр. и пр.
основното разбира се е принадлежността към градската община и нейната инфраструктура.

Именно- това може и да важи за предградията в чужбина, но нашенските предградия продължават да виждат доста добитък в разход и да нямат кой знае каква инфраструктурна разлика с предишната си, освен може би стигащите до там автобуси от редовните линии и марш. таксита 

Това е страхотна идея, още повече че 5-6 км не е голямо разтояние и е доста вероятно да стигате по-бързо до работа отколкото ако живеете в някой жилищен квартал.

Ние гледахме цени на къщи около София, но цените са такива, че не можем да си позволим такъв лукс  Сега живеем в кв. Витоша, ама си е баш село и се чувствам много добре

Аз да съм - с топ не мож ме изкара от панелката. Моят мъж е точно като твоя и в панелка направо подивява, мо поне успях да се спася от идеята за къща близо до града - тогава аз пък ще полудея. Не бих отишла да живея в къща край града, ако ще да е в най-престижния район около София или който и да е град.

е да де, аз затова питах, защото имаме къща в едно от тези бивши села около София, но си е супер уредено - има и магазини, и училище, и транспорт, и ресторантчета/кафенета, за канализация да не говорим  та ми стана странно, щото се описват някакви села от типа на родопските, няма деца, няма живот, пък нашето си е квартал както се нарича там, но си е предградие в смисъл на връзка със столицата, а авторката е написала предградие и затова се зачудих 

На няколко места съм живяла и от личен опит ще ти кажа, че децата между 14 и 18 години не обичат живота в къща, далеч от центъра на града ( респ. дискотеки, приятели, места за срещи и прочие). Когато си на 16-17 искаш да ходиш на дискотека/заведение, обаче как да стане когато там се ходи от 21 00-23 00, за да се прибереш трябва такси, таксито струва 15 лв от ученическия ти бюджет. Кое гадже на 16 години ще те изпрати до на майната си, освен ако не живее през две къщи?
А и във възрастта между 7 и 13-14 години- да не би да е лесно всеки ден да водиш и връщаш дете на училище на по 15 км? А ако са 2?
Много мога да пиша още....
Лени, личи ти че никога не си живяла със септична яма- в нея не се хвърлят боклуци, а отива съдържанието на тоалетната .

Когато бях на 17 години моите родители построиха къща в едно започнало да става модерно село, което сега си е нормален квартал към големият град. Къщата беше хубава имах си собствена стая с малка баня...

Мразех всеки ден прекаран там защото бях зависима от транспорта, който беше до 10:00 вечерта а това е възрастта в която исках да излизам с приятелки като всеки млад човек.

Налагаше всеки път когато ме канеха на рожден ден да се уговарям с приятелки да спя у тях. Пари за кола нямах а и ме беше страх на шофирам.

След две години излязох на квартира и колкото и да ми беше трудно да плащам наем (трябваше да работя докато бях студентка) си умирах от кеф, че не бях зависима.

Сега на мен ми се иска да живея в предградие, омръзна ми града 

аз пък нямах претенции за разстоянията
не ми пречеше ,че живеем във вилна зона
като ученичка единствения ден, в който пропусках дискотека беше понеделник. През останалото време нямах пропуски.  Прибирах се с такси за 4-5 лева, не за 15. За 15 щях да отида до Балчик. Е, бях си намерила и кой да ми плаща таксито 
младост!!!!
плюс това от 16г до 18г са замо 2години, на 16 кола и книжка /или обратното/ и забравяш. А все паак инвестицията в един такъв дом, не е просто за петилетка.
Да не говорим, че вече има ограничения и на 16г, нямаш работа в дискотека до 4часа, както беше по мое време /с какъв акъл - ужас!/ Така. че едно 15-16г дете е нормално да се прибере в рамките на разписанието на градския транспорт.

Малена, всички сме различни.
Нашата къща е на Слънчев ден- от центъра до там ми вземаха 8 лв за такси ( зависи разбира се с колко пари разполагаш, но на мен повече от веднъж седмично тази сума ми разбиваше бюджета).  А и 2 години - особено тея между 16 и 18 - ти се струват цяла вечност
ПРеди 18 можеш да караш само с придружител.

Между другото аз в тея години не пропуска понеделник- черно парти във Face

не. И аз съм на мнението на авторката.
Не желая нон-стоп да съм обвързана с това, да водя-прибирам деца от ДГ, училища и друго прояви. Искам и аз да се почувствам малко човек. А не таксиджийя и разводач.
Дано постигнете компромис.

Предполагам, защото на 40 км. от София ( а и по-малко) все още има села, в които няма канализация, напр. село Долна Диканя.
Когато една страна е толкова изостанала, че за 60 години след войната не е измислила канализацията в толкова тесен периметър от центъра си, е близо до акъла, че селата около София сигурно са повече села, отколкото квартали. 
Но си права, че през последните години се 'комуникират' вече по-добре.

Аз бих се преместила.В момента живея в покрайнините на София, в голяма къща, която лека полека успях да направя прекрасно уютно местенце, където семейството ми се чувства добре.Малко ми е трудно с чистенето(постоянно и много), и ми е далече от центъра, но пък ми е що годе тихо и спокойно.Имаме голяма градина, която се опитвам даже да обработвам трета година вече През лятото е рай.Синът ми си има своя собствена площадка за игра(люлка, пързалка, пясъчник), където съм сигурна няма да си изрови някое кучешко ако, тича си по двора,имаме си домашен любимец костенурка, която издирваме заедно в градината...Предимствата на къща са много повече отколкото на панелка(живяла съм в панелка, живяла съм и на пъпа на София, в къща),но сега не бих заменила къщата за апартамент никога!
Все пак обаче сме различни хора.Преди години не можех и да си представя да се чувствам добре на село, но сега ако мога и в дън горите тилилейски ще отида(ама не мога )Всеки сам преценява и намира своето кътче под слънцето, където се чувства добре.Не мисля, че някой може да усети нещата вместо Вас...

Слънчев ден е далеч, доста далеч в сравнение с Траката. Теб направо са те заточили. В мойта буйна младост имаше само Сити и Орбита. Фейс си беше направо от новото поколение.

Ако имаш възможност поживей малко в предградието,но живей постоянно,а не оставай понякога в апартамента-за по-удобно.Така,като се сблъскаш с неизбежното ежедневие ще разбереш доколко си заслужават компромисите.Аз живея от 1 година в село на 15 км. от Варна,до него се стига за 8 мин. с кола по магистрала,имаме две деца на 2 и 12 години,в детството си съм живяла на село,но определено това не е моето място.За всичките ни познати нашето е осъществена мечта-къща,двор,райграс и цветя,не 'селски' съседи,но всичко е в душата на човека,затова го изпитай лично без да затваряш вратата за обратно.

Lennie, какви 40км.??? Симеоново, Драгалевци, Бояна - "елитните" квартали на София.... нямат канализация.... София си е едно голямо село... 

Ооооо, това е моята мечта!!!

Преди 3 години се преместихме от доста голям и красив град, в град на 5 км от софия. В началото ми беше трудно - нямах познатите условия, нямах си гъделите на големия град, но имах тишина, спокойствие, чистота (до колкото е възможно)... и още много. Плюсове и минуси колкото искаш. Това, което ме накара да остана в този град, да започнем строителство с ясната идея, че го правим за дългосрочен период и т.н., беше, че сме на 5 минути от София. Това е достатъчно далеч за да не ми пречи и достатъчно близо за да отида там когато ми трябва нещо. За детето, малко ще е трудно докато е малко всеки ден да го водим и прибираме от София. Но колко хора са се справили с това  и колко хора (особено тук) казват, че релаксацията от София вечер в тихия град е по-добра. Независимо от всички трудности смятам, че за нас сме направили правилния избор.

Това беше и нашта мечта и скоро ще стане 1 год. откакто си я изпълнихме. Нито ние нито децата искат да чуят нещо за апартамент. Свобода, тишина, двор,цветя, барбекю, басейн, куче, коте и т.н. Е вярно с две коли сме, но търсихме такова място, че до нас е спираката и на рейса и на маршрутката и те си пътуват сами до училището. Магазина ни е на 50м., единственото нямаме аптека наблизо и денонощен магазин. Затова пък се научих да бъда предвидлива и си пазаруват предварително. От мен с две ръце ЗА!

Чудна идилия, само че като на кино. Къде ще учат децата ти или ти ще стоиш като затворник в златна клетка за да ги гледаш, превръщаш се в шофьор. Съседите, ау ще можеш ли една приказка да си кажеш с тях или ще те дебнат тъпите целяни колко ток харчиш, да не крадеш или поливаш градината с питейна вода. Пазариш веднъж седмично като ненормален, неизбежно е. Приятели те ти ще идват на гости с приспиване (но всеки знае колко вички за заети на последък) и по-рядко. Децата ти какъв социален живот ще имат, ще канят ли съседчето да играе в къщи или ще излиза с другите деца на улицата, а ако само възрастни наоколко. С това ще платиш за чистия въздух и спокойствието. И в заключение  секи плаща за това което има, няма безплатен обяд, въпроса е каква цена си готова да палтиш, за да живеете на чисто.
Аз бих отишла, но ако децата ми са достатъчно големи да пътуват сами, тогава малко или много ще имат и собствена среда и всичко ще е по леко.

Децата ми си учат в София и си пътуват сами. А и сутрин  рейса е пълен с деца които пътуват до София на училище. Защо мислите, че по селата все още има само бабички, каруци и кокошки?

Много си далеч от днешната реалност. Повечето ми съседи са всичко друго но не и "селяни", които да се интересуват от дреболии. Доста над средната черга са. А транспорта вече е проблем не до София а В София.

Абсолютно съм съгласна с горния пост. Наложи ли ми се да отида до центъра с кола  :crazyeyes УЖАС!

Имам един въпрос към тези от вас, които имат къщи извън София: Имате ли домашни помощнички и детегледачки и лесно ли ги намерихте? Ако имате, те от София ли пътуват или са от съответното населено място?
Аз също много искам да живеем извън София, ако не през цялата година, то поне през лятото, но мъжът ми твърди, че ще бъде трудно намирането на помощници.

нито родителите ми са ме отглеждали в къщата с помощнички, нито аз тук имам такива. не разбирам тая драма с поддържането на къщата защо е. отнема нормално време - 2-3 часа основно да се почисти. останалото - на ден по малко, също както и в апартамент. говоря за къщи от порядъка на 10-12 стаи + сервизни помещения, ако къщата ти ще с 20 или 30 стаи бих разбрала невъзможността да я поддържате сами 


децата ако трябва да се карат на училище се карат само 2 пъти дневно, чак пък шофьор  съседите на родителите ми са всичко друго, но не и селяни в смисъла, в който ти го казваш, всъщност в голямата си част са много по-стойностни хора от доста от съседите ни в Лозенец. пазаеувам един път седмично където и да съм, защото така ми е по-удобно. а защо трябва да преспиват приятелите не ми стана ясно, нашите не идват да се наливат с алкохол и си тръгват на собствен ход. пътя им до центъра е 20 минути. ако някой иска все пак да остане, има доста по-добри условия от апартамент. че щели да идват по-рядко е голяма измишльотина! точно обратното, хората се чудят как да се спасят от града за малко. децата си играят с другите деца (все още съществуват) на улицата до тъмно, коетъо и през ум не би минало на родителите им в някой градски "добре охраняван" парк. ей ме на, такова дете съм, имах прекрасно детство! с две думи, доста преувеличено и много неща изобщо не стоят по този начин, освен ако не говорим за някое забравено от всички село на минимум 100 км от най-близкия по-голям град, но тогава би била друга темата 

Да, имам домашна помощница. И да, трудно се намира. Поне свестна. Ние имаме вила в Банкя- не голяма, не и малка- стандартно-долен етаж(дневна, трапезария, кухня, баня и тоалетна и кабинет) и три спални на втория. Използваме я като лятна къща, както и за коледна  Лошото е, че когато ни няма там, а това е през по- голямата част на годината, няма усърден контрол над персонала.
Аз лично сама не мога да се справя с почистването и  за 3 часа. И за 5 не мога. Не съм лигла, но има градина с райграс, която трябва да се коси, басейн да се почиства или там нещо да му се бае... само при цветята никой не пускам. Много ги обичам и истински се разтоварвам с грижите около тях.
Но е факт, че поне в нашия случай помощнички сменям през 2-3 месеца средно. Не попадам на човек. Или наистина нашата липса ги гъделичка да са недобросъвестни.

За следващите няколко месеца ще живея в сегашния ни апартамент докато стане къщата т.е. това, че имам помощ за детето не е свързан с това в къща ли живея или не, но имам 2 детегледачки. Едната само взема детето от градината, защото работя до късно макар и на близо. А втората използваме в случаите когато със съпруга ми излизаме вечер. Дали ги намерих трудно - определено много трудно беше. Проблема е не само в това, че човека трябва да е сигурен, но и свободен. Тук където живеем безработицата се свежда до хората в пенсия и жените по майчинство т.е. и да има безработни то е защото те искат, останалите работят. Оказа се, че все пак успях да намеря няколко кандидатки за основна детегледачка и в продължение на 1 месец редовно се срещахме с тях. Аз, детето и въпросната госпожа. Говорихме, пиехме кафе, разхождахме детето. Обясних, че го правя за да ги опозная. Нямаше проблеми от тяхна страна. В последствие аз и дъщеря ми заедно избрахме подходящата жена. Не съжалявам оказа се невероятен човек. Вече от почти 2 години сме с  нея. Треперя да не ми я вземе друго майче 

Както написах в предишния си пост "направили правилния избор за нас". Това е смисъла на свободния избор: къде да живееш, с кого, как и т.н. Всичко се свежда до твоята преценка и разбирания. Ти сигурно няма да си щастлива в малкия град или село, дори в голяма близост до София, но аз от своя страна няма да съм щастлива в твоето положение. Но никога няма да карам хората да живеят като мен и то с толкова преувеличени и злонамерени доводи. Няма да се впускам в нанализ на поста, момичетата по-горе са ти казали, че нещата не са така както ги описваш. Авторката на темата се пита как да каже на съпруга си, че не желае да живее на село. ТЯ за себе си вече е преценила и нито нашите писания нито хубава статия за селския живот няма да я разколебаят. Опитвам се да кажа, че фанатизираните твърдения поднесени по този начин само наострят обстановката, но не дават възможност за качествена дискусия "за" и "против". Не ме разбирай погрешно, трябва да има разнообразие на мненията (добре е за авторката), но нека не прекаляваме с иронията и сарказма.

Въобще не говоря, че на всякъде са селяни ,може и да имаш късмет да попаднеш на свестни съседи, същото е като в блок. Това че са ти големи децата е прекрасно. Аз съм го написала в поста си, че с големи деца е по лесно, но аз за сега съм малки единият ходи на градина другият не, баща им често отсъства и за закарам единия на градина нарамвам и другия два пъти на ден, като се съобрасявам с режима му. С единия съм на една страна с другия на друга, единия ходи на незман си какво....Ако се оправят сами ок. Ставам сутрин пия кафе, паля колата и на работа, вечер се прибирам.
Защо никой не пише кои са тези хубави места около София, че след 5-6г да се преместя и аз.

Преди две седмици купихме парцел за строеж на къща. По-далече е от София, 23 км по магистралата и след това още 8 км по второкласен път. Това ще е лятната ни къща. И съботно-неделната. Проекта ни все пак ще е да се направи максимално удобно и за целогодишно обитаване. Това за нас е варианта за живот в къща. Апартаментът е за по основно целогодишно ползване и къщата като вила. Достатъчно близо е, за да сме там за половин час, но в същото време и достатъчно далеч от шумотевицата. Пред нас гледката е един огромен зелен хълм и зад него върховете на Рила - просто незаменимо.

Абсолютно съм съгласна.

ами като дойдат, на каминка със цър-пър, ще има ракийка и винце, но те не са алкохолици за да не могат да тръгнат на собствен ход, и не се качват по-колите си след употреба на алкохол. Не става въпрос за Драгалевци и подобни, а за някое място наистина около София.

Панчарево е мястото. Отпреди 25 години все си беше достатъчно уредено 

ами ракия не пият като ще си ходят, след една или две бири изпити в рамките на минимум 5 часа си тръгват без проблем, явно зависи от приятелите 

Пусто не ми е по-джоба, а ку му се точим, и на него и на Лозен,и на Герман......

сега са съвсем различни нещата, на родителите ми къщата е от много години ... 

Направо са откачили. До нас продават един маломерен двор (я има 700 кв.м, я не) с "къща", която трябва да се бутне, за да строиш, за 125 хил. евро.....вярно, че си е в селото (не във вилната зона на баира), ама това е нереално. Продавачът изтъкна като + , фактът че имало ток и вода 

Иначе единствено ми липсва това да се размиткам по магазините, докато съм на разходка с децата и да си купя нещо......аз дрехи, обувки и подобни само импулсивно купувам, като тръгна с цел се прибирам без нищо
 

Абсолютно са откачени цените напоследък 

 търся си къща още от сега. Сериозно. Трябва да се мисли в преспектива за старините. Близо до София от източната страна-магистрала Таркия. Панчарево ми харесва. А Герман и Лозен как е.

По4ти цял живот съм живяла в град с 4 милиона жители, zа по няколко месеца и в по големи градове. От блиzо година живея на село с 600 жители.
Ценя спокойствието и мястото, с което раzполагаме. И наШия хол е огромен, 60м² май. Ценя и това, 4е хората са много любеzни и 4е няма градската анонимност (но не са и големи клюкари).

Голям град не ми липсва много, на 20км имам    Липсва ми оба4е въzможността да иzляzа пеШа и да свърШа някоя работа, а то в наШето село и един хляб не ,ожеШ да си купиШ 

За детето просто е супер, сред природата е 

Нещо невероятно е в това отношение. За 2 години от 8-12Е на кв.м. цените скочиха до 50Е. С невероятен късмет успяхме да закупим нашето място на 35Е. Тук (Костинброд) цените са тръгнали да се изравняват с цените в Горна Баня и Божурище.


В началото и на мен ми липсваше точно това. Но в последствие успях да се организирам и сега когато искам да пазарувам просто си отделям поне 3-4 часа и го правя спокойно. Научих се да бъда по-подредена и организирана с времето и действията си. Отрази ми се и в работата. Всяко място за живеене има много плюсове и минуси, и винаги трябва да се търсят и оценяват хубавите неща.

  и на мен това ми липсва. добре, че поне имаме детски магазин наблизо и винаги мога да купя всичко за детето без да паля колата.
а за цените няма какво да говорим. и още нагоре ще скачат. в нашия квартал почти няма предлагане на парцели. нашият парцел си беше чист късмет, че го открихме. когато започнахме да търсим парцел, 160 евро на квадрат ни се виждаше скъпо. след 3 месеца го платихме по 200 евро 

В Драгалевци и подобни вече са средно по 350Е 

Все пак става въпрос за място, което не е квартал на София, но всъщност е - близо, организирано, с добра инфраструктура и ниска безработица. Изключително много хора, до скоро живеещи в София сега закупиха парцели тук. Градът е отделна община и едва ли някога ще стане административно част от софия, но реално вече е. На отстояния от столицата е, точно колкото е едно нормално предградие. Според мен е въпрос на време цените на земята и имотите, и тук да се изравняват с посочените от вас.
След това поголовно (може и пресилена дума да използвам) преместване на софиянци към Костинброд си мисля, че наистина хората имат нужда от малко забавяне на ритъма.

Това е така, но цената все пак е безобразна 


Това е много вероятно.
Но аз лично покрай децата си на 6 и 4 год все още не съм готова на ежедневно дълго пътуване Не че и сега го нямам 

Костинброд е ок, но откъм градския транспорт е малко проблемен като че ли? Точно защото не се води в административните граници на София, автобусите са по-нарядко и отиват до автогара Връбница вместо направо на метростанцията като автобусите на Волуяк, Мрамор, Доброславци, Балша...

Честно да си призная, от както живея тук не съм ползвала градския транспорт. Мои колеги са ми казвали за автобус (не помня кой номер), който ходи точно до тази метростанция.
Хубавото на града е, че много бързо се развива. Като пример ще кажа, че в началото таксита не искаха да идват до Костинброд, не желаеха да поемат поръчки и т.н. Малко  по малко нещата се обърнаха. Сега спокойно се вика такси. Скоро ще се намери и частен превозвач, който ще осъществите автобусни линии, които хората искат и от които има нужда. Където има търсене ще има и предлагане.

Много вярно! Мойта къща е на половин километър от Костинброд. Аз също пътувам с кола но рейса за децатта е през 30мин. а и маршрутката е през толкова.

може би сме съседи? 

Горе-долу