За себе си мога да споделя, че започнах истински да се наслаждавам на маичинството около 4 месец от раждането.Как е при вас?
Виж целия пост
Koга ви се появи маичинският инстинкт
- Публикувана: 24 апр. 2004, 18:19 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2006, 16:05 ч.
# 1
24 апр. 2004, 18:36 ч.
При мен може да се каже, че се появи когато бях на около 10-11 годишна, защото тогава се наложи да поема повече от половината от грижите за брат ми. Освен това аз съм най-голямата внучка и в двата рода /и на майка ми и на баща ми/, и всички братовчеди са по-малки от мен с поне 10-тина години /разликата с брат ми е най-малка, "само" 6 години/. Винаги е имало нещо, или някого, за когото да се грижа, и от малка имам повече отговорности от връстниците си.
Естествено, сега е малко по-различно, когато имам свое дете, но не съм имала проблем с майчинския инстинкт. Общо взето смятам, че майчинският инстинкт не е нещо, което задължително се проявява с раждането на дете. Някои жени не го проявяват никога.
Виж целия пост
Естествено, сега е малко по-различно, когато имам свое дете, но не съм имала проблем с майчинския инстинкт. Общо взето смятам, че майчинският инстинкт не е нещо, което задължително се проявява с раждането на дете. Някои жени не го проявяват никога.
# 2
24 апр. 2004, 19:06 ч.
И аз като Боболента съм най-голямата от три сестри, а и изобщо от братовчедките ( женско царство е в нашия род 
). Винаги съм помагала и съм се грижила за по-малките, но както казва малката ми сестра това е по-скоро "синдрома на голямата сестра". 
Това е било по-скоро като подготовка за майчинството
На третия ден след раждането моя малък юнак така пожълтя, майчиното ми сърце се свря в стомаха и тогава разбрах колко много го обичам това малко човече и че бих направила всичко за него. И за малката , сладка принцеса!
Виж целия пост
). Винаги съм помагала и съм се грижила за по-малките, но както казва малката ми сестра това е по-скоро "синдрома на голямата сестра". Това е било по-скоро като подготовка за майчинството На третия ден след раждането моя малък юнак така пожълтя, майчиното ми сърце се свря в стомаха и тогава разбрах колко много го обичам това малко човече и че бих направила всичко за него.
И за малката , сладка принцеса!
# 3
24 апр. 2004, 19:06 ч.
Здравеи, мамо Кенга. При мен се появи след 3_месец.От на4ало, разбира се му се радвах на малкия Михаил, а тои ми отговаря6е само с пла4. През пове4ето време спе6е, като вси4ки малки бебоци и аз го гледах с голяма симпатия. Но мина време, мина ми и следродилната депресия, която ме мь4е6е ужасно и вси4ко си доиде на мястото.
Сега врьзката маика _дете е много , много силна и здрава, както се надявам , 4е е при вси4ки, дали живот и отглежда6ти живота с всеотдаиност и лиубов.
поздрави от дьгдовна Италия.
Виж целия пост
Здравеи, мамо Кенга. При мен се появи след 3_месец.От на4ало, разбира се му се радвах на малкия Михаил, а тои ми отговаря6е само с пла4. През пове4ето време спе6е, като вси4ки малки бебоци и аз го гледах с голяма симпатия. Но мина време, мина ми и следродилната депресия, която ме мь4е6е ужасно и вси4ко си доиде на мястото. Сега врьзката маика _дете е много , много силна и здрава, както се надявам , 4е е при вси4ки, дали живот и отглежда6ти живота с всеотдаиност и лиубов.поздрави от дьгдовна Италия.
# 4
24 апр. 2004, 21:41 ч.
Рали, "синдрома на голямата сестра" е когато си с двама родители. Като казвам, че е трябвало да се грижа за брат ми имам предвид изцяло, с изключение на финансовия аспект. Наложи се майка ми да започне работа на три смени, така че почти не я виждахме и ми се наложи да се науча на много неща - от готвене - до ходене на родителски срещи.
Виж целия пост
Цитат на: Rali
И аз като Боболента съм най-голямата от три сестри, а и изобщо от братовчедките ( женско царство е в нашия род ). Винаги съм помагала и съм се грижила за по-малките, но както казва малката ми сестра това е по-скоро "синдрома на голямата сестра". Това е било по-скоро като подготовка за майчинството
На третия ден след раждането моя малък юнак така пожълтя, майчиното ми сърце се свря в стомаха и тогава разбрах колко много го обичам това малко човече и че бих направила всичко за него. И за малката , сладка принцеса!
). Винаги съм помагала и съм се грижила за по-малките, но както казва малката ми сестра това е по-скоро "синдрома на голямата сестра". Това е било по-скоро като подготовка за майчинството На третия ден след раждането моя малък юнак така пожълтя, майчиното ми сърце се свря в стомаха и тогава разбрах колко много го обичам това малко човече и че бих направила всичко за него.
И за малката , сладка принцеса! Рали, "синдрома на голямата сестра" е когато си с двама родители. Като казвам, че е трябвало да се грижа за брат ми имам предвид изцяло, с изключение на финансовия аспект. Наложи се майка ми да започне работа на три смени, така че почти не я виждахме и ми се наложи да се науча на много неща - от готвене - до ходене на родителски срещи.
# 5
25 апр. 2004, 09:40 ч.
Рали, "синдрома на голямата сестра" е когато си с двама родители. Като казвам, че е трябвало да се грижа за брат ми имам предвид изцяло, с изключение на финансовия аспект. Наложи се майка ми да започне работа на три смени, така че почти не я виждахме и ми се наложи да се науча на много неща - от готвене - до ходене на родителски срещи.
Много съжалявам,че ти се е наложило толкова рано да пораснеш. При нас наистина нещата са били други.
Виж целия пост
Цитат на: bobolenta
Рали, "синдрома на голямата сестра" е когато си с двама родители. Като казвам, че е трябвало да се грижа за брат ми имам предвид изцяло, с изключение на финансовия аспект. Наложи се майка ми да започне работа на три смени, така че почти не я виждахме и ми се наложи да се науча на много неща - от готвене - до ходене на родителски срещи.
Много съжалявам,че ти се е наложило толкова рано да пораснеш. При нас наистина нещата са били други.
# 6
25 апр. 2004, 09:51 ч.
Много съжалявам,че ти се е наложило толкова рано да пораснеш. При нас наистина нещата са били други.
Недей така, моля те ! Аз изобщо не съжалявам ! Мога да ти кажа, че само ми е от полза това! А иначе сега се радвам на "второ детство" заедно със сина ми!
Поздрави!
Виж целия пост
Цитат на: Rali
Много съжалявам,че ти се е наложило толкова рано да пораснеш. При нас наистина нещата са били други.Недей така, моля те
! Аз изобщо не съжалявам ! Мога да ти кажа, че само ми е от полза това! А иначе сега се радвам на "второ детство" заедно със сина ми! Поздрави!
# 8
7 фев. 2006, 10:44 ч.
чесно казано не съм се замисляла но ми се струва че веднага след раждането а сега вече бих казала още по силно майчино чувство имам
Виж целия пост
# 10
7 фев. 2006, 10:50 ч.
Е за това пък никога не съм мислила 
Щом сме били решили с таткото да имаме дете-значи сигурно тогава, незнам.Родих и взех детето си на ръце като най-нормалното нещо за една жена и не съм се питала въобще-обичам ли го бебето и къде ми е майчиното чувство.... 
Баси провокацията с това вдигане....................
Виж целия пост
Щом сме били решили с таткото да имаме дете-значи сигурно тогава, незнам.Родих и взех детето си на ръце като най-нормалното нещо за една жена и не съм се питала въобще-обичам ли го бебето и къде ми е майчиното чувство.... Баси провокацията с това вдигане....................
# 11
7 фев. 2006, 10:51 ч.
Още като забременях. Мислих само позитивно и по майчински за малкия Мартин. А сега не мога без него, сякаш винаги е бил с нас.
Виж целия пост
# 12
7 фев. 2006, 10:54 ч.
На четвъртия ден след раждането, в болницата. Бебчо плачеше безутешно, на нене също ми се ревеше, защото бях със секцио и ми беше трудно да го разнасям и люлея. Така че го взех, сложих си го върху корема и той моментално ми заспа до сърцето. Тогава просто ми "щракна нещо". И когато го накърмих за първи път също - пак по това време.
Виж целия пост
# 13
7 фев. 2006, 11:00 ч.
Оф - успокоих се - мислех че аз съм единственната която не го е изпитала със самото раждане!!!
Чесно казано не знам дали го имам но щом ми се къса сърцето като реша да го оставя да плаче - сигурно не съм чак толкова лоша майка-нали?!?!?
мИСЛЯ ЧЕ В НАЧАЛОТО ДОРИ НЕ ЗНАЕХ КАК СЕ ЧУСТВАМ - НО НАЙ СТРАННОТО Е ЧЕ АЗ КОЯТО ИЗПИТВАХ ПАНИЧЕСКИ УЖАС ДА ДЪРЖА МАЛКО ДЕТЕмоето още от първия миг държа без страх- това броили се???
Виж целия пост
Чесно казано не знам дали го имам но щом ми се къса сърцето като реша да го оставя да плаче - сигурно не съм чак толкова лоша майка-нали?!?!?
мИСЛЯ ЧЕ В НАЧАЛОТО ДОРИ НЕ ЗНАЕХ КАК СЕ ЧУСТВАМ - НО НАЙ СТРАННОТО Е ЧЕ АЗ КОЯТО ИЗПИТВАХ ПАНИЧЕСКИ УЖАС ДА ДЪРЖА МАЛКО ДЕТЕмоето още от първия миг държа без страх- това броили се???
# 14
7 фев. 2006, 11:17 ч.
когато го накърмих за първи път 
това беше най-великото чувство , което съм изпитвала
Виж целия пост
това беше най-великото чувство , което съм изпитвала
Препоръчани теми