Пубертет или психично отклонение? Има ли и други такива деца?

Не мога да си представя какво ти е... това звучи като някакъв кошмар.
ОБАЧЕ! Аз не мисля, че момчето ти има нужда от психотропни вещества. От психоаналитик, може би, но не и от лекарства. Той просто е различен, даже по описанията ти ми стана симпатичен! Ти, като негова майка, го разбираш най-добре и вече знаеш, че неговата гениалност го прави различен. Това е като децата-аутисти, които са гениални социопати! И пак ти, като негова майка, можеш да му бъдеш най-добрия психоаналитик. Защо не пробваш с хомеопатия или нещо друго алтернативно. Може би е добра идея да спреш кока-колата от употреба, защото тя допълнително превъзбужда... не зная до колко е възможно, но принципно промяната на храненето е добра идея.
Момчето ти преживява труден период, имал е и сериозен вътрешен конфликт преди 6 години, който няма начин да не му е повлиял. Колкото ти е трудно на теб, толкова е и на него. Рецептата ти вече си я намерила - много любов, търпение, любов, търпение....

Успех, дано скоро видите светлина в тунела!

Медина,
случайно попаднах на темата ти. Всичко, което си описала много прилича на форма на аутизъм съчетана с висока интелигентмност. Това е доста често заболяване в обществото тук и му се обръща много внимание, защото децата много често не намират своето място в обикновеното училище, тъй-като са различни и направо спират с ходенето на училище. В някои форми на заболяването децата апатично приемат нещата, в други бурно ( там се стига и до чупене на нещата). Споделяш, че е имал проблеми от ранни години, което за мен изключва депресията.

Тези деца имат нужда от структура, която явно той не е получил в училище, както и при теб ( това не е обвинение, но ти от 6 години си сама, работиш и е много трудно сама да постигнеш, без помощта на специалисти).

Медина, аз не съм достатъчно компетентна да давам съвети, но аз бих постъпила така в случая - след като смяташ, че ако му вземеш компютъра за няколко дни ще е фатално, отгава бих му спряла кока-колата, това е по-малката беля. Бих му обяснила, че ЗА МЕН е от изключителна важност да се види детето с психолог, за да се успокоя, че всичко е наред и т.н. и за да се види какъв е проблема между нас двамата и че може би вината е в мен, че не го разбирам и т.н. Изкарай се ти ненормалната ако трябва, така по-лесно ще приеме факта, че ще викаш психолог вкъщи. Въпроса е да се съгласи да седне да говори с психолога. Ако трябва му кажи, че не се чувстваш добре, че си изпаднала в депресия и т.н. и че си ходила някъде, но за да добие цялостна представа за живота ти психолога иска да се види с него, за да си каже и сина ти мнението. Щом е за теб, вероятно ще поиска да помогне. Оттам вече специалиста поема нещата, но трябва да го предупредиш какво си казала на сина ти, за да започне нещата от теб към него. Трябва да се действа много внимателно. Разбирам, че за едно дете на 16 години срещата с психолог е срамно нещо и че веднага си мисли ,че го смяташ за психично болен в тежка фаза. Така че се направи ти на луда ако трябва. Аз бих опитала първо това и ако откаже да "ТИ ПОМОГНЕ", му спри кока-колата.

Аз това бих направила, но ти си знаеш най-добре детето. Аз за моите знам, че ако не им се противопоставям от време на време и се качват на главата и двете. Едното гледа от другото и всичко ексалира още повече. Затова за мен това е начина, ако не става с добро ще яде дърво. Колкото и грубо да звучи.

Стискам палци да успееш да се пребориш с неговия инат и детето ти да се оправи

А, да те питам, има ли някой човек, на когото детето ти има доверие и с когото се разбиа наистина добре. Може би също е решение да говориш и с такъв човек, ако той може да му промени мнението и да го убеди за срещата с сихолога, аз бих опитала и това.

Не знам какво повече бих могла да те посъветвам, стискам палци и дано нещата да се оправят скоро

medina, имаш от мен една голяма съчувствена прегръдка  .

Прочетох цялата тема и мога да кажа, че тръпки ме побиха. Чака те много работа и няма да ти е лесно. Но се стягай и действай, че времето си върви. Така като четох ми хрумнаха различни идеи:

Първо искам да кажа, че един мой съученик имаше подобно поведение като беше на 15, само че той спря и да яде. За съжаление се оказа някакъв вид шизофрения и родителите бяха принудени да го изпратят в болница. Не казвам в никакъв случай, че такъв е случая при вас, но при всички положения трябва да получиш мнение на психиатър. Той ти казва " Не съм луд!" - ами да го докаже - притисни го да отиде един единствен път, за да махнете всички подозрения.

Навсякъде пишеш, имам голямо търпение, искам да говорим, питам го, разплаках се. А защо трябва да проявяваш търпение. Като не ти хареса нещо, изиграй и ти един истеричен пристъп - вземи няколко чинии и ги строши в стаята му, покажи възмущението си, покрещи малко. Той изглежда е свикнал, че трябва да преглъщаш всичко.

Направи нещо щуро - шокирай го. Аз бих му поръчала стриптизьорка за Нова Година, бих седнала на масата една вечер, да извадя една бутилка уиски, бих имитирала, че съм се напила изливайки по малко в мивката, бих изгорила учебника му по химия лист по лист в неговата стая. И гледай как ще реагира.

Не купувай храна /яж навън/, не плащай тока, да го спрат за няколко дена /все ще издържите на свещи/ и ходи да плуваш, там ще се изкъпеш, нито пък плащай интернета.

Ограничи достъпа до компютъра, тоест изискай твое време на него. Кажи, че трябва да си доработваш и се занимавай по 2 часа вечер. Купи му медицински книги, енциклопедии да си чете в това време. Хвърли му ги на леглото без да обясняваш много много.
Изпрати го на медицинска конференция /щом имаш възможност/ или на някакви лекции в университета. Без много обяснения - така съм решила. Интересно би било дали ще пренебрегне авторитета ти, ако го караш да прави нещо, което му е интересно.

Помисли да го изпратиш в интернат. Мисля че Isa, преместиха сестра й в Ровел. Там са по цяла седмица, а се връщат weekenda в къщи. Може би за един срок, смяна на обстановката. Ако има проблеми в училище или мисли, че другите са глупави и не на неговото ниво, помисли за вариант частен ученик. Научава си в къщи, явява се на изпити и може да се рови в медицинските си книги.

Когато има момент на откровение, обясни, че без диплома няма да може да учи медицина, а ако  ще да изучи всичката медицинска литература, никога няма да има право да практикува без висше образование. Колкото и тъпо да му се струва - това е положението. Изнамери авторите на някой от медицинските статии и книги, потърси му автобиографията в Интернет и му покажи, как този учен е завършил първо училище и после университет, за да стигне до писане на такива трудове.

Щом мисли, че е слаб, купи две гирички, сложи му ги в стаята и спомени, че от седене пред компютъра мускулите атрофират, да погледне сам за материали и ако иска да трупне някой друг мускул, трениране му е майката.

И така - мисля, че трябва да го разтърсиш, да го извадиш от вцепенението му.

Пожелавам ти успех и не се отчайвай.

здравей medina чета всичко което е свързано с пубертета/синът ми е ни 14 /страх ме е да не изпусна края,,,буен любопитен,,,но ти пиша по повод твоя случей дали проблема не е в училището?връсниците?макар красив всеки има комплекси,дали се чувства на място?да частно училище звучи добре но за нас родителите-дали всяко дете би искало да учи там?дъщеря ми е на 17/работи и учи от 2г,/сега спря да ходи на училище каза че там си губи времето и ще се явява като частна ученичка,не я спрях подкрепих я!стана сериозна,отговорна,кара шофиорски курс,учи английски,в бъдеще мисли да завърши професионален курс,дали не си му забранила нещо което той иска но не е било по твоя вкус?не съм психолог-и не мога да ти помогна професионално майка съм и първото нещо което се опитвам да направя е да видя нещата през тяхните очи!успех 

прочетох всичко от началото и ми се иска да има по лесен начин за изход от ситуацията,не ми се е случвало аз много говоря,не ги упреквам,разбирам ги и се опитвам да им помогна,аз се старая да бъда приятелка с дъщеря ми успях /ходила съм на дискотеки правила съм купони/сега се стремя да спечеля доверието на синът ми !относно образуванието гледай детето ти да е добре,върни го в реалния живот а ти пишеш че е умен,ще намери път,,,

Това дете да не си е внушило,че има заболяване като баща си/ако е имал такова/ или да умре внезапно и това да е провокирало големия интерес към медицински книги и филми.Може би търси разрешение на някакъв свой проблем,но иска да го направи сам или си мисли,че трябва да може да се справи сам.Песните на Рамщайн,доколкото съм запозната с тях,не са лоши като текст,но звучат доста "хард".Може би за него те са модел за държание-твърдо,агресивно,ексцентрично.За него Вие не сте авторитет,с такива хора трябва твърда ръка-тях това ги впечатлява.Сълзи, сърдене,мълчание-само им показват колко са велики.И по-горе някой беше казал-стреснете го,нека ви види в друга светлина,а не само като обслужващ персонал.Пък  и накарайте го да посвърши нещо полезно за вкъщи,то да се чупи е най-лесно,ама да се направи .....