Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е

  • 28 583
  • 147
Не ми го е казвала директно. По-скоро е казвала, че ни обича мен със сестра ми, но не помня кога за последно, не е много по хубавите думи. Само разправя на ляво и дясно колко много е направила за нас. Но имам чувство, че го прави само за да получи хорските аплаузи, за собствено удовлетворение. Към мен винаги е била лоша, никога не е показвала нежност с изключение на груби целувки. Наистина е направила много за нас, пренебрегвайки себе си. Но имам чувство, че пак си е правила всичко за нея си, понеже си има някакви амбиции за децата и най-вече за да и кажат хората Браво. От как се помня иначе ме е обиждала жестоко, сравнявала ме е с най-лошите хора, пренебрегвала е нуждите ми, не е уважавала желанията ми, абе правила си е само каквото тя иска и е добро според нея, но не и според мен. Заяжда се непрекъснато и за всичко. Дразни умишлено. Сигурна съм, че е умишлено, защото съм и казвала кое ме дразни и тя точно него прави. Примерно много често ми е казвала, че баща ни е искал да ни остави в дом за деца, но тя не дала. Колко сме били неблагодарни, тя си дала живота за нас... като че ли е направила нещо изключително като си е отгледала децата, а не нормалното Да ги прати в дом. Само вика Ти щеше да видиш ако те бях пратила в приют както искаше баща ти. Усещам от цялото и поведение, поглед, отношение и всичко, че ме мрази и едва ли не съжалява, че не е пратила в прищт за да видя.... Остава само да си го признае, но не знам защо не го прави. На дела го показва и доказва ежесекундно, явно я е срам пред себе си и пред мен да си го признае. Аз съм и казвала многократно, че не мога да я понасям, че я мразя. Не съм сигурна за второто всъщност, но като се ядосам често и го казвам.
Сред вас майки, дано няма такива, но мислите ли, че е възможно майка да мрази дъщеря си подсъзнателно или съзнателно. Аз си го усещам, усещак как се зарежда с моята енергия когато умишлено ме ядоса, усещам как се кефи, въпреки че никога не го казва и показва. Но аз просто го усещам. Имам 3 деца, малки са, но на този етап не мога да си представя да си мразя децата. Разбирам родители пратили децата си в домове защото не са имали възможност да ги отгледат. Това ми е по-понятно и бих могла да го разбера  въпреки, че за себе си никога не бих си дала децата . Но умишлено да правиш всяка секунда неща, които знаеш че са дразнещи за дъщеря ти, да я обиждаш и унижаваш.... Какво е това, защо, не разбирам. Всички се опитват да ме убедят, че тя ме обича, аз съм си внушавала, че ме мрази. Но не си внушавам, усещам го, цял живот съм го усещала, чувствала съм се зле. Песничката за Мила моя мамо абсолютно никога не съм я чувствала като за нея, моята майка не е сладка и добричка, тя е проклета вещица. И това не е от сега понеже е остаряла и изкукуригала да кажем  - винаги е било така, от как се помня, винаги е била гадна към мен и ме е карала да се чувствам зле. Като дете си мислех, че всички родители са така. Но установих като порастнах, че не е така. Другите си обичат майките, но аз изпитвам ужас от моята, предпочитам да не я виждам никога. Дори като деца като живеехме на село при баба ми и майка ми идваше да ни вижда уикенда не помня да съм се радвала, че идва.
Та последно - възможно ли е наистина майка ми да ме мрази  newsm78
Виж целия пост
# 1
Не знам какво да кажа след прочетеното до тук. . . напълно ти съчувствам за това.
За съжаление има такива майки.
Виж целия пост
# 2
Различни поколения, различни разбирания за добро и лошо.
Виж целия пост
# 3
Силни думи използваш. Много ми се иска да вярвам, че не е възможно.
Виж целия пост
# 4
NikiFin, даже и това, което казваш да е истина от твоята гледна точка, от друга тема знам, че майка ти е дошла при теб за да ти помогне с децата. В чужда държава, без никакви други приятели, познати и близки, за да помага на ТЕБ! Не спи по цели нощи и се старае да ти помогне с товара. Може да не е много майчински тип човек, хората са различни.
Виж целия пост
# 5
Едва ли е омраза. Рядко се случват такива неща.
Сигурно на жената такъв й е характера и не умее да изразява хубавите неща. Може и тя самата така да е възпитана. Може да я хваща критическата. Може да се чувства зле, незнайно защо изоставена, неоценена. И всичко това да избива по този начин. Сигурно има неща, които й тежат на душата.

Ако е възможно, гледай да не се ядосваш много с нейното отношение, особено ако не ви се налага да се виждате и чувате често. Подозирам, че не може да преглътне хапа, че сте самостоятелни възрастни хора и тя изпуска контрола. Има такива родители, да не кажа, че са доста в БГ. Ще свикне.
Виж целия пост
# 6
Да мислиш, че те мрази е доста незряло. Просто има хора, които по доста странен начин изразяват обичта си. Способни са да деформират несъзнателно психиката на децата си и да ги карат да страдат.
Аз имам такава обичлива мама, която ми е причинила доста душевни терзания, безсънни нощи и много сълзи. Колкото и странно да е, аз знам, че ме обича и всичко, което прави е с фикцията, че така е най-добре за мен. Гледам да се пазя от изблиците й на обич и избягах да живея далеч Wink.
Виж целия пост
# 7
Щом има хора, които захвърлят децата си по казани, домове и др., щом има такива които се напиват до безпаметност или ги нараняат по някакъв начин децата си, защо да няма и такива , които просто не изпитват тези чувства, които на нас ни се искат.

Искрено се надявам, че в твоя случай не е така, че майка ти просто има някакъв емоционален проблем, който може би не знаеш.
Моята например постоянно ме кара да и се отблагодарявам за най-дребни нещица и много често ми вменява вини, които аз не считам че имам, включително за смъртта на баща ми. В повечето случаи се държи отвратително, егоистично, обижда пред мен роднините на мъжа ми и него самия.
Но да ме мрази едва ли.
По-скоро си мисля, че има такива хора, които живеят от ласкателствата, от признателността на другите и не изпускат случай да си ги поискат, имат тази потребност и задушават другите с тях.

А може би имат съмнения, че ако не си ги изпросят, никога няма да ги получат.

Съветът ми е да не си слагаш на сърцето думите и. Знам, че ти се иска да е от онези мили майки които чакаш да видиш с нетърпение и виждаш в тях истинска опора, но явно ти трябва да научиш друго. Защото няма случайни неща в този живот и ти, както и аз никога не би се държала така с твоите деца нали?
Приеми я такава, каквато е и бъди такава каквато ти искаш да си!
 Hug
Виж целия пост
# 8
Какво значи,наранявала те е ,унижавала те е,чувствала си се гадно?!А ти как си се държала с нея????С какво си провокирала обидните и думи срещу теб?!?!Само не ми казвай,че нищо не си правила наопаки,и си я слушала и не си и отговаряла NaughtyЗа да се държи така,според мен има основателна причина,породена от твоето държание.Ако наистина майка ти е деляла залъка си за теб ,ти да учиш,и мн.др.неща,а ти да и отговаряш по най грубия начин,нормално е да изпитва такива неще.Чувства се използвана,без поне мила дума казана от твоя страна.Ако само и сумтиш насреща и явно показваш твоето недоволство към нея,с това да те занимава с нещо,ееее какво очакваш????Всеки си има предел на търпимост Peace
Виж целия пост
# 9
Знаеш ли, защо не я прегърнеш и не й кажеш, че я обичаш? Ама истински, като майка! Тогава наистина ще разбереш чувствата й. Може би и ще се изгладят разногласията между вас.
Виж целия пост
# 10
Всеки човек по различен начим изразява чувствата си.
Сега и ти си майка.Обичаш си детето и навярно виждаш че навремето ти не си била обичана така,както ти сега обичаш детето си.
Не те мрази.....едва ли.Обича те,само че по нейн собствен си начин.
Виж целия пост
# 11
и моята е такава, властна иобсебваща, също обича да ми натяква разни неща, парадира какво е направила за мен, обвинява ме за много неща
сега сме далече една от друга и ми е много добре
иначе когато сме заедно е абсурд да се разбираме
дано никога не стана такава спрямо моите деца
Виж целия пост
# 12
Едва ли те мрази, според мен не знае как да обича. Може би смята, че като казва колко много грижи е положила, така доказва обичта си. Често съм виждала подобни взаимоотношения. Освен това така родителите се опитват да вменяват вина и да ти натякват, че си им доживотно длъжен, нямайки правото на личен избор. За мен такива хора имат нужда от психотерапия. Но ако погледнем от гледна точка на народопсихологията ни ще се окаже, че на 100% имаме нужда от психотерапия.Преди 50 години такова поведение е било нормално и на никого не е правило впечетление, младите са търпяли и мълчали (като гледам поколението на родителите си). Сега обаче , стремейки се към независимост, се появяват конфликти. Може би очаква от теб именно такова подчинително поведение, каквото е имала тя на младини в името на децата, на хорското мнение или нещо друго. Не знам дали съм права, това е моето мнение. Никой не си избира родителите.Животът си е твой и си го живей както ти тамериш за добре. А ти мразиш ли наистина майка си?
Виж целия пост
# 13
Едва ли те мрази, но може би не е искала да има деца, които е имала, защото Хората са го очаквали от нея.
Виж целия пост
# 14
и моята е такава, властна иобсебваща, също обича да ми натяква разни неща, парадира какво е направила за мен, обвинява ме за много неща
сега сме далече една от друга и ми е много добре
иначе когато сме заедно е абсурд да се разбираме
дано никога не стана такава спрямо моите деца

Това изчерпва всичко, което и аз мога да кажа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия