Днес направихме "първата разходка"-ходихме до нашата лекарка. Да се запознае с бебето и да каже какво да правим с някои "проблемчета"(пъпки, колики и прочие).
Подразни ме забележката на майка ми: хич не било хубаво на бебето ТОВА да му е първото излизане извън къщи-да ходи на лекар. ами какво да направя, като аз не го приемам толкова като разходка, а сега ми се насажда едва ли не прокоба?
Ще лудна направо от подобни умозаключения.
Имаше няколко теми за бабините деветини, ама изцепка като тази съвсем не бях чувала. Знам,че майка ми и други проблеми има жената, ама защо трябва сега такива негативизми да има? А лекарката си е много слънчев и приятен човек...пфу, аман значи...
Кажете две-три ободряващи слова, та да ми олекне на душата....че много ми се насъбра тия дни...
П.С. А в същност, първата истинска разходка не бебо планираме за тази събота-цялото семейство накуп!