"Войната на таралежите" , или - "Неам нерви вече...."

  • 6 008
  • 74
# 60
стягай гърбината-след пубертета ще има мир!
Виж целия пост
# 61
И ние сме така, полудявам  Shocked
Виж целия пост
# 62
Ние с брат ми как се биехме като малки, а сега как се търсим  Laughing
Виж целия пост
# 63
Не. Децата ревнуват, защото не са единствени. И ти ако не си единствената жена ма мъжа си ще ревнуваш, предполагам... Аз ревнувам мъжа си от работата му, от компютъра и т .н.

А с нашите действия можем да подсилим ревността на децата. За еднакви прегрешения наказанието е еднакво.

10 часовия работен ден се отразява еднакво и на двете ми деца. Първото се цупи че не играе на компютъра, защото съм го изпитвала, малката пък от своя страна се сърди, че отделям толкова много време на батко и. Иска след това да изпитвам нея. Изпитвала съм я... Laughing
Каквото и да говорим двете деца не са поставени при едни и същи условия. Голямото дете започна да учи малкото на буквичките още от 4 годишна. Сега тя може да пише и чете гладко, учи вече и латинските букви. И всичко това без да се занимавам с нея, защото баткото (вместо да учи уроците) предпочита да се занимава с малкото.

Имаше една индианска приказка, дето двама бойци пред огъня си разправяли кой колко силен, смел и непобедим е, накрая жената на единия му казала "като си толкова силен ела да се справиш с детето да го нахраниш с лъжичка..."

Всички сме лоши родители - ако питаш сина ми ще потвърди със сигурност, особено вечер като го изпитвам. Но никой не би се съгласил на замяна на неговите родители. Добри или лоши - децата ни обичат и това е главното, което има значение за мен.
Виж целия пост
# 64
Всички сме лоши родители - ако питаш сина ми ще потвърди със сигурност, особено вечер като го изпитвам. Но никой не би се съгласил на замяна на неговите родители. Добри или лоши - децата ни обичат и това е главното, което има значение за мен.
Peace
Това ми хареса Hug
Виж целия пост
# 65
И всичко това без да се занимавам с нея, защото баткото (вместо да учи уроците) предпочита да се занимава с малкото.

Много ми стана мило, като прочетох това Laughing
Виж целия пост
# 66
Имам 2 момчета - на 10.5 и на 5.5 години. До миналата седмица положението у нас беше следното - съберат ли се в една стая, на петата минута намираха за какво да се скарат, непрекъснато някой крещеше, сърдеше се, плачеше, посбиваха се даже честичко, като всеки твърдеше, че другият е започнал първи...... Знаете как е....
Изведнъж преди няколко дни големият ми син реши, че 10 години е пределната възраст за детинско поведение и -  О, ЧУДО! -  всичко вече е различно. Големият спря да дразни малкия, не му повишава тон, не ползва обидни думи, ако нещо му пречи или му пипа нещата - говори му спокойно и тихо. Дребното се опитва да го провокира от време на време, но батко не поема щафетата и то се отказва - просто не се завърта колелото на истерията само с 1 играч. Аз съответно непрекъснато хваля и поощрявам баткото, и виждам, че му доставя огромно удоволствие.
Дано това поведение се затвърди, за да прихване и малкият постепенно, защото ако се върне всичко в предишния си вид ще е голяма загуба!
Виж целия пост
# 67
на Кронки жена му ,разбира се че не са при еднакви условия,цели трудове има по темата 1во,2ро и пр дете и особеностите в развитието им;
аз друго исках да кажа - за нагласите и закоравелите категории като "ревност" , които (според мен) ни пречат да търсим ежедневно креативни решения при отглежането на децата...
*
в друга книга Laughing четох за т.н. етикети - добър /лош/ злояд и пр.-не се препоръчват защото се счита че хората(децата) започват да се идентифицират с категорията, в която са сложени ,започват да и вярват и става мазало..(по повод лошия родител)..
Виж целия пост
# 68
Пак всичко зависи от децата.
Едната като я похваля за нещо, се засрамва и веднага започва да върши глупости,
а другата щом я похваля за нещо, направо й поникват криле и става още по-усърдна.

Виж целия пост
# 69
...Много ми стана мило, като прочетох това Laughing
Е да, аз обаче съм гадинка и не го приемам като оправдание за ненаучените му уроци... Twisted Evil

anette1104
РЕвността не може да бъде избегната, номера е другите чувства да са по-силни от нея. Естествено никога не казвам на някое от децата ми "ревнивец", но ежеседмично беседвам поотделно и с двамата да обяснявам, че различното поведение към тях е резултат от различното тяхно поведение и различните им нужди. И всяка седмица отново. А с баткото - ежедневно беседвам защо трябва да учи, тази седмица му заявих, че ако още веднъж подхване темата "защо" ще бъде наказан. Нарочно ми топят нервине, виждам го... Close
Виж целия пост
# 70

anette1104
... А с баткото - ежедневно беседвам защо трябва да учи, тази седмица му заявих, че ако още веднъж подхване темата "защо" ще бъде наказан. Нарочно ми топят нервине, виждам го... Close

А само така smile3521 Ще видят те smile3534


А ако само посмеят да не слушат, нека видят какво става с баща им като не слуша  bashи да си налягат парцалките  newsm66


Ама на теб ти е лесно - на мъжкото му плеснеш два шамара зад врата и готово. Те само от това разбират.
А момиченцето все трябва да го галиш и пазиш.
Всъщност това последното го казва моя мъж, когато иска да се измъкне от участие във възпитанието на отрочетата.
Виж целия пост
# 71
anette1104,
Уважавам твоето мнение. Ще ти бъда благодарна, ако споделиш източниците, които ползваш. Предварително благодаря!

По темата, не мога да коментирам, защото съм мама на една сладурана, но ви следя с интерес.
Виж целия пост
# 72
Vanilla Sky ,виж си кутията, моля;
*
на Кронки жена му - за едно и също говорим,аз съм избрала да не го наричам "ревност" и да не го приемам за даденост ;  въпрос на изказ ,който обаче неминуемо дава някаква конотация , аз много се мъча да е по-скоро (+) отколкото (-) и да обърна цялото викане,дърляне,дърпане и бутане в смислен опит който ще им е полезен извън дома..

Виж целия пост
# 73
Ясно е, че когато разликата във години между децата е малка има повече конфликти помежду им. Особено пък, ако са от един и същи пол...
На практика смятам, че трябва да се покаже на децата, че е много хубаво, че са заедно, а не родителското тяло да влиза във ролята на съдия помежду им (както най често се случва). Родителите трябва да са справедливи, не трябва и да проявяват еднакво отношение за всяко от децата, все пак всяко дете е индивидуално. Индивидуален подход към всяко едно - което пък изисква много големи познания от страна на родителя спрямо характера на всяко едно.
...Със две думи - всичко си зависи от нас родителите! И от родителя зависи това доколко еднакво ще показва обичта си към двете си деца.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 74
Това е нормално. Дребния е винаги виновен и трябва да бъде тормозен. "Защо"  е въпрос на който отговор няма да получиш единственото което можеш да направиш е да раздаваш справедливост и да се заредиш с търпение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия