Трудно ми беше да определя заглавието на темата. Ще разкажа малко за себе си, пък после и вие споделете.
На 31 год. съм, с висше икономическо образование, владея руски, английски и италиански език. Работя по специалността си - почти - в голяма компания, занимаваща се с внос на земеделска техника и автомобили и тяхнта поддръжка и сервиз. Имам дете, което е на 2 години и ходи на ясла от 3 месеца. Проблемът е, че боледува много често, откакто е на ясла - всеки месец съм в болнични. Някои колеги са започнали да коментират честите ми отсъствия от работа, въпреки че, когато съм в болнични, аз работя от къщи - имам тази възможност. По принцип излиза, че за работодателя ми този вариант е по-изгоден, защото болничните ми ги плаща НОИ, а аз същевременно работя. Работодателят досега не ми е създавал проблеми за отсъствията ми, но колегите ми от завист, може би, злословят, че така било лесно и че всеки можел да работи така, ама не давали. Въпросът е, че не всеки може да работи така, защото естеството на работата ми е по-различно от това на останалите ми колеги, които просто не желаят да го разберат. Така че оставам в очакване вероятно скоро да ми прекратят трудовия договор, защото не се знаекакво ще стигне до ушите на шефа ми и как ще бъде изтълкувано.
Да предположим, че остана без работа. Ще си търся друга. Но дали ще ме искат на тази възраст, с дете, което боледува? Плаша се. Не от липсата на пари или как ще се справим финансово, а от перспективата да остана без работа. А не искам да работя нещо ниско квалифицирано. Учих толкова години, едвам успях да си намеря сегашната работа и при мисълта, че мога да започна нещо нискоквалифицирано...Наистина ме е страх. Исках да тегля ипотечен кредит, за да си купим жилище, ама...Мъжът ми не може, защото се води на минимална заплата.
Има ли мами като мене? На възраст над 30, които си търсят работа и как въобще се справят? С какво се сблъсквате при търсенето на работа? Как гледат на вас?
Виж целия пост
На 31 год. съм, с висше икономическо образование, владея руски, английски и италиански език. Работя по специалността си - почти - в голяма компания, занимаваща се с внос на земеделска техника и автомобили и тяхнта поддръжка и сервиз. Имам дете, което е на 2 години и ходи на ясла от 3 месеца. Проблемът е, че боледува много често, откакто е на ясла - всеки месец съм в болнични. Някои колеги са започнали да коментират честите ми отсъствия от работа, въпреки че, когато съм в болнични, аз работя от къщи - имам тази възможност. По принцип излиза, че за работодателя ми този вариант е по-изгоден, защото болничните ми ги плаща НОИ, а аз същевременно работя. Работодателят досега не ми е създавал проблеми за отсъствията ми, но колегите ми от завист, може би, злословят, че така било лесно и че всеки можел да работи така, ама не давали. Въпросът е, че не всеки може да работи така, защото естеството на работата ми е по-различно от това на останалите ми колеги, които просто не желаят да го разберат. Така че оставам в очакване вероятно скоро да ми прекратят трудовия договор, защото не се знаекакво ще стигне до ушите на шефа ми и как ще бъде изтълкувано.
Да предположим, че остана без работа. Ще си търся друга. Но дали ще ме искат на тази възраст, с дете, което боледува? Плаша се. Не от липсата на пари или как ще се справим финансово, а от перспективата да остана без работа. А не искам да работя нещо ниско квалифицирано. Учих толкова години, едвам успях да си намеря сегашната работа и при мисълта, че мога да започна нещо нискоквалифицирано...Наистина ме е страх. Исках да тегля ипотечен кредит, за да си купим жилище, ама...Мъжът ми не може, защото се води на минимална заплата.
Има ли мами като мене? На възраст над 30, които си търсят работа и как въобще се справят? С какво се сблъсквате при търсенето на работа? Как гледат на вас?
. Компанията, в която работя все още, изисква наистина пълно себеотдаване, то са едни безкрайни мениджърски събрания до посреднощ, командировки, пътувания, работа в почивните дни...Затова и все се "подмладява" екипа-крайно еманципирани жени, без семейства, без деца...Та се чудя къде ли ще е моето място като се върна...и въобще бих ли се съгласила на по-ниска позиция, заради работно време от 8 до 5? Но пък в никакъв случай не бих си жертвала семейството, и без това е рядко срещана "ценност"...напоследък е просто делене на квадрати и сметки при повечето ми познати...Сложна работа... 
