Кърменето и съветите от педиатрите,акушерките...

Тъжно е, но истина, че навсякъде е пълно с педиатри, които съветват "дохранавай". За малко и при мен кърменето да има злополучен край. Факт е, че докато следвах инстинктите си първите четири месеца, кърменето за мен беше удоволствие. После започнаха натрапчиво да влизат в главата ми думите на педи: "Ама, той е голям, как така суче нощем. Натоварва му се коремчето. Трябва да го откажеш. Не пие вода ооо, ми той ще се обезводни. Спи при вас, защото суче? О, като го свикнеш така, до 3-4 годинки няма отказване. Даваш ли пюрета? Не? Ми какво яде това дете, той е голям, кърмата ти не му стига.

Така мога и още.... дълго.. После открих кърмаческия и се преборих за едно вече едногодишно кърмене 

Гайдарски е хирург, душата - познай колко му е на промисъл кърменето Пък и с министър не се говори току-тъй - баница трябва, печено агне, червено вино - такива ми ти неща А ЛЛЛ е непревителствена и немедицинска организация, тъй че му е точно... познай къде.
Сега сериозно - има си Комитет по кърмене, има си програми на здравното министерство (програмата Храни и хранене) и т.н. Така че ако човек пита институциите, те са много ЗА и много нещо правят по въпроса. Само че е на хартия, както обикновено става - на практика почти нищо не стига до пациентите.
Разказвала съм преди година-две за конгреса на неонатолозите - когато д-р Попиванова стана да изнесе презентацията си за програмата на Уницеф за подкрепа, защита и насърчаване на кърменето, около две трети от залата демонстративно се изнесе навън да пуши, в стил - що сега ще ни занимавате с тези глупости... А това са именно хората, които се грижат за бебетата в риск и където кърменето има най-голямо отражение...
Все пак нещата не са толкова черни - идват и млади лекари, които повече се интересуват за това как стоят нещата по белите държави. Има си и хора, които са убедени и начетени. Малко са още, но ги има - и по техен пример постепенно ще станат повече.
Цяло поколение лекари не се сменя току-така и най-вече - не става бързо. Трудно  е да сменяш нагласите си, след като 20-30 години си работил по един начин и си бил убеждаван в едно, сега изведнъж да се завъртиш на 180 градуса е изключително трудно.
Това не оправдава - в крайна сметка става въпрос за здравето и живота на бебетата. Но обяснява.
И нещата са в огромна степен в наши ръце, не в ръцете на организациите - нищо друго не променя болничните и лекарските практики, както натискът от образовани, изискващи и защитаващи прават си консуматори. Звучи смешно, но парите ни са в наши ръце - срещу тях (макар да ги плащаме по закон) трябва да изискваме. А за да изискваме, трябва да знаем какво и защо. Ето тук е мястото на ЛЛЛ и на другите неправителствени организации - да образоват поколението майки и да спасяват нещата, където и когато е възможно. Това е променило Щатите - за около 40 години У нас няма начин да стане за 2 години

Ох, това е една дълга, дълга тема.
Започвам от първия ден вкъщи - педиатърката много старателна, направи страхотен основен преглед на детето - реакции, гърло, фонтанела .... всичко по учебник. Кърмите ли? - Да, кърмя! -Браво, страхотно и започна лекцията -1.  вода със захар през еди-колко-си-време, 2. изплакване на устата след всяко кърмене, 3. кърмене от едната гърда, до следващото кърмене след 3 часа, не се предлага друго, освен вода (скоремчето трябва да почива, все пак  )
За нощното кърмене, може само през първия месец, след това бистра вода...ааааа, със захар, естествено. Компромисния вариант, защото кърмя, беше - сокчета от 3-ия месец, което направо си е напредничаво мислене.

И тук започва моя си разказ - в началото се опитахме да пробутаме малко вода, без захар - детето беше отвратено - повече не предложихме. Опитах да прочистя устата - ами не иска вода и това е!    Реших да спрем водата, и да си минем само на кърма. НЕ уригвах, не тормозех....
Първия месец - 1,100. Втория - 800 гр. Третия - 350 гр. -и тук започна тормоза. Дохранвай, цеди и ако е под 100 мл изцеденото, отбивай и дохранвай!    Детето е свикнало да не получава достатъчно храна, хронично недохранено е. Дори не се сети да ме попита за напишканите и наакани памперси...
Е, да, ама Хедра се сети, и ми отговори на ЛС и ми даде безценни съвети, благодарение, на които и досега кърмя, макар че вървим бавно (даже твърде бавно  ) към отбиване.
Благодаря на Хедра за търпението, за съветите, за това, че ми помогна да преодолея страха! Благодаря и на Бу, и на всички другимомичета, които са превели така ценните статии от библиотеката!   

И аз получих стандартните неправилни съвети от акушерките и педиатърката си:

-Кърмене през 3 часа (чували сте за "разширеното стомахче") - първите две седмици се опитвах да ги постигна тези заветни три часа, но на 2,5-тия час давах на ревящото бебе и после се чувствах гузна и притеснена, че ще му разширя стомаха...после влязох във форума и "си отворих очите"

-Нощем само вода (чували сте, "че коремчето трябва да почива") - това не го приложих, щото вече бях прочела тук по въпроса.

-Да кърмя най-много20-30 мин (чували сте, че после само си дъвче, без да суче, като биберона) - и това не го приложих, щото се страхувах, че ще остане гладен.

-Да си мия гърдите преди и след кърмене (чували сте за риска от инфекция) - също го правих в болницата и първите седмици в къщи, сещате се кога спрях...

-Да плакна устата на бебето (чували сте за опасността от млечница) - не съм го правила, реших, че ще рискувам , стори ми се неестествено да си будя детето за това, ето нещо по въпроса: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=254148.0

-Да давам сок от 40-тия ден (чували сте, че "те му трябват и витамини на туй дете, ей") - педиатърката ме убеди в началото, че нуждата от витамини отвън е наистина наложителна и два дни се опитах да му дам сок от моркови, но след кратка справка тук, сещате се...

-Да захранвам след 3-тия месец (чували сте, че "то му трябва желязо, митамини и минерали на туй дете") - тука вече бях сериозно подплатена с инфо и въобще не си правех труда да й обяснявам защо така...

-Да сменям памперса преди кърмене за да не повърне после - това сама си го открих, че памперс спокойно може да се смени и след като бебо се е надумкал с кърма и порядъчно одрискал вече понапълнения памперс...

-Да дърпам, забелвам, заголвам и др. подобни глаголи бубката на бебо (чували сте, че ще получи фимоза, ако не се забелва на всяко къпане) - бях прочела по въпроса много и знаех, че няма да подложа на такова мъчение бебето си(а имах и подкрепата на свекърва ми, която не беше пипвала мъжа ми). Но никога няма да простя на педиатърката, която на първата консултация без изобщо да ме попита или поне да ме предупреди какво ще прави, му я разкървави. Казах й, че ако още един път го пипне, ще я сменя. Повече не съм му я пипала и само мога да кажа, че сина ми в момента е пачти на 2 години и преди месец от любопитство проверих какво е положението - бубката му съвсем спокойно си се изважда, без да съм го правила каквото и да е!

За друго сега не мога да се сетя, но имаше...
А, сетих се, това от разни доктори, когато Мъри стана вече"голямо кърмаче":

-След 6-тия месец кърменето вече е ненужно (от много доктори с повод и без повод)

-След годинката кърменето вече е вредно  (това от една невроложка казано, защото имах някакъв възпален нерв, та според нея дългото кърмене влияе зле на хипофизата!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!?????????????????????), а също пресен случай, Мъри вчера го водих на дежурната докторка в МЦ Лора и тя с голямо възмущение в тона си ме попита защо още кърмя и още по-възмутено коя педиатърка ми е казала, че може!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!??????????????????

И малко спам, извинявам се, но все гледам да помогна на още бременните майки да не преминават през ада на тези лоши докторски съвети...
Та, аз също много се вълнувам по въпроса с грешните съвети и затова бях пуснала тема в Майки-бъдещи и настоящи. Защото разбрах, че основната ми грешка, е, че като бременна не съм чела нищо за отглеждането на детето, мислех, че те(акушерките и педиатрите) ще ми кажат какво да правя, като нито за миг не съм си и помисляла, че това е абсолютно погрешно... Там призовавам бременните майки да четат!
Ето я темата, но все изостава, защото модераторите явно не желаят да я заковат! Вие можете да помогнете със изводите до които сте стигнали на бременните за първи път майки ето тук:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=209662.0

и тази, не е моя, но съм писала вътре, направете го и вие:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=209559.0

Аз няма да си разказвам историята, щото не съм имала сериозни проблеми (като изключим огромните вътрешни страхове) благодарение на форумите и майчетата в тях.
Благодаря на всички, които са ми помагали и на всички които ще помогнат на още някого...

Поздравления за писанието Много добре подбрано и обяснено - надявам се да е от голяма полза, много жени четат в Розали.

Благодаря. Истината е, че се бях наточила да насоля и педиатри и свекърви и майки, както аз си знам, в моя си стил. Хедра омекоти доста от написаното, така както тя знае да съветва и помага. Не знам кой подход към лекарите е правилният, мен ме блазни повече да взема една сопа и да почна наред. 

Ще станем армия!  И други сме посягали към сопата! 

А не ти ли е хрумвало, че това може и да е вярно?! Аз имах малко кърма от самото начало поради ред стресиращи ситуации след раждането. Цедях се от първия миг и виждах какво мога да изцедя. На третата седмица не можех да изцеждам повече от 80-90мл. от двете гърди общо, а бебето вече имаше нужда от 100-110мл. Естествено, че ще го дохраня. Много по-умно е, отколкото от криво разбрана амбиция да оставя детето си да гладува и освен с коликите да се бори и с глад. Изпробвала съм всички възможни методи за увеличаване на кърмата, но абсолютно нищо не помогна. Не всичко е идеално, за съжаление и не винаги е както го пишат по форуми и по книжки. 

Аз май съм от малкото които не са получавали никакви съвети и сега разбирам че е било по добре. В болницата една акушерка ми спомена за лактогонни чайове и това ми е всичката информация която получих. Съжалявам че не четох повече докато бях бременна, поне първия месец щеше да ми е по леко. Сега като се замисля всичко ми е мъгла, не знам колко и как съм кърмила, само знам че ме беше яд дето още от първия ден в къщи "развалих " режима на детето. Явно не съм оплескала съвсем нещата защото вече 3 месеца се кърмим успешно и дано да е така и занапред. Благодаря на всички които са предоставили информация и отговарят на въпросите на нас младите и неопитните 

Това от личен опит го казвам,аз имах много кърма,а на мен ми се казва,че нямам и да дохранвам. Като почетох малко се разбра,че всъщност не слагам правилно бебето на гърдата и то обхваща само зърното и го разранява,след това още 3 месеца бебето беше на кърма. Аз им викам друг проблем има,но те си знаят едно и също,после като им казах,че не съм дала адаптирано,а се изцеждах и давах кърма от шише и бебето взе да качва килограми те ме гледаха много учудено    Как така уж имах малко и некачествена кърма и трябваше да дохранвам,а изведнъж бебето взе да наддава,много им се стори странно. Педиатърката на първото ми дете почти не беше чувала за помпи за изцеждане,а на второто се оказа,че не знаела,че има електрически. Когато беше на първата визитация на бебето беше много впечетлена от двойната електрическа помпа на Medela,разказах и за проблемите си с кърменето на първото дете и тя беше учудена,че и такива неща имало...

И аз не сам получила нито един съвет .Но и нищо не прочетох освен общи приказки,защото смятах,че в родилното ще ме насочат поне!Но всичко така се обърка,че аз попаднах в един малък АД.Оказа се че имам много малки и плоски зърна-това го установиха деня преди да ни изпишат!!!До тогава никои не ми беше преглеждал гърдите. Получи се препълване и аз казах на лекаря,а тои като ме видя започна да вика:"Как е станало това !?Ти спала ли си до сега?Веднага започваи да се изцеждаш!"А акушерките до момента само питаха :"Доиде ли ви кърмата?"(аз сам раждала със секцио).Откъде да знам че тя ще доиде като слагам бебето на гърдата. Но маичиният инстинкт в мен проговори и аз го слагах,  а нещо все не се получаваше и детето не можеше да засмуче!поисках помощ, но ми казаха че имат много работа и ако се освободят ще доидат.Чаках цял ден.....И на 4 ден се получи това с препълването.Колко сълзи изплаках само аз си знам! След като се прибрахме у дома опитах пак да го слагам на гърдата ,защото до тогава се изцеждах и  ми станаха жестокирани и хаиде пак с помпата!Така беше 1,5 месеца и намерих този форум.А тъкмо бях на ръба да се откажа,защото не издържах  Вече 1 месец кърмя.Изтърпях много болка,не получих голяма подкрепа от близките и околните ,не успях да си увелича кърмата и по някога се дохранваме.НО ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СЕ БОРЯ,БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВАС!!!А съветите от педито се направих че не ги чувам(вие сте ги чували вече)пакБЛАГОДАРЕНИЕ НА ВАС!И естествено вече всички започнаха да ме критикуват,но мен като ме хване отчаянието влизам във форума , взимам доза кураж и продължавам  с нови сили! Исега съветвам всички да четат,защото много малко маики получават нужната помощ ,а тези които не я получат лишават себе си и детето от едно незабравимо ,красиво  и полезно изживяване като кърменето!
    Малко стана дълго и сърцераздирателно ,но исках и аз да споделя своя опит и наи вече да ви кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ!  

Искам да споделя за няколко съвета, дадени ми от педиатър /не моя за щастие, а негов заместник/ - бебето ми беше на 1 месец, кърмено на поискване и неприемащо нищо друго освен кърма. Отидохме на ДК, където се оказа, че е наддал 1300 гр. за месеца. Педиатърът /жена/ направи ужасена физиономия и каза следното: "дебелото бебе е болно бебе /за уточнение тежеше 4320 гр./, спирай нощното хранене...какво е това хранене на поискване - доносено бебе на 1 месец трябва да яде 5 пъти"... на въпроса ми как се спират нощните хранения, отговори "ще му даваш вода"...въпреки че бях доста притеснена /поради неопитност/ от констатацията за "дебелото бебе", не я послушах и сега съм много щастлива поради това...

Съветите още след като родих бяха с действието на акушерката като набутаха в устата на бебка цицито на мама  ! През цялото време в болницата ми показваха пози на кърмения и държаха на кърменето на поискване даже когато казах че знам доста за кърменето и няма нужда да ми разясняват, тъй като се бях подготвила с книги и много инфо те се усъмниха колко правилно ми е инфото и ми поискаха книгата която си държах на нощното шкафче ее  опулиха  се  щото беше на български    ! С радост ме изписаха защото надаваше успешно с килограмите  ! След което всяка седмица имаше посещение от специалист по кърменето който като видя че съм си купила помпа направо ме изгледа .... ...съветите  й бяха че нямам нужда от нея единствено бебка да е моята помпа посъветва ме за някои от храните които  кърмачките могат да избягват и никаква вода за беба ,захранването да е след 6-ия месец . А до момента личния ни доктор на отговорите ми кога мога да я отбивам той с усмивка на уста ме пита: А бебето още иска ли? -естествено че е ДА, и той-ПОНЕ ДО ВТОРАТА ГОДИНА !!!

Съветите винаги са много, но кои си струва да послушаме е друг въпрос... Ето някои от тези, които получавах аз:
- кърми под час
- не кърми нощем
- това, че сутрин чаршафите са мокри не означава, че имаш достатъчно кърма (това не е точно съвет, но разбирате какво имам предвид)
- давай сок от 2-рия месец (уви, послушах този съвет  , та последваха проблеми с кърменето..., после четох във форума и го спрях...)
- на 9 месеца минавайте на обща храна    и т.н.

Още като бях бремена бях решила, че детето ми ще се храни тогава, когато то пожелае... Уви, след раждането се поддадох на някои съвети  и винаги ще се чувствам виновна за това ! Например, че се опитвах да създавам режим на детето си, вместо да се вслушам в него и в себе си  ... Съответно стигнах до дохранване в един момент (дори не искам да си спомням колко потисната бях, че може би повече няма да мога да кърмя...), но не се отказах от кърменето, за което голям принос има прочетеното тук и подкрепата на вас, мили мами  !!! За учудване на педиатърката - бебо сам отказа шишето (за мен беше голяма радост като виждах как след като суче и му подам шишето да си "дояде" той го бута и не го иска), а наддаваше добре  ! Съответно вече спрях да се поддавам на думи от сорта: "Не е ли време да яде?", като отговарях просто: "Не, сега спи" и го оставих той да определя "режима" . Така сме и до сега - на 1г. 3м.

Щастлива и благодарна съм, че кърмя и не ме интересува как изглеждам в нечии очи, защото се оглеждам в изпълнените с обич очи на детето ми!!!

Съветите които получих при кърменето на първото си дете ме накараха да я отбия още на втория месец.Всички сме ги чували:
-кърмене през три часа
-спиране на нощното хранене
-даване на сок
-пробно кърмене в една детска консултация при което се оказа че бебка беше изсукала твърде малко за възрастта си
-и накрая педиатърката ме попита "с тези малки гърди какво искам?Геройство е че съм кърмила и месец!!!"
Сега с второто си дете бях се зарекла,че ако пак не се получи ще го дохранвам,но преди това без да слушам никого ще направя всичко възможно да кърмя.За щастие попаднахме и на педиатърка която явно подкрепя кърменето,защото тя беше тази която ми каза да кърмя на поискване,вода да давам само ако бебо иска,но без да го насилвам.Захранване колкото се може по-късно и даване на добавка само ако започне да спада на тегло.
За по малките гърди се оказа не че няма достатъчно кърма,а просто че трябва да кърмя по-често.
С повече спокоиствие мисля че всичко се постига и преди да слушате нечии съвети по добре е да се информирате добре.