Кои са самотните родители?

Да, няма по-важно от детето!

Ами имаме имотен спор, който ако бях разрешила по неговият начин, щях да ощетя децата( срещу честната му дума да е за децата последствие, но през това време може да реши да  продаде имота, примерно) И тъй като той тръгвайки си взе всичките пари кеш, имахме и общ заем, като неусвоената сума беше на негов влог-нямам доверие на честна дума. От друга страна за мен женена ли се водя няма ни най-малко значение, защото не мисля да се женя повече за когото и да било след брака, който имах. И така.

Можете да се разведете, без да си делите семейните имоти. Ние се разведохме и чак след няколко години си ги разделихме. Имай го предвид.

запис

Ей ме на и мен. Сама, с две деца, от един и същи баща. Второто се роди 20 дни след бракоразводното ни дело, до което се стигна след изневяра на бащата и желанието му да се разделим, за да бъде с любовницата. От тогава минаха две години, в които трима проявиха интерес към мен с думите, че децата не са виновни и че не им пречат. Последното явно се оказа лъжа. Явно им пречат, но на мен не ми пука. Децата ми са преди всеки и всичко. И правя всичко по силите си да ги отгледам щастливи. За момента имам кой да помага, макар да има напрежение у дома и да се налага да напусна дома, в който живеем и да се оправяме сами. Но ще се справим. Само кураж на всички ни.

Ненормални мъже! Развел се 20 дни преди да родиш детето му за да е с друга жена. Колко бързо се е преориентирал.

Ами има ги всякакви... ненормални е комплимент

Здравейте , на 24 г. съм заживях  с бифшия ми без брак .След 6месеца разбрах че съм бременна .  тука вече не зная от кафе да започна . Дали че преди да забременея бившият ме тормозеше и психически и физически . В деня на сватбата в която нямаше сключване на брак , вечерта след сватбата бившият така хубаво си ме наби че как не загубих бебето незнам . Бях към края на 6 тият месец . Нея вечер колкото пъти можа да ме бие . Сутринта аз се обадих на родителитеми и те ме прибраха .по време на бременността нито веднъж не ме е питал свързано с бременността ми. Само с глупости. Когато родих , нямаше гобифшия когато записваха детето  . Но когато дойде  той незнам по каква причина влезе в родилното и ме хвана за косата и се опита да ме изкара навън . Явно за да ме бие пак . Но детето ми се роди с аномалия на сърцето. След като ме изписаха започна всичко . Аз едно че бях в много отчаяно състояние детето ми е болно аз не знаех дали ще се оправи и какво всъщност е това. След 3месец бащата едвам едвам се Макаби да дойде за да го види. И последно го видяхме когато  синът ми беше на 7месеца . След месец чух че се е оженил за трети път. Аз му бях втората но с първата има брак и развод. Тои ми беше първи брак. И след това ни дума ни вест. Но по време на всичко това имаше дело за припознаване . На което първото дело го спечели и смени трите имена на детето без да съм присъствала. Смених 3 на адвоката . Смятам че сте разбрали защо. Обжалвах стигна до София . И там го признаха . Но това лято когато случайно се срещнахме в болницата тои поиска да го види. И аз му позволих . Но когато дойде майка му аз отказах да и го покажа . И те вдигнаха скандал бившият Миме хвана за гърлото. След което аз се обадих на 112. Подадох жалба.имам и свидетели. И сега на 19 имахме дело за привременни мерки. На което се споразумяхме всяка седмица единият ден ще го вижда в детски заведения или детци кът . И ще ме взема от нас . Само аз и тои с детето за да го опознае .поканих го на празненството. И да купим подарък на детето заедно. Но предният ден от празненството. Ми се обажда че ме чака в нови пазар . И аз му казах че не се уговорихме така пращани тъкси не се качих защото ако се случи с мен нещо. Никои не отговаря . А и аз му нямам никакво доверие . После се съгласи . Дойде но детето не общува с непознати пак камили да му се качи в колата. Казах му да вземе тои аколи не аз подаръкът и да дойде утре. Тои каза аз ще доиде след час. Ок .но ми звание майка му и казва че няма да доиде,. Така вече 3та седмица отказва да идва . И на срещите идва с жена си и новородените им син . С майка си баща си бабаму и др. и при всеки разговор той ми заявява че ще стане не както аз искам а както тои каже ще ми вземе детето и ме Сплашва. Крещи ми . Когато откажа да присъства другата ми съпруга и детето. А отстранатс на адвоката нещо не ми изглежда добре.  Напрежението стреса нервите не им издържам безпомощна съм закрилата по никакъв начин не помага . Изобщо се мъчат да ми развалят психиката . От 19.12.2017г. до 31.12.2017.  ми е внесъл 57 лв за 11дни. Това  според вас на какво прилича. Несм за парите му. обяснихето не те познава . Ела запознй се да свикне с теп. И после останалите . Инати се . А и имам снимки от фейса че когато детето ми. Било на 3дена тои го нарича сводник и още подобни снимки. Моля дайте ми съвет . Просто психически се тормозя много насочете ме посъветвате ме . Как да постъпя . Едно че детето се стресира и друго че ме тормозят. То е болно .  От раждането е с между камерен дефект. Има дупка между предградието 4мм. Сега е 3-4м:disappointed_relieved:м и казват че му няма нищо. То се е оправило.  А всъщност има вероятност за влошените.

Ужас.... !!!
не случката , а случващото ни се 

Здравейте! На 28 год. съм и отглеждам сама 10 месечния си син. С баща му се разделихте преди 3 месеца, живяхме на семейни начала и всичко беше перфектно, докато не получи криза свързана с психическо заболяване, за което аз не съм била информирана....
След като излезе от психиатрията, се разкая, извини се за нанесените щети върху мен и семейството ми, но не мисля че е добра идея да заживеем отново заедно. Нямам му никакво доверие, предвид това, че е скрил от мен толкова важна информация. Оправда се с факта, че не е получавал кризи от 17 годишен и си е мислел, че е излекуван. Неговата диагноза обаче няма лечение, може да се живее с нея продуктивно, но трябва постоянно наблюдение, медикаменти, които трябва да пие всеки ден, до края на живота си,максимално спокоен начин на живот и стриктен режим на спане и хранене. Решението ми се базира и също на това, че е агресивен, когато е в криза, а аз с това не мога да се справя! Не желая детето ми да става свидетел на скандали и неандерталско поведение, искам да го възпитавам в мирна обстановка без напрежение и конфликти. Аз самата знам какво е и не искам да му съсипя детските години.
Въпреки раздялата обаче, мога да кажа, че г-н Татко се старае да помага с каквото може за малкия. Основно финансово за сега. Ще дойде един ден, в който ще трябва заедно да му обясним, защо не сме заедно, за заболяването на баща му и се надявам да приеме фактите. До тогава... ще гледаме да му осигурим най-доброто, макар и разделени.

Мисля, че си права да му нямаш доверие. Той е бил наясно, че едва ли щеше да родиш дете от него, ако знаеше за заболяването му.

Здравейте! На път съм да стана самотна майка и исках да ви питам как минахте сами през раждането и като цяло след като детето се е родило как сте се справили в самото начало?...бащата не е бил с мен през бремеността ми, само ми е правил проблеми, не е платил една сметка от болницата, едно лекарство, една мебел или дрешка за детето...приемам го просто като донор и бивш който направи последните ми 7 месеца мизерни...каза ми успех с бременноста и раждането, щял да си намери друга и има намерение да се появи вече бебето като е на бял свят... което няма да стане... Не го искам близо до мен или до детето с цел да може това дете да е в спокойна атмосфера и сред хора които го обичат и са добър пример за подражание, а не психически нестабилилни...Ако някой е минавал през раздяла, депресия по време на бременност и раждане сама, моля пишете от опит защото съм много притеснена...просто ме е страх какво ме чака... дори да съм благодарна и щастлива, че ще имам дете... Приемам всякакви съвети, мнения и опит. Благодаря!

Скарлет, непременно се консултирай с добър адвокат за това дали детето ти ще се води с баща неизвестен или ще пише името на таткото в акта за раждане. Аз не мога да ти помогна със съвет, моята ситуация е друга. Успех ти пожелавам!

Ние се разделихме когато децата бяха налице , но знам какво е да те е страх как ще се справиш с бебето сама и не знаеш какво те чака .
Моята дъщеря беше 3 месеца в болница след като се роди за първи път я гъшнах когато ми я дадоха да си я взема вкъщи . Просто ми сложиха бебето в ръцете и затвориха вратата от другата страна бях меко казано ужасена и се страхувах как ще се груба за това дете идея си нямах какво да правя ( въпреки изчвтените книги пл въпроса ) . Всичко си дойде на мястото много бързо.
Има ли кой да ти помага първите месеци с бебето?
За таткото.... нямам съвет . Ако те напряга и само създава отрицателни емоции ограничи контакта с него и гл изхвърли от главата си докато си подредиш мислите и създадеш рутинна в новото положение . Не ти трябва сега допълнителен стрес ит него .
Има ли класове за бременни там където живееш ? Може да ходиш ма някой и ще се срещнеш с други майки , ще се разсееш и ще добиеш малко увереност за предстоящото , може да завържеш и добри познанства и ще имаш компания за раходките с бебето после .

Здравей! Благодаря за отговора и за съветите. Съжалявам за случилото се, явно човещината вече е качество трудно за намиране... Таткото го одрязах изцяло сега от живота ми, майка ми може до някъде да ми помогне и аз търсих групи на майки, но май не се организират... само във форуми. Не исках да го раждам сама това дете толкова съм уплашена, но бащата си ми каза че нямало да дойде на раждането, имаше претенции после на готово да се появи...което както казах няма да стане.