Една от причините да дам дъщеря си на ясла беше, че почти всички нейни приятелчета от квартала тръгнаха и ние останахме почти самички по площадките. Тогава тя беше на 2г. и 2м. Обясних й,че нейните приятелчета ги няма навън, защото ходят на детска градина /думата "ясла" ми звучи гадно/. Питах я дали иска да ходи с тях, беше много ентусиазирана, докато ходехме да носим документи, изследвания и т.н в градината. Винаги съм й повтаряла,че само послушните дечица ходят там, а лошите не ги вземат. Седмица преди да тръгнем започнах със следната тактика- като направеше някоя беля все й казвах, че няма да я искат при дечицата. Първият ден, когато отидох да я взема на обяд дори не искаше да си тръгва. Забелязала съм, че по-самостоятелните деца /които не ходят с памперс през деня, хранят се сами, заспиват сами/ и т.н. свикват по-лесно с новата среда. Но всяко дете е различно.
П.П. Една малка хитринка е: всеки път след детска да купуваш на детето по нещо дребно, като награда,че е слушало. Важно е, да усетиш, кога трябва да спреш, за да не се превърне в навик.
Само да кажа, че съм гледала дъщеря си сама и не съм я оставяла за повече от 2-3 часа на баба й или баща й.
Виж целия пост
П.П. Една малка хитринка е: всеки път след детска да купуваш на детето по нещо дребно, като награда,че е слушало. Важно е, да усетиш, кога трябва да спреш, за да не се превърне в навик.
Само да кажа, че съм гледала дъщеря си сама и не съм я оставяла за повече от 2-3 часа на баба й или баща й.
