Lipsva li i do kolko drugiya roditel?

Мога да говоря само от позицията на дете на разведени родители.

Когато родителите ми се разделиха/бях на 13/ - се зарадвах - защото ми беше писнало да живея в напрежението у дома. Нямаше скандали, нямаше викове или побои - до последно си викаха "мило" един на друг, но атмосферата просто беше отровна.
Докато растях си мислех, че не изптвам нужда от баща вкъщи, а и се виждах винаги, когато поискам с него. Но сега знам, че нещо във възпитанието ми не е завършено, някак си изпитвам емоционална празнота от това, че баща ми не живееше вкъщи с нас, мога дори да продължа - отразява се и на връзките ми с мъже, включително с мъжа ми сега.
За съжаление немога да опиша точно в какво се изразява, но го усещам, както и хората около мен.

Ще дам всичко от себе си връзката ни с мъжа ми да върви и да не ми се наложи да отглеждам Дариа сама.

Мисля, че баща /респ. майка/ е нужен винаги, но не на всяка цена.

Пуснах темата за да разбера "за" и "против"
Незнам, но все си мисля, че има значение дали си дете на разделени родители независимо от усилията полагани от другия родител.
Сигурна съм, че всеки или поне 98% от разделените родители не е искал да се получи така и е направил всичко по силите си да запази семейството.
Аз имам дъщери и забелязвам следното: видят ли мъж се лепват за него като гербова марка. Те не очакват нищо лошо от мъжете - напротив, само игри и весело изкарване. Това много ме притеснява. Това е и част от причината да пусна темата. Иска ми се да разбера, до колко това поведение подтикнато от липсата на Бащата като афторитет ще им помогне или навреди в бъдеще. А и се опитвам от вашите постинги да извлека изводи за себе си.
Не казвам, че няма да се омъжа. Може един ден и това да стане, но докато дойде този момент децата нямат мъжкото присъствие в семейството. Незнам дали успях да обясня правилно. Мисля си, че много от вас са мислили по въпроса.
А, и каква предства си изграждат децата за мъжете и семейството като постоянно ги запознавам с различни мъже и никой не е за постоянно при нас. Говоря и за приятелства. Сближата се с някой и после не го виждат вече, идва следващия и така..... Пак казвам не става въпрос само за интимни приятели - общо за мъжете говоря. Поне в живота на моите деца, мъжете присъстват за месеци и после изчезват - както приятели, така и роднини. А така като гледам скоро няма да се установиме на едно място. ......  
Разбира се децата знаят кой е баща им, знаят че сега е много далече и работи. Знаят също и че един ден ще го видят - " когато свърши работата му", но все си мисля че не им е достатъчно  
Тук идва и още един въпрос. В зависимост от отговорите може и да пусна друга тема с въпроса. Трябва ли децата да знаят, че няма да видят баща си или е добре да се потдържа илюзията че някой ден някъде пак ще срещнат  "тати"

Не може да ти липсва нещо или някого,което никога не си имал.Поне аз така мисля.Горе главата на всички самотни майки.

Бях 1 клас, когато една нощ се събудих и видях мама да плаче до прозореца.Беше видяла баща ми да отива при любовницата си в блока отсреща.Помня болката която изпитах тогава.15 г. след това те се разведоха.С брат ми сме били свидетели на залитанията и скандалите на баща ни.След като се развода всички се успокоихме. Единственото нещо за което обвинявам майка ми е че не се е развела по-рано.Много тежко понасях приятелите ми да ми казват кой къде е видял баща ми с поредната любовница.Тежко понасяхме и факта, че за него другите жени бяха по-важни от нас.

И не не ми е липсвал баща ми след развода.Радвах се че го няма.Мое мнение, че е по добре с един родител отколкото със скандали и побоища.