Ако смяташ, че е добре за нея - разбира се, нека пише. 
За Джани Родари специално ми е по-интересно да чуя - ако е възможно. 
Виж целия пост
За Джани Родари специално ми е по-интересно да чуя - ако е възможно. 15-годишните у нас и да четат, не разбират
- Публикувана: 12 фев. 2008, 22:28 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2008, 15:29 ч.
# 151
17 фев. 2008, 13:56 ч.
След като вече стана ясно ,че възрастни и да четат,не разбират, изобщо не ми е чудно,че може да се случи на 15-годишните....
Виж целия пост
# 152
17 фев. 2008, 14:10 ч.
Сори. Май друг път, сега не й се занимава 
До Джани Родари не сме стигнали, но брат ми преди време обожаваше приказката за момчето, на което му излязла цицина и всяка произнесена думичка се овеществявала на момента. Беше се напълнило със сладолед и велосипеди
От "Разни приказки за игра". Цялата книжка е чудна, а също и "Приказки по телефона". Какъв е проблемът с Джани Родари?
Виж целия пост
До Джани Родари не сме стигнали, но брат ми преди време обожаваше приказката за момчето, на което му излязла цицина и всяка произнесена думичка се овеществявала на момента. Беше се напълнило със сладолед и велосипеди
От "Разни приказки за игра". Цялата книжка е чудна, а също и "Приказки по телефона". Какъв е проблемът с Джани Родари?
# 153
17 фев. 2008, 14:20 ч.
Проблем като такъв няма. Беше в списъка за четене - след първи или втори клас, не помня вече. Направи ми впечатление, че децата от класа на дъщеря ми масово го класифицираха като най-тъпата книга от целия списък. Та питам чат-пат като стане дума, дали е тенденция или само нашият клас го отрече.
Виж целия пост
Сори. Май друг път, сега не й се занимава
До Джани Родари не сме стигнали, но брат ми преди време обожаваше приказката за момчето, на което му излязла цицина и всяка произнесена думичка се овеществявала на момента. Беше се напълнило със сладолед и велосипеди От "Разни приказки за игра". Цялата книжка е чудна, а също и "Приказки по телефона". Какъв е проблемът с Джани Родари?
До Джани Родари не сме стигнали, но брат ми преди време обожаваше приказката за момчето, на което му излязла цицина и всяка произнесена думичка се овеществявала на момента. Беше се напълнило със сладолед и велосипеди
От "Разни приказки за игра". Цялата книжка е чудна, а също и "Приказки по телефона". Какъв е проблемът с Джани Родари?Проблем като такъв няма. Беше в списъка за четене - след първи или втори клас, не помня вече. Направи ми впечатление, че децата от класа на дъщеря ми масово го класифицираха като най-тъпата книга от целия списък. Та питам чат-пат като стане дума, дали е тенденция или само нашият клас го отрече.
# 154
17 фев. 2008, 14:21 ч.
А какво по-точно? И как се е преподавало? Аз намирах литературата като предмет за ужасно досадна до седми клас, защото учителката ни беше много тъпа.
Виж целия пост
# 155
17 фев. 2008, 14:26 ч.
Приказки по телефона, за четене през лятото. Не става дума за преподаване, а само за впечатление от прочетена книга.
Виж целия пост
# 156
17 фев. 2008, 14:33 ч.
И в класовете на моите не са останали очаровани от списъка за лятото. Или не са ги прочели, или са чели насила (това го казват родителите). Става въпрос за деца в начална степен. Може би единствено приказките са били приятни за четене.
Например, когато моите четат някаква енциклопедия или подобно, през няколко минути идват и започват: "А, мамо, знаеш ли че...". Досега не се е случвало такова нещо с художествена литература от списъка.
А с поговорките в часовете по български е нещо ужасно. Как да обясня хубостта на поговорката "залудо работи, залудо не стой" (дори не помня правописа на думата "залудо", че да се сетя и други в този стил като аз самата не вярвам, че трябва да се работи залудо. Или безкрайните поговорки за лошата слава на парите. Децата или не могат да ги разберат, или ги тълкуват по съвсем различен начин от очаквания.
Виж целия пост
Например, когато моите четат някаква енциклопедия или подобно, през няколко минути идват и започват: "А, мамо, знаеш ли че...". Досега не се е случвало такова нещо с художествена литература от списъка.
А с поговорките в часовете по български е нещо ужасно. Как да обясня хубостта на поговорката "залудо работи, залудо не стой" (дори не помня правописа на думата "залудо", че да се сетя и други в този стил като аз самата не вярвам, че трябва да се работи залудо. Или безкрайните поговорки за лошата слава на парите. Децата или не могат да ги разберат, или ги тълкуват по съвсем различен начин от очаквания.
# 157
17 фев. 2008, 14:35 ч.
А нашата беше страхотна. Целият град се стремеше при нея да се запише на курс. Обаче аз не обичах литературата. И по-точно, не обичах това да разтягаш какво е иискал да каже автора, какви чувства са вълнували поета и т.н. Обаче да не четеш книги, като резултат води първо до беден речник, и второ - до закърняване на способността да се разбира писан текст, без картинки и устни обяснения. А това в реалния живот води до това да не успяваш да се продадеш успешно, да не можеш да убедиш работодателя си, че заслужаваш повече, да не можеш да се изкажеш аргументирано и по най-важен за теб проблем. Човекът с беден речник винаги си личи. Да не говорим пък този, със слабите граматични способности.
Виж целия пост
А какво по-точно? И как се е преподавало? Аз намирах литературата като предмет за ужасно досадна до седми клас, защото учителката ни беше много тъпа.
А нашата беше страхотна. Целият град се стремеше при нея да се запише на курс. Обаче аз не обичах литературата. И по-точно, не обичах това да разтягаш какво е иискал да каже автора, какви чувства са вълнували поета и т.н. Обаче да не четеш книги, като резултат води първо до беден речник, и второ - до закърняване на способността да се разбира писан текст, без картинки и устни обяснения. А това в реалния живот води до това да не успяваш да се продадеш успешно, да не можеш да убедиш работодателя си, че заслужаваш повече, да не можеш да се изкажеш аргументирано и по най-важен за теб проблем. Човекът с беден речник винаги си личи. Да не говорим пък този, със слабите граматични способности.
# 158
17 фев. 2008, 15:12 ч.
Децата са различни с различни вкусове дори към литературата. След като сина ми започна да чете сам престанах да му предлагам книжки, е, пробвах 1-2 пъти точно с Астрид Линдгрен, но не се получи. Имало е и други теми в които сме обсъждали дали четем на децата (сами си четат) книжките/приказките от нашето детство. Аз се отказах от доста приказки, трудно ми беше да обясня защо жената е сложила отрова в питката , която дала на просяка... , това от "кой каквото прави, на себе си го прави". За това обяснявам поговорките с примери от ежедневието ни.
А за Джани Родари, ами аз която бях едно непрекъснато четящо дете, не ми хареса тогава, просто не го почувствах този автор. А и Ангел Каралийчев също беше доста неразбран за мен.
Учителката ми по литература беше един прекрасен човек и преподавател!
Виж целия пост
А за Джани Родари, ами аз която бях едно непрекъснато четящо дете, не ми хареса тогава, просто не го почувствах този автор. А и Ангел Каралийчев също беше доста неразбран за мен.
Учителката ми по литература беше един прекрасен човек и преподавател!
# 159
17 фев. 2008, 15:29 ч.
Ами вкусовете явно са различни.
Като малка много обичах точно "Приказки по телефона" и "Разни приказки за игра", а и Лукчо, и "Джелсомино в страната на лъжците". И стихотворения има много хубави.
Не мога да си открия "Граматика на фантазията", описваща заниманията му с деца по училищата около 1966-1969г., основни игри за развиване на детското въображение. Чудесна книжка!
Мен пък ме е яд, че в училище не сме учили такива неща. Споменът ми от обучението по литература в прогимназията е "целият клас рецитира "Йохан" наизуст, ученик след ученик". И шамар, ако кажеш глупост. Все Андрешко, "На браздата" и такива неща. Сега списъкът е съвсем друго нещо!
Много ясно, че не обичах "литературата", ама хич. Само домашната библиотека
Впрочем истински неприятна книжка ми е била "Малкият Цахес" на Е.Т.А. Хофман. А приз за най-голяма досада печели "Наследникът от Калкута" - не знам защо, не успях да се зачета дори в нея.
Виж целия пост
Като малка много обичах точно "Приказки по телефона" и "Разни приказки за игра", а и Лукчо, и "Джелсомино в страната на лъжците". И стихотворения има много хубави.
Не мога да си открия "Граматика на фантазията", описваща заниманията му с деца по училищата около 1966-1969г., основни игри за развиване на детското въображение. Чудесна книжка!
Мен пък ме е яд, че в училище не сме учили такива неща. Споменът ми от обучението по литература в прогимназията е "целият клас рецитира "Йохан" наизуст, ученик след ученик". И шамар, ако кажеш глупост. Все Андрешко, "На браздата" и такива неща. Сега списъкът е съвсем друго нещо!
Много ясно, че не обичах "литературата", ама хич. Само домашната библиотека
Впрочем истински неприятна книжка ми е била "Малкият Цахес" на Е.Т.А. Хофман. А приз за най-голяма досада печели "Наследникът от Калкута" - не знам защо, не успях да се зачета дори в нея.
Препоръчани теми