15-годишните у нас и да четат, не разбират

  • 7 356
  • 159
# 120
Мдааа интересна тема сте подхванали. Не можах да прочета всичко само ще споделя опит. Преди няколко годинки и аз бих скочила, как така някой ще твърди, че любимите ми книжки и герои  днес са глупост и отживелица? Ще ги четат децата ми и това е. Да, ама не. Към нито една от тях не е проявен интерес, хлапето го вълнуват много ама много по-различни неща.   Първата му книжка беше Планетата на съкровищата,  подобна на острова, само, че  с междугалактически пътешествия.. В първи клас младежа се интересува основно от авиация и корабоплаване.  Играе Диабло и Уор  Крафт   #Crazy
А що се отнася до българските народни приказки, в интерес на истината и аз сега като чета някои  изпитвам странни чувства..
Виж целия пост
# 121
Е, все пак децата ( а и големите хора) са различни. Нормално е на едно дете да му е интересно едно, на друго- съвсем друго. И това не е свързано с времето, в което живеем.
Аз и съпругът ми имаме 12 години разлика. Той чете Хари Потър, фентъзи поредици, Кен Киси, Толкин и т.н. Аз харесвам Димитър Димов, Артър Хейли, Хайтов, книги Астрид Линдгрен са на купчинка на спалнята откъм моята страна и т.н.  Сигурно единствените общи книги са  баш детските- Карл Май, Р.Сабатини. Явно теорията за годините издиша. Сестра ми ( с 6 години по малка от мен, с 18 от мъжа ми) харесва същите книги като него, обсъждат си ги двамата. Въпреки че беше отличничка подозирам че така и не прочете някои от задължително изучаваните произведения в 11 клас- Талев, Димов. Просто не са й интересни.

А на въпроса какво съм научила от Приключенията на капитан Блъд например не бих искала да отговарям.

Наскоро един досадник, десетина години по стар от мен, се опита да ми обясни че моето "компютърно" поколение не познавало романтиката и трепета да пазиш писма от гадже и да ги прелистваш с треперещи пръсти. Усмихнах му се и не му казах, че пазя дискове с ел.кореспонденция от преди 10-11 години.
Виж целия пост
# 122
"Въпросните книги" са безценни заради това,защото поощряват детското в децата- без вълшебни пръчици,без удобствата на модерния живот. Не бих ги спестила на децата си Naughty в никакъв случай,защото искам моите деца да са едни обикновени и спокойни деца,не бързащи да стават възрастни. Искам да знаят,че не всичко става с вълшебна пръчица или с едно кликване на мишката,че важно е не това,което имаш,а това което правиш...итн.итн.......

Това означава ли, че приказките с вълшебници не си заслужават вниманието? Или, че едно дете е дете само ако се откаже от удобствата на модерния свят? Да приема ли по подразбиране, че моите деца не са спокойни или  че са вечно бързащи да станатт възрастни? Трябва да се рови в калта и да дои крави ли, че да е дете?  Децата така или иначе знаят, че нещата не стават с вълшебна пръчица още преди да са започнали училище.

Не,не означава.Просто разбрах,че не разбираш смисъла от въпросните книги и реших да ти обясня какъв е той за мен.Колкото повече те чета,толкова повече си мсиля,че май не си ги чела. Ако някой ден намеиш време и търпение да ги проетеш,може би ще ти стане ясно за какво говоря.Апропо, Хари Потър и аз го харесвам,но напоследък стана твърде досаден,малко ми замирисва на сапунка вече с тия 1,2,3,4,5...n-та част.
Виж целия пост
# 123
Когато съм била дете съм чела това, което ми е харесвало и няма сега да си променям навиците за избирателност на четивото. Прочела съм една част от тях, колкото да разбера, че моите възгледи не са близки до възгледите на героите във въпросните книги. Начинът ми на мислене и интересите ми са били  други. Чела съм други неща.
Прави ми впечатление, че жените, които не си падат по сочените от вас "култови" и "безценни" книги са малко. Може би има връзка между четенето точно на тези книги (и останалите от вида) и гледането на сапунени сериали - и в двата случая е художествена измислица и то доста лигава за моя вкус.
Жалко, че не са се включили повечко от мъжкия състав на форума, че да разберем те кои книги са чели като деца.
Виж целия пост
# 124
... художествена измислица и то доста лигава за моя вкус....
Жалко, че не са се включили повечко от мъжкия състав на форума, че да разберем те кои книги са чели като деца.

едва ли са чели реалистична и сериозна литература от рода на "Работническо дело" Simple Smile

и Карл Май да са чели, и Пиратът Шарки, и Приказките на братя Грим, и Властелинът на пръстените, и Извънземно срещу Хищника - все е художествена измислица. а последното е и доста лигаво.
Радостина, разбирам, че вече е въпрос на кръв и чест да си отстояваш тезата докрай, но по твоята логика не трябва да се чете нищо, освен ежедневната преса и учебници по точни науки, егати. то всичко друго за деца попада в цитираното твое определение.

а че не си чела Астрид Линдгрен, щом я определяш за "лигава литература", разбрахме отдавна всички. не е добре да даваш оценки за неща, които не познаваш. една препоръка - прочети "Роня, дъщерята на разбойника" или "Братята с лъвски сърца" и ела пак да говорим.



Виж целия пост
# 125
Няма, защото са загуба на време.
А "Властелинът на пръстените" изобщо не го слагай в кюпа с Пипи, защото авторът е сериозен.
Без да е въпрос на кръв и чест, защо веднага цопна Работническо дело или ежедневната преса в блатото? И двете не струват. Да, научната литература, включително и историческата си заслужават вниманието.
Виж целия пост
# 126
Няма, защото са загуба на време.
А "Властелинът на пръстените" изобщо не го слагай в кюпа с Пипи, защото авторът е сериозен.
Без да е въпрос на кръв и чест, защо веднага цопна Работническо дело или ежедневната преса в блатото? И двете не струват. Да, научната литература, включително и историческата си заслужават вниманието.
И после що били сложно написани учебниците Laughing Щото от ранна детска възраст вниманието трябва да се ангажира със сложни нАучни проблеми. А за шареният свят на Карлсон и мястото на г-ца Рог в него на никой ни дума.
Виж целия пост
# 127
Карлсон, пък е направо светъл пример за децата - мъж на средна възраст с инфантилно поведение, стиснат, хитър на дребно и използвач.  Laughing

Не разбирам защо свързваш науката и историята с трудносмилаеми термини. Тя е като компютърна игра или приказка, но с повечко реални герои. При подходяща трансформация, съобразена с възрастта на детето, всичко може да бъде обяснено.
Виж целия пост
# 128
Научната литература я свързвам с термини, да. Останалото не ми се коментира.
Виж целия пост
# 129
Каква е концепцията на държавата за българското образование?
Никаква.
Т.е. държавата няма ясна визия на какво иска да научи децата, пращайки ги в училище, и защо. Получава се насипна информация по различните предмети, поднесена често неадекватно поради грандомания.

Каква е концепцията на държавата за подпомагане на детската книга?
Никаква. Качествен критерий в издаването на детска книжнина няма. Огромният процент е бълвоч. Пак няма половин мисъл за адекватност и някакво развитие на децата.
Не ми казвайте, че децата не обичат книжките да им казват какви да бъдат. Франклин, забелязвам, се продава в огромнейши размери.

Може би читалищата правят нещо? Да бе, да. Когато бях малка, в читалището имаше музикална школа, две големи библиотеки и школа за рисуване. В сегашното ми квартално читалище има само офис на кабелна телевизия. Понеже подозирах, че сигурно има и библиотека, на която исках да даря разни книги, се опитах да издиря библиотекарката. След известни мъки я открих, тя само дето не ме напсува, че очаквам от нея да ходи на работа.
Може би църквата ? Може би корпорациите? Може би медиите? На какво учи децата "Улица Сезам" и на какво ги учи "По-по-най"?

Може би тогава имаме здрави семейства, в които родителите да се занимават с възпитанието? Ама вече е демоде човек да "пази поведение" пред детето си, да не псува, да не пуши в същото помещение, да не се държи кофти с другите хора, да показва интерес към света и да уважава детето си заради неговата любознателност, умение да слуша (което означава да млъкнеш за малко, за да можеш да разбереш какво е искал да каже авторът, говорещият насреща ти и т.н.), прилежност.

Откъде, извинявайте, да се появи това четящо, умно поколение? Че ние го вдебиляваме всеки ден.
Виж целия пост
# 130
За концепцията на държавата си права.

До известна степен имам поглед върху дейността на читалищата. Като цяло, стараят се хората. Който иска може да запише детето си и на музикална школа, и на рисуване, и на народни танци. Добре, че са читалищата, иначе здраво ще я закъсаме. Много читалища карат на чист ентусиазъм от страна на учителите, за да може да държат минимални такси и да има децата къде да ходят. Не съм си представяла, че в днешно време читалищата ще са толкова важни, колкото и по време на основаването им.
Виж целия пост
# 131
Това не е вярно, също имам преки наблюдения. По времето на основаването си читалищата са били културни центрове, места, където хората са се събирали и са разменяли идеи, освен чисто образователната функция.
В момента една голяма част от тях съществуват проформа. Мога да снимам нашето квартално например.

По другия спор, в чийто вихър забелязвам, че си  Laughing - ще отговоря непряко.
Детският характер се влияе от детското въображение, от героите и ситуациите, с които е населено.
В този смисъл ми харесва сред приятелите на дъщеря ми да има независими и непокорни деца с чувство за хумор (и остро чувство за справедливост), малки изобретателни беладжийчета, неудържимо любопитни момичета, деца с особен нрав и тайно желание да направят нещо хубаво и т.н. Ако искаш, познай за кои говоря. Освен това ми харесва светът на възрастните да бъде описан не особено почтително, защото той не го заслужава. И прекалената сериозност вреди. Искам книги, които да отговарят на различни емоционални ситуации - какво да правиш, ако ти е самотно, ако непрекъснато те е страх от нещо, а брат ти те плаши, ако нещо ти се вижда нелогично, а всички си мълчат, и т.н.
А, щях да забравя. Искам книги с хубав език - богат, изобретателен, гъвкав и звучен; книги, които неусетно да разширяват речника на детето и граматическите му умения. Да го научат да се изразява добре. И най-вече - да мисли. Защото повечето от описаните герои са чудесен пример за самостоятелно мислене.
Наличната на българския пазар детска литература (изключвам масите със стари книги) просто не върши работа в това отношение. Има няколко изключения и те се продават добре.
А колкото до остарелият контекст... извини ме, но не мога да подходя с уважение.
Ами дай тогава всички сюжети да се случват в София, 2008г., за да се отнасят за нас. Не забелязвам обаче Обеля 2 да е добре застъпена в литературата, пък и в киното. Затова пък си спомням с добро чувство някакъв роман за Фритьоф Нансен, който ме разхожда дълго време из кучия студ на Арктика Simple Smile Или, бога ми, старогръцките митове, които са според теб морално и физически остарели с има-няма три хилядолетия. Много удобен начин за пътуване, бих казала.  Но може би и ходенето до Венеция си е загуба на време Simple Smile
Виж целия пост
# 132
Като каза за ситуациите от 2008, наскоро една съфорумка публикува тук откъс от читанката на едно издателство, където надълго и нашироко се разказваше за новият мерцедес на Вълчо, който газел всичко наред.
Изобщо, с българската литература, с редки изключение е пълна скръб.

А какво да правиш като ти е самотно? Отиваш да си поплачеш в прегръдките на майка си или на приятелката си или сътворяваш нещо - рисунка, стихотворение или мелодия. Страховете също могат да се споделят с най-близките хора. Иначе за какво е семейството?
Има и други книжки, написани от съвременни автори, които си заслужават вниманието. Жалко, че сега не мога да погледна заглавията и да ги напиша.

Въпросът не е дали тази или онази книга е пълна с велики мъдрости, а дали сме способни да надникнем макар и на теория какво ще е бъдещето на децата ни. В сравнение с тях, ние сме на нивото на нашите прабаби.

Древногръцките митове никога не са били към детската литература, моля не смесвай категориите.


Явно сме случили с читалище. Децата са доволни и там кипи живот.
Виж целия пост
# 133
А какво да правиш като ти е самотно? Отиваш да си поплачеш в прегръдките на майка си или на приятелката си или сътворяваш нещо - рисунка, стихотворение или мелодия. Страховете също могат да се споделят с най-близките хора. Иначе за какво е семейството?

Отговорът във визираната от мен книга беше доста по-истински. Сети се коя е.

Впрочем, в много семейства "най-близките ти" нямат време за теб. Или ти дават служебен отговор. Или грешат. Добре е да имаш и друг вариант, м?
Виж целия пост
# 134
Сори за такива семейства. Жал ми е за деца, чиито родители нямат време за тях или им предлагат шаблонни отговори. Книгите, пък дори и най-добре написаните не могат да заменят подкрепата на семейството.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия