Извинявам се ако засягам често дискутирана тема, но не мога да намеря отговора за себе си.
Ще ви кажа накратко днешната случка. Тя не единствена.
Срещам едно момиче от нашия блок. Познавам я бегло по физиономия. С изненада установявам, че вече бута количка, а аз само веднъж я видях бременна. След като й честитих тя веднага ме попита как се храним и още ли кърмя Деничка. (Изглежда ми се носи славата из блока, че все още кърмя почти 10 месечно бебе, при това тя е почти само на кърма.) Оказва се, че нейното момиченце няма два месеца, а кърмата й вече много е намаляла и всеки момент ще спре. С баткото не било така, но ей на - сега няма кърма. Захванах се да й обяснявам, че не е толкова трудно да си увеличи кърмата, но просто трябва да се откаже от три часовите интервали между храненията, да кърми и нощем.... И още на средата на обясненията ми забелязах, че тя загуби интерес. Не знам, може би очакваше да й кажа някаква магическа формула и това й се видя твърде елементарно. За миг се почувствах като някаква сектантка, която обяснява на случайните минувачи как е открила просветлението и т.н.
Често когато говоря с приятели за кърменето усещам, че ме възприемат като някаква фанатичка. Пък и може би наистина е така щом продължавам да си кърмя детето на фона на целия негативизъм около мен. Благодарна съм на съпруга си, че ме подкрепи, на този форум за безценната информация, която ми даде и на дирския клуб за бъдещи и настоящи майки. Никоя моя приятелка обаче не е кърмила детето си толкова дълго. Как мога да им предоставям знанията, които натрупах без да ставам досадна? Всички твърдят, че искат да кърмят децата си по-дълго, но сякаш правят едва ли не всичко, за да си спрат кърмата. Още повече, че педиатрите сякаш нарочно усложняват кърменето максимално.
Как да казвам това, което знам без да ставам досадна? Разбирате ли ме? Изпадали ли сте в подобни ситуации?