Най-хубавите стихове за мама

Майчице свята
 
 http://tekstove.info/browse.php?id=2998

Майчице свята, стара като земята,
своя сън мен отреди.
Майчице свята, чиста като росата,
твоя дъх в мене гори.
Майчице свята, силна като морето,
моя дух ти укрепи.
Майчице свята, топла като лъчите,
моя път ти озари.

Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо,
мамо, мамо.

Майчице свята, щедра като простора,
мойта болка ти я изпи.
Майчице свята, скъпа като живота,
тази песен пея за теб.

Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо.

Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо.

 

Нямах време, мамо
Музика и текст Росица Кирилова

Нямах време, мамо,
с тебе да остана -
все пътувах, мамо,
време не остана...

A в живота, мамо,
времето минава.
Всичко имам, само,
само теб те няма!

Всичко имам, мамо,
и пари и слава.
Време имам, мамо,
ала теб те няма!

Ако можех, мамо,
времето да върна,
за да мога само
пак да те прегърна!

Но не мога, мамо,
времето не спира,
а със него бавно
нещо си отива.

И без тебе, мамо,
родната ми къща
никога не може
пак да бъде съща.

Във живота, мамо,
времето минава.
Kак ми липсваш само,
ала теб те няма.

Всичко имам, мамо,
И пари и слава.
Време имам, мамо,
ала теб те няма!
 

На майка ми

Макар без поздрав и писмо от мен,
Съмнения не бива да таиш
В сърцето, че синовната любов,
Която ти дължа, от мойта гръд
Е отлетяла. Както канара,
Закотвена навеки сред река,
Не се поклаща, нищо че вълни,
Ту бурни, ту спокойни там шумят
И от очите ни я скриват, тъй
Не се поклаща любовта към теб
В гръдта ми, но житейският поток
Ту бурно я връхлита с дива скръб,
Ту с радост кротко я залива в миг
И пречи й да извиси глава,
Да заблести сред слънчеви лъчи,
Та с всеки поглед да разбираш ти
Как нежно те почита твоят син.

Йохан Волфганг Гьоте

Кинкалерия

Елена Денва

С какво, как ще се стопля тялом - не питай.
Ти нали си наоколо. Другото - вятър.
И без това някой заплел е конците
на този наш разнищен свят.

Да - така и не успя да ме научиш
да плета. Но пък думи бродирам.
Нищо шито от тебе не съм получила,
но пък имам сърце с твоя ритъм.

Всяка нишка все някога просто се къса,
всяка нежна коприна изгнива.
Нямам шал, който топли, защото е късно
да се уча да бъда щастлива.

Затова не тъжи, че не можеш да шиеш-
аз навличам сто кожи през своите зими.
И когато до тебе сълзяща се свия
всичко змийско до зъб отнеми ми.

Но очите ни, виждаш ли, са едни и същи-
цветовете им никога не помътняват.
Стига само това, че завръщат ме вкъщи
твоите. И че прощават.

И какво, че чеизът ми е неръкотворен?
Много, много далеч е женихът ми, мамо.
Мен ми стигат твоите чудни истории
за доброто, когато във мене го няма.

Кръпки

Елена Денева

Докато ти скришом плачеше в другата стая,
аз мълчах и събирах парчета от минали дни.
И с мълчание слепвах ги - както си зная
и съшивах нещастия и добрини.
И подреждах без умисъл думи, жестове, фрази,
болки, неистини, истини, смях.
Утро с вечер съшивах, и детство с омраза..
Някъде се изгубих. И съвсем никъде бях.
И захвърлих накрая всички скъсани мисли
и потънах във сън. Светлината полека възкръсваше.
И ми ставаше топло и чисто, и чисто,
и в съня си през всички студени стени те прегръщах.
А сълзите ти ставаха рими, които лекуват.
Но аз никога не желая да плачеш!
Знам, че предателства съществуват,
но ще бъда до тебе - по своите странни начини.
Мамо,
не мога да снема браздите тъга от лицето ти.
Но мога да дойда тихичко и да те завия:
докато плачеше скришом разбрах, че сега ти си детето
и започнах отново с надежда да кърпя и шия,
за да видиш, че този живот е едно многоцветно одеяло:
пеленка и постеля за двама. Или покров.
Пъстро някак си: сиво и черно и бяло.
Но от време на време
тук там
има
кръпки любов.

Бъди жена!

Бъди жена! – ще кажа нежно аз.
Защо със друго пак да те сравнявам.
На твоя поглед и на твоя глас
не се научих как да устоявам.
...
Преследвана и търсена бъди.
Мишена за очите на мъжете.
Да бъдеш друга просто не върви -
така са те създали боговете.

Пали пожар във мъжките сърца
с тайнството, което притежаваш.
Накратко казано – бъди жена,
загадки продължавай да създаваш.

Загадка даже ти си остани,
така ще бъдеш по-недостижима.
Дори животът да се измени -
теб просто трябва, трябва да те има!

ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ

ПРИВЕЧЕР И НИЩО СЕ НЕ ЧУВА
В ЗДРАЧИНАТА СЕЛСКА ТИШИНА
ДОБЪР ВЕЧЕР - МАМА МЕ ЦЕЛУВА
ДЮЛЯТА ИЗЛЪЧВА СВЕТЛИНА

ЯБЪЛКИ ВЪВ ШЕПИТЕ СЪБРАНИ
ПРЯСНО СИРЕНЕ И СТАР ОШАВ
ДУМИТЕ Й МАЛКО НЕРАЗБРАНИ
СЛУШАМ АЗ И НЯМ И ГОЛОГЛАВ

УЖ СЪМ ВЕЩ ВЪВ БЪЛГАРСКОТО СЛОВО
А НЕ МОГА ДА УСЕТЯ САМ
КАК СЕ РАЖДА ТОЗИ СТРАНЕН ГОВОР
НА ЧОВЕК ОТ ЩАСТИЕ ЛЮЛЯН

НЯКЪДЕ В ДЕТИНСТВОТО МИ ПЛУВАТ
КУЧЕТА, ВОЛОВЕ И ЖИТА
ДОБЪР ВЕЧЕР, МАМА МЕ ЦЕЛУВА
МЕНЕ МЕ ЦЕЛУВА РАДОСТТА    Павел Матев       http://tekstove.info/browse.php?id=14100          http://www.youtube.com/watch?v=bkK8pe8JKhg

Здравейте!

Аз ще се включа с лично творчество
То е и за Мама, и за Татко
Написано е малко кратко,
но важното е в него да личат
емоциите, които в душата трептят

На родителите ми с любов:

Обичам ви!
На малкото дете, въргалящо се във зелените треви,
катерещо се по високите върби,
помогнахте своята личност да изгради!

Обичам ви!
Научихте ме да летя
и уверено по пътят свой да вървя!

Обичам ви!
Несъдържаща в себе си думите "но" и "оф",
показахте ми какво е чиста Любов!

Обичам ви!

 

Не е стихотворение, но ми хареса:

Преди да стана майка

Преди да стана майка
спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.

Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.

Преди да стана майка.
Чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпулник. В 5 часа сутринта.

Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".

До преди да стана майка
никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.

Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна.

Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.

Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.

Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка.

Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.

Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.

Не знаех, че целувката ми може да лекува.

Преди да стана майка
Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Да разказвам "трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк.

Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето.

Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.

Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа.

Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам.

Преди да стана майка
Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.

Преди да стана майка
не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.

Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата.

Прилошаваше ми при вида на кръв.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Изпитвах ужас от варицелени пъпки.
.........

Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!

Вела,   

Любимата песен на моята мама - Севдалина Спасова - "Прекланям се пред тебе, Майко!"

Майко, искам да ми кажеш
как изминал е животът твой?
Тежък бил е, знам аз, майко!
Виждам мъка в твоите очи.
Тежък бил е, майко моя!
Моля те със мен да споделиш.

Помня още топлите ти ласки,
връщам се към детството си аз.
Беше млада, ние бяхме малки
и пееше ни с чудния си глас.

Припев:
Прекланям се пред тебе, скъпа майко!
Прекланям се пред твойта нежна сила!
И никога аз няма да забравя,
че с много обич ти си ме дарила!

Аз пораснах с песните ти, майко,
и със мойте палави сестри!
Но за теб останахме си малки,
а ние, майко, вече сме жени!

Припев:
Прекланям се пред тебе, скъпа майко!
Прекланям се пред твойта нежна сила!
И никога аз няма да забравя,
че с много обич ти си ме дарила!

Момичета, днес попаднах на това стихотворение в тетрадките си от ученическите години:


Мамо

Не те наричах никога така,
защото бях по мъжки груб, небрежен.
Ала в закърпения с твоите ръце ръкав,
аз носех – скрита – мълчаливата ти нежност.

По дрешките ми умалени, ала чисти,
постави обичта ти много кръпки.
И виждам аз сега наистина
във раклата на детството –
по-скъпи от тези дрешки нямам.

Мамо,
Не ти донесох никога подарък,
Писмо не ти написах  - за утеха.
Светът е пълен със пристанища и гари
и те, от твоята прегръдка ме отнеха
и ме запратиха през триста океана –
по триста непознати суши.
Но някъде далече си останах
все тъй притихнал и послушен
до твоето спасително във мрака рамо.

Мамо,
Защо да лъжа – все сънувам,
че се завръщам поумнял и силен.
Нали, нали ще бъде много хубаво,
ако си дойда в утрин синя
и те заваря там – на двора –
листата да премиташ пожълтели,
да криеш есента във сладкото със орехи
и в своите коси – несетно побелели,
когато вляза – кофата да върнеш пак в герана.

Къде си? – Аз ида, мамо.


Ще се радвам, ако някой ми каже кой е авторът.

Момичета, страхотни сте! Чете от няколко часа и плача сама на дивана с лаптопа на коленете.... наистина много се разчувствах... ние спечелихме зелена карта и ще заминаваме за голямата Америка,а единственото, което ме мъчи е, че мама и тати остават тук и не знам кога и за колко ще ги ввиждам като тръгнем  извинявам се, че натоварвам темата, но след като си поплаках, просто имах нужда да споделя и да Ви благодаря за прекрасната тема!       

Просто сте невероятни...... Благодаря ви

Когато синовете пораснат
 
Когато синовете пораснат
 и тайничко станат мъже,
 обаждат се плахо и казват:
 "Маме, не чакай днес твойто хлапе!"
 
И тъжно се свива сърцето,
 проблясват в очите сълзи,
 пропити със майчина ревност.
 Контролът ненужно боли.
 
Къде е детето, което,
 до вчера за ръчица държах?
 Май днеска е яхнал крилете
 към своя жадуван и истински свят.
 
Отлитай детето ми, нищо
 че мъката в мене расте.
 Тя майката тъй е орисана,
 гнездо да изгражда, но и път да даде!
 
Таня Мезева

Ето моя любима песен, на която честичко си поплаквам:

Вик на болка, радост и страх.
Светът ме тегли навън.
С топли, нежни ръце ме изважда.
Сам поемам въздух сега.
Опиянен аз крещя!
Усещам колко съм жив.
И се раждам!

Мамо, родих се с твойте сълзи!

Днес за първи път те разплаквам аз, Майчице!
Колко ли сълзи ще изплачеш ти!

Жив с кръв от твоята кръв!
И плът от твоята плът!
Живот от твоя живот ще живея!

Мамо, родих се с твойте сълзи!

Днес за първи път те разплаквам аз, Майчице!
Колко ли сълзи ще изплачеш ти!